В Куба балетът е национално богатство. Танцьорите в прочутата трупа „Балет насионал де Куба“ на Алисия Алонсо, например, получават повече пари от лекарите и имат популярност, на каквато се радват единствено попзвездите в Съединените щати. Кубинското правителство не просто финансира това изкуство, но и субсидира билети за спектаклите. Любителите на танца на острова обичат да казват, че обожанието и умението в него е в тяхната ДНК.

„По улиците можеш да видиш случаен човек, който танцува като повечето професионалисти“, казва хореографката Нилда Герера пред „Гардиън“.

Но в страна, исторически свързана с мачизма, балетът не е на почит само сред жените.

„Преди, балетът в Куба беше маргинализирана екстравагантност – написа в свой материал през 2005-а „Ню Йорк Таймс. – Сега мъжете в една от най-мъжкарските страни с гръм и трясък обуват тесните панталони за танц.“

За този сантимент говори и роденият в Куба балетист на Кралския балет във Великобритания Карлос Акоста:

„Исках да играя футбол, когато бях безразсъдно хлапе. Но когато за първи път видях професионалистите в Националното балетно училище на Куба, животът ми се промени завинаги“.

Наскоро фотографът Омар Роубълс е пътувал за островната държава, където в продължение на няколко седмици е изследвал мъжете и жените, издигнали балета на толкова ключово място в живота си. В блога си той пише, че кубинските танцьори са сред най-добрите в света и навярно това се дължи на движението и ритъма, заложени в афро-карибската им кръв – или пък на руската школа, част от наследството на Куба.

Резултатът от работата на Роубълс, показан чрез профила му в социалната мрежа Инстаграм, са десетки снимки, улавящи талантите на страната в танц по улиците из града. И ни дават красив и дори сюрреалистичен поглед на това колко дълбоко е вкоренен балетът у кубинците.

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

12

13

Площад Славейков