През страстната седмица управляващото мнозинство се разпадна и предсрочните парламентарни избори станаха още по-вероятни. 

Добронамереният анализ винаги предполага, че в действията на политиците има логика, макар че не е изключено те да са водени от инерция или пък от императивите на някаква суматоха и конфузия. Ако в приемането на промените в Изборния кодекс имаше смисъл, обаче, то той трябва да се търси в две направления.

Първо, да се намали активността на референдума на Слави, както и (може би) да се даде шанс на КС да обяви задължителното гласуване за противоконституционно.

Второ – и много по-важно – да се направи подготовка за предсрочни парламентарни избори. Огромното мнозинство от промените засягат основно изборите за НС и ще имат малко влияние за президентския вот. В този смисъл бързането би било необяснимо, ако някой не обмисляше сериозно избори две в едно.

Предсрочен парламентарен вот е все по-необходим, защото дори от стенограмата по препирните около Изборния кодекс стана видно, че почти нищо не обединява управляващата „палитра“. Мнозинствата в НС са вече абсолютно случайни и непредвидими – резултат на политически експресивизъм. Ето един кратък списък за илюстрация:

► Съдебна реформа: всички без ДСБ и БСП;

► Антикорупционен закон – ДБГ + неясна коалиция на желаещите;

► СЕМ – ГЕРБ и БДЦ;

► Задължително гласуване и секции в чужбина – „патриотите“ + коалиция на нежелаещите без ДСБ, ДПС и ДОСТ;

► Национализация на втората пенсия – ГЕРБ + коалиция на неразбралите...

Ситуационността на мнозинствата показва, че единственото, което крепи управлението, е липсата на достатъчна подготовка за нови избори. Поправките в кодекса целяха основно да компенсират тази липса.

Желанието на ГЕРБ да реши свои партийни проблеми

Зад цялото упрaжнение прозира желанието на ГЕРБ да реши няколко свои партиийни проблема:

1) Вдигане на избирателната активност за парламентарни избори. Това ще е автоматично в интерес на големите партии – т. е. ГЕРБ, защото – за да влязат в НС – малките ще трябва да разчитат на бройка гласове, която никога не са получавали. Партии, събиращи около или под двеста хиляди гласа, може да се окажат по принцип неизбираеми;

2) Премахването на преференцията, която обърква понякога сметките на партийните ръководства и намалява тяхното влияние в реденето на листите;

3) Вкарването на опция „против всички“, което ще подлее вода на нови и стари откровено популистки проектчета, обиращи протестния вот. Вместо да гласуват за Слави или за Светльо Витков, хората получават опция да гласуват „срещу всички“, което съдържателно е абсолютно същото. Така конкуренцията срещу по-големите партии отслабва;

4) Подкрепа за ДПС като потенциален следизборен коалиционен партньор. Леко парадоксално, но цялата истерия покрай гласуването в Турция е от полза на ДПС. Тя мобилизира електората му, поразколебан от разцеплението, и дава възможност на ДПС да се представи като твърд негов защитник. Същевременно орязването на възможностите за гласуване в Турция е най-вече удар по ДОСТ – конкурентът на ДПС – тъй като се очаква повечето изселници да останат лоялни на формацията на Местан;

5) Изместване на фокуса на политическите дебати към „патриотичната ост“. Не случайно Изборният кодекс се превърна в своеобразен български „Патриотичен акт“. Покрай него имаше и забрани на бурки и толкова открито и противокативно говорене срещу българските турци, каквото не сме виждали никога досега в демократичната ни история. Това всичко е удобно за ГЕРБ, защото на този фон той може да мине за „европейската алтернатива“ и дори да мисли за сътрудничество с ДПС, за да се ограничат ексцесиите на националистите.

Маньовър за въвеждането на мажоритарна система?

Като цяло, част от целите, които ГЕРБ си поставя, са легитимни: те касаят стабилизирането на партийната система и възможността за съставяне на по-устойчиви мнозинства. ГЕРБ не биха били недоволни от една чисто мажоритарна избирателна система, а напротив – тя може да ги превърне в наистина доминираща партия в страната. В този смисъл бързането с референдума може да е и тактически маньовър да се въведе мажоритарната система преди едни евентуaлни избори две в едно. 

Има и още нещо – ако се стигне до евентуални избори две в едно, за ГЕРБ и Борисов ще има специален конституционен бонус:
Чл. 99 (7) В случаите на ал. 5 и 6 (т.е. когато НС не може да формира правителство - бел. моя) президентът не може да разпуска Народното събрание през последните три месеца от своя мандат. Ако в този срок парламентът не може да състави правителство, президентът назначава служебно правителство.

Това означава, че при тактически натъманено насрочване на изборите, може да не се стига до трето служебно правителство, назначавано от Плевнелиев при едни предсрочни избори – дори депутатите ще продължат да заседават в парламента. Всичко това е в рамките на приемливото партийно състезание и надиграване.

Опасните тенденции

Две са обаче опасните тенденции.

Първо, тези маневри изместват фокусът от проблема с борбата с корупцията, последиците от фалита на КТБ, империята на Пеевски и неговата политическа съдба и т. н. Реалната дилема в момента е как да се води „борбата с корупцията“. Предложението на ГЕРБ е това да става с консенсус между Борисов и Цацаров, който получи всички гаранции за своята неприкосновеност и безконтролност (навярно на реципрочни начала с Борисов). Голяма част от десните избиратели искат обаче реална борба с корупцията. Този проблем е неудобен за ГЕРБ и те съзнателно бягат от него.

Второ, „патриотичните игри“ са в състояние да създадат дългосрочен проблем на страната, от който никой няма нужда, освен егото на джобните националисти и привържениците на „консервативно-либералния разлом“. 

----

* Анализът е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията. Още текстове от Даниел Смилов може да прочетете ТУК.