И тази година кметът на Панагюрище Никола Белишки не пропусна да заклейми онези, които твърдят, че терминът "турско робство" не е научно издържан. В словото си по повод 140 години от Априлското въстание вчера Белишки заяви:

"Тези, които наричат Април 1876 година "мит", натрапват ни, че "турското робството" е "литературен термин", че "присъствие", "съвместното съжителство" - това са научни термини. Кой ще ги помни тях след 10 или 20 години? "Удобните" народът ги наказва със забрава. Но имената на Райна Княгиня, на Георги Бенковски, на Павел Бобеков, на поп Грую Бански, на хилядите загинали  за Отечеството и за Вярата – те никога няма да бъдат забравени. Те са ярко и перманентно записани в народната ни памет".

Няма как да не се отбележи, че според голяма част от българските историци коректният термин за периода 1396-1878 г. от българската история е "османско владичество". А точно този термин - случайно или не - не е споменат от Белишки.

В словото си през миналата година по повод 139 години от Априлското въстание кметът бе още по-категоричен:

"Няма синоним на "турско робство". Всички опити да бъде намерен са равносилни на национално предателство".

Със сигурност имената, изброени от кмета Белишки, никога няма да бъда забравени.

СИНОНИМ НЯМА. А РОБСТВО ИМА ЛИ?

Но да се твърди, че всички добросъвестни учени са "удобни" и ще бъдат забравени след 10-20 години е също толкова невярно.

По този начин Белишки - волно или неволно - хвърля кал по някои големи имена, като например Иван Хаджийски. Ето какво е написал той по темата:

"Аз съм убеден, че точното и трезво изследване на събитията като есенен вятър ще обрули шушулките на много исторически заблуди, като се почне от известния израз на историческо невежество "петвековно тъмно турско робство" и се свърши със соченето като причина за Априлското въстание и някакви "непосилни данъци". В това отношение трябва грижливо да се преценят с логиката на здравия разум както писанията на чужденци, пътували през България в XV, XVI, XVII, XVIII и XIX век, така и мемоарната ни литература от рода на "Житие и страдание грешнаго Софрония", за да се разбере, че турската власт, първо, като всяка власт, второ, като феодална власт и, на трето място, като чужда власт със своето потисничество е създавала недоволство в национално и социално потиснатите раи, но че това недоволство не всякога и навсякъде е било толкова силно, колкото ни го представят някои писачи, които, пишейки, разкриват не историческата истина, а своята предвзетост или личното си невежество".

Цитатът е от творбата на Хаджийски "Психология на Априлското въстание". Тази творба е резултат от обиколките на Хаджийски в много от населените места, които са били особено активни през април 1876 г. Те са извършени в периода 1936-1938 г., като Хаджийски е разговарял със съвременици на въстанието. Хаджийски няма как да бъде обвинен в национално предателство и нихилизъм. Ако не за друго то защото е загинал за България по време на войната срещу Германия през 1944-1945 г.

ТРИ СИНДЖИРА РОБИ ИЛИ ДОСТОЙНИ ХОРА?

В противоречие с казаното от Белишки е и написаното не къде да е, а в сайта на община Панагюрище, която се ръководи от него самия. Ето какво може да се прочете там в раздела за историята на града:

"В годините на османското владичество Панагюрище получава официално със султански ферман призвание за войнишко селище. От това последват редица превилегии като право на относително самоуправление, освобождаване от някои данъци и др., които спомагат за икономическото развитие на града, за запазване у неговите жители жива надеждата за свобода. Бурен икономически разцвет градът бележи в началото на XIX век. На основата на традиционния скотовъден поминък се развиват редица занаяти: джелепството – търговия с добитък, абаджийството – производство на аби от домашен шаял, мутафчийство – изработване на изделия от животинска козина, табачество – обработка на кожи, обущарство, а също така и златарство. В различните занаяти работели над 550 майстори, а общо с калфите и чираците – над 2500. Панагюрските търговци кръстосвали пазарите на Мала Азия, Сърбия, Гърция, пътували до Виена, Дубровник, Кайро... Икономическият подем по онова време предопределя и значителния духовен разцвет, до който стига градът в навечерието на Априлското въстание".

Накратко - кметът или трябва да санкционира човека, написал това на сайта на неговата община или да се допита до него, когато отново реши да се произнася по теми от историята. Изборът е изцяло негов.