Бившият италиански министър-председател Силвио Берлускони снощи в интервю по Би Би Си отрече някога да е наричал германската канцлерка Ангела Меркел „мазен задник, който не става за е...не“. В оригинал на английски unfuckable lardarse.

Главното новинарско предаване на световната радиотелевизионна станция реши в най-гледаното си време да провери, дали милиардерът и медиен магнат, който четири пъти управлява Италия през последните 20 години, наистина е изричал тези скверни слова. Така твърдяха италианските медии през 2011 година, позовавайки се на подслушан и изтекъл до тях телефонен разговор на премиера.

Берлускони обясни и защо, когато веднъж Меркел му дошла на гости, той се скрил за един паметник и й извикал оттам: „Ку-ку!“ Защото няколко дни преди това Владимир Путин му направил същия номер в Санкт Петербург.

Този европейски предизборен епизод предизвиква „голям взрив“ от мисли в бедната българска глава.

Първо: Какъв е този език в Би Би Си - тази икона на качествената британска журналистика, този еталон за коректност, изисканост, обективност? И те ли слизат на сигнално жълто ниво?

Второ: Къде е британският СЕМ? Може ли такъв език във времето, докато семействата се събират около масата да вечерят? Почтените телевизии тогава им показват реклами – предизборни, или за хапчето против диария, тоалетното пате, дето изтребва бактериите в клекалото, дамските превръзки и памперсите, дето правят потребителите си сухи и щастливи, простата, която алармира и пастата, която ни помага да не плюем кръв от венците си. Забравих за гела против гъбички по ноктите на краката.

Трето: Що за инсинуации? Да питаш мачо и коцкар като Берлускони, дали наистина е казал нещо за някоя дама, е все едно да го питаш, ама дали пък не си го е мислил.

Четвърто: На фона на Би Би Си българският предизборен език е направо аскетичен. Съвсем европейски. Може да те умори от скука. Дори Бареков. Дори Борисов. И всички други от Б-групата.

Пето: Берлускони нищо не му се случи заради това, което говореше. Но го осъдиха за данъците, които беше укрил. Добър урок: Не следвайте думите, следвайте парите.

Шесто: Ние си мислим, че големите клечки, дето ги дават по телевизията, решават световните проблеми. А те се крият и си викат: „Ку-ку!“

Можем ли и ние така?