Поне по две теми в проекта за новия антикорупционен закон, станал известен като закона "Кунева", има риск за противоречие с конституцията. Това става ясно от пълното становище по въпроса на Института за пазарна икономика, пратено до ресорната парламентарна комисия за борба с корупцията и парламентарна етика. Съставът й не прие законопроекта миналата седмица, въпреки че критиките на депутатите бяха различни от тези на експертите от ИПИ.

АНТИКОРУПЦИЯТА НА КУНЕВА ПАК СЕ СПЪНА, ОЩЕ В КОМИСИЯ

В законопроекта, приет от Министерския съвет и внесен в НС пише, че в в случаите, когато Инспекторатът към Висшия съдебен съвет установи конфликт на интереси или непочтено поведение на съдия, прокурор или следовател, трябва „да изпрати своето решение на Бюрото за образуване на производство за проверка на имущественото състояние”. От ИПИ обаче припомнят, че в новия чл.132а от конституцията Инспекторатът извършва проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, на имуществените им декларации.

"Очевидно волята на конституционния законодател е била проверката на почтеността на магистрати да се извършва от Инспектората към ВСС, независимо че не са изчерпателно изброени всички съпътстващи действия", обясняват експертите.

Според тях има риск текстовете на основния закон да бъдат нарушени, ако проверката на магистратите остане в ръцете на новото Бюро за противодействие на корупцията, което така ще се явява втори орган, проверяващ почтеността на магистратите.

"Целта на новите изменения на Конституцията е именно, за да се запази независимостта на магистратите, проверките за тяхната почтеност да се извършват от Инспектората (орган, който е част от Съдебната власт)", пише още в становището на ИПИ.

От организацията препоръчват тази част от законопроекта за бъде променена, а изискването Инспекторатът да праща на Бюрото данни за магистратите, при които са открити нарушения, да отпадне, а информацията да се публикува директно от Инспектората.

ДБГ ПОДОЗИРА АТАКА СРЕЩУ ЗАКОНА "КУНЕВА" ЗАРАДИ ПРОВЕРКИ НА МАГИСТРАТИ

Вторият спорен по конституция момент е въвеждането на т.нар. "обратна тежест на доказване", смятат от Института. В законопроекта е записано, че всяко имущество, за което не са установени законни доходи, е незаконно придобито до доказване на противното.

"Тази презумпция означава тежестта на доказване да се прехвърли върху гражданите, а не върху административните органи. Задължението на разследващите или административните органи да докажат нарушението/престъплението е основен принцип в административния и наказателния процеси. То е част от конституционно установената презумпция за невиновност", обясняват от ИПИ.

И припомнят, че спорният текст е бил част и от доклада на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество за 2015 г. Според експертите обаче е недопустимо държавата да вменява на гражданите задължение да доказват, че доходите им не са незаконни.

"Това отваря вратата за административен произвол и следва да се търсят други начини, за да се установи незаконният произход на имуществото", категорични са специалистите и предупреждават, че ако текстовете от закона бъдат приети в този вид вероятността Конституционният съд да ги отмени е голяма. 

От ИПИ имат забележки и по начина и размера на сакнциите при нарушения и откриване на конфликт на интереси, настояват за санкция, ако институция, в чиито състав е имало служител в нарушение, не освободи прегрешилия след доказване на нарушението. Експертите, за разлика от политици и магистрати, не са против оставането на "анонимните сигнали" в законопроекта, но пък смятат, че "правомощията по отнемане на незаконно придобито имущество да бъдат оставени извън обхвата на този закон и извън правомощията на Бюрото". Те настояват и за презициране на текстовете, засягащи т.нар. "разширена конфискация" и въвеждането на европейски правила. 

Цялото становище на ИПИ, внесено в Народното събрание на 12 май, можете да видите ТУК.

Очаква се все пак законопроектът "Кунева" да бъде приет на първо четене с подкрепа от ГЕРБ, а след това да се ремонтира основно преди окончателното му приемане. Миналото лято първият вариант на новия антикорупционен закон бе отхвърлен от Народното събрание, а след това екипът на мицепремиера го пренаписа, за да добие сегашния вариант.