Депутатите приклекнаха пред подписката на Слави - 131 приеха и 6-те въпроса на допитването, за да се докажат като демократи. Малцина народни представители - 18, посмяха да гласуват срещу плебисцита. Да се обявиш против гласоподавателната маса от 600-те хил. подписали, когато рейтингът на парламента е под 10 на сто, си е чисто политическо самоубийство. Мнозинството подкрепи, БСП беше "против", опозиция играха и ДПС и Атака, която не участва в гласуването.  Тайно всички разчитат на Конституционния съд да стопира авангардните идеи за преструктуриране на партийната система.

Ще спасят ли референдумите България? Стане ли дума за спасяване, в съзнанието изникват личности и от царски, и от народняшки и тип. България не е видяло нищо добро от спасители. Всъщност, тя има хронична потребност някой да я спасява от спасителите. Отдавна се е настанила илюзията, че там, където не са се справили партиите (разбирай нашата), ще помогне някакъв волен израз на гражданството и народовластието. Много удобно за партиите, които нито могат, нито искат да разплетат кълбото "Кой", нито да оправдаят собственото си съществуване в борба със собствената си олигархия. Те търсеха някой да поеме отговорност, докато те поемат власт. Затова лицемерно се заиграха с идеята за референдумите. Наскоро, когато трябваше да вземат отношение по референдума на Плевнелиев, го скопиха в парламента без да им мигне окото.

Но ето, че илюзиите около допитванията се множат - очаква се проверка на подписите на нова подписка - пак с много въпроси, на варненския бизнесмен Веселин Марешки. Излиза, че по време на президентските избори ще трябва да гласуваме и за два референдума, чиито въпроси странно си съвпадат в своята неконституционна част. 

Кое е новото и свързващото?

Новото е, че събирането на необходимия  брой подписи е възможно. Ето, от двете подписки: на "Шоуто на Слави", и на Марешки има събрани над милион 100 хиляди гласоподаватели.  Свързващото между двете е, че за успеха им е хвърлен ресурс. Парите ги има и зад Марешки, и зад Слави. Системите за натиск - телевизионни при Трифонов, а при бизнесмена - структурата от аптеки и бензоколонки. Далеч не всичко при референдумите идва отдолу, от масите, от чисто сърце и от апостолство.

Най-притеснително засега е кръжението на мераклиите около президентското кресло.

Те са като нощните пеперуди, обикалящи около властта, вместо около светлината. Марешки откровено издигна своята кандидатура. Слави още не, но около му се носи развалената атмосфера на телевизия, пари и много, много чалга (жива рана). Рецептата на един дудук, неотдавна акостирал в Брюксел.

Мнозина не допускаха, че Трифонов ще успее в политическите си амбиции да стигне до финал за референдум. Смятаха, че народът се е наситил на ТВ-спасители след Бареков, след осъдителните присъди на Сидеров, след парламентарното безличие на Росен Петров и ефектните, но безпомощни парламентарни изпълнения на Велизар Енчев. Но в България разумът е в състояние на безсрочен отпуск. Гласуващият народ продължава да  вярва на шоу-звездите си и да се идентифицира с тях до степен, че да им дари гласа си. Последователите  на Слави са хора гневни и поклащащи се в чалга-ритъм. Много са, силни са. При Марешки всеки иска да кара с евтин бензин, а възрастните хора спестяват по някой лев в аптеките му или поне си мислят, че е така.

Защо успяват двете подписки ? Те популистки се целят в интересите на хората, вместо да разчитат на партийните структури, населени с кариеристи и борещи се за полагащия им се корупционен пай. Ако все пак Марешки и Трифонов успеят да намалят високата за Европа субсидия на парламентарните партии, вероятно ще има полза от разхищението на политическа енергия около илюзията за пряката демокрация.  

Референдумът е добро нещо, ала лично мен доста ме страхува. Никой не би пускал на референдум смъртното наказание, нали? Можем от раз да ликвидираме Народното събрание, толкова са нелюбими депутатите. Индексът ни на зрялост, гражданственост и демократичност е плашещо нисък. Водещо е "да им вземем, да ги намалим." Илюзията за всеобщата власт на масите, каквато няма никъде, у нас роди нов тип популизъм.

Подписките за референдумите са стремеж и към омайното очарование на опозиционността - крайно дефицитна политическа стока.

Флиртува се безсрамно с усещанията, че няма държава, че управляващите са тотални мошеници, бизнесмените - кръвопийци, парламентаристите - мързеливци, че Динковци ще ни спасят от  мигрантите. С отчаянието, че даже ромите заплашват да ни напуснат през Терминал 2!

Референдумите са новата "митингова демокрация", новото "куул". Миналият уикенд приключи с гръмките опозиционни маанета от конгреса на БСП. ДСБ се тупа в гърдите като опозиция, макар да нямаше нищо против Борисов да я друска на коленце една година време. ДПС се преструва на заспала лисица в каруцата на ГЕРБ. На този фон референдумът е сламката, за която да се хванем и да преплуваме локвата, в която сме потънали. Не ли?