Нарушенията по време на избори безспорно са проблем. Така както радикализацията сред някои маргинализирани общности. Точно както и доизживяването на учителството и големия дял немислещи млади хора, които „произвежда“ образованието.

Почти премахването на гласуването в Турция, забраната на бурките и задължителното изучаване на „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“ обаче няма да решат нито един от тези проблеми. Нищо, че някои политици твърдят обратното.

Как да познаем байрак-политиците?

Държавниците първо обсъждат какво не е наред, после поставят цел къде трябва да отидем и накрая посочват стъпките по този път. Както какво да направим сега и веднага, така и какво предстои да направим догодина, след пет години, след двайсет.

Байрак-политиците съкращават значително този процес – посочват проблема и още на момента предлагат действие, сега и веднага. Без опит за оценка в бъдеще време и без опит дори за търсене на истинско решение. Ето примерите:

Изборните нарушения

Контролираният и купен вот е признат проблем. По данни от изследване на „Маркетлинкс“ на последните местни избори 15% от гласоподавателите в страната са получавали предложения как да гласуват, а малко над половината от тях са приели офертата – под натиск или доброволно. Това прави делът на контролирания вот в България значително по-голям от всички подадени гласове в Турция, където според някои политици нарушенията били повече. Партиите обаче не пращат свои представители в комисии там, въпреки че Изборният кодекс им дава това право. Отделно Министерството на външните работи има по един човек във всяка комисия.

Вместо да изпратят свои хора в комисиите и да им търсят след това отговорност, вместо да поискат от МВР и прокуратурата да се справят с купуването на гласове, байрак-политиците забраняват или силно ограничават броя на секциите в чужбина/Турция. От сега е ясно, че това няма да реши нито един от проблемите в изборния процес, а само създава напрежение.

Радикалните ислямисти

Опасността от проникване на радикални ислямистки настроения в България също е признат проблем. Симптомите за това са видими сред турскоезични цигани, които стават ревностни мюсюлмани най-често след пребиваване в подобни общности в Западна Европа. Маргинализацията на тези хора и склонността им да търсят идентичност в нови и радикални движения е социален проблем. Евентуалните контакти с радикални елементи от чужбина пък са проблем на службите за сигурност.

Държавниците в такива случаи спорят: дали на първо място е социалното приобщаване или пък е сигурността с безкомпромисното прилагане на закона с пресичане на всяко залитане. Но никой не отрича, че и двете са важни. Байрак-политиците не участват в този разговор, а направо забраняват покриването на лицето първо в няколко общини, а после и на национално равнище. По принцип е добре всички да се гледаме с открити лица – малкият проблем е, че никой извън махалата в Пазарджик не е виждал такова чудо, а големият проблем е, че тази формална забрана няма по никакъв начин да ограничи риска от проникването на радикален ислямизъм в България.

Промените в образованието

Широко цитирани са данните от изследването на PISA, че 40% от 15-годишните в България са функционално неграмотни – т.е. не могат да усвоят и анализират това, което четат. През учебната 2000/2001 г. учителите под 30-годишна възраст са били 8248. Днес – т.е. учебната 2015/2016 г. - учителите под 30 години в системата вече са само 1865. Данните са на Националния статистически институт. Преди 15 години учителите над 60-годишна възраст са били 622. Днес вече са 4214.

Вместо от това, байрак-политици и байрак-медии се впечатляват само от преместването на едно произведение от пети в седми клас. Децата декламират, но не разбират. А байрак-политиците много се ядосват, когато ги наречеш празнодумци. И понеже въображението им е като политиката им – бедно, веднага започват да обвиняват всеки критик, че е агент на Ердоган, че защитава бурките, че е псевдосънародник. Няма място за сериозен разговор. Или им пляскаш, или им се мотаеш в краката.