Article_top

Клуб Z

В последните месеци много известни публични фигури, сред които поне един близък помощник на президента Владимир Путин, настояваха Русия официално да обяви Михаил Горбачов за престъпник заради това, че е помогнал за разпада на Съветския съюз, започва репортажа си от Москва Нийл Макфаркуар от „Ню Йорк таймс“. Ето как продължава:

Някои редовно настояват Горбачов да бъде съден за тези събития, а както каза и един депутат, за да се разобличат действията на „петата колона“ в Русия. Въпреки това, когато организаторите на празненството за 85-ия рожден ден на Горбачов през март потърсили прочутия хотел „Украйна“ в Москва, собствениците отказали да получат пари, след като научили, че ще приемат бившия президент.

"Те казаха, че без Горбачов са щели да бъдат дребни търговци, които да продават незаконно контрабанда на пазара“, казва Алексей Венедиктов, близък приятел и главен редактор на радиото „Ехото на Москва“, основната медия на либералните руснаци.

„Те казаха: Сега ние сме собственици на всичко това благодарение на Горбачов!“

Самият Горбачов пренебрегва факта, че 25 години след разпада на Съветския съюз той остава сред най-хулените хора в Русия.

Това е свободата на изразяване“, казва той.

Въпреки това официалната линия за очерняне на традиционната демокрация, комбинирана със самата идея той да бъде съден, очевидно го дразни и затова той пише статии, есета и книги за необходимостта от засилване на свободата в Русия. Последното му усилие е на английски - The New Russia, която бе издадена в САЩ тези дни. В същото време има и много руснаци, които му се възхищават. Някои го обожават за перестройката и гласността, които дадоха началото на освобождаването от най-репресивните черти на комунистическата система.

Горбачов поведе страната, макар и колебливо, към свобода на словото, свободно предприемачество и отворени граници.

Някои го обичат заради свободата, а други го ненавиждат заради същото“, казва Дмитри Муратов, редактор на „Новая газета“, един от малкото останали независими вестници, в който самият Горбачов държи 10% от собствеността.

Обществото нашироко го обвинява за загубата на Съветската империя и превръщането им в граждани на второкласна страна, дори и някои да признават, че той отвори нови хоризонти за тях и децата им.

„Обществото не го харесва. Той е анти-Путин“, казва Венедиктов. „Путин е строител, той е разрушител“. Венедиктов определя това схващане като несправедливо. Самият Горбачов казва в интервюто:

„Продължавам да повтарям, че Русия има нужда от още демокрация“.

Близо едночасовото интервю направихме във фондацията му, където в неговия кабинет на най-видимо място стои маслено платно на съпругата му Раиса, която почина от левкемия през 1999 година.

„Чуваме дори от приближени на Путин думи във възхвала на авторитаризма, на решителността и според които демокрация може да има само някъде в далечното бъдеще - казва Горбачов. - Мисля, че ако демокрацията има здрави корени, ако е основана на избори, ако хората могат да избират водачите на равни интервали от време, точно това е, от което имаме нужда. Това е основата за стабилност във външната и вътрешната политика“.

В последните си години Горбачов се превърна в изолиран човек. Повечето му съвременници са мъртви. Той е достатъчно критичен за липсата на демокрация при управлението на Путин, за да го избягват държавните телевизии. Повече от веднъж бе съобщавано за смъртта му. Горбачов не обвинява директно Путин за липсата на демокрация в Русия, въпреки че бе по-критичен към президента преди година, когато книгата му излезе в Русия.

"Той започна да страда от същата болест, от която страдах и аз: самоувереност. Той се приема за заместник-Господ, въпреки че нямам идея на какви основания“.

Горбачов изрежда няколко причини за смекчаването на критиките си. Първо, той не се радва на имунитет срещу криминално преследване и точно както много критици на правителството се чувства некомфортно в момент, когато Кремъл отнема една по една гражданските свободи. Той се страхува да не бъде обявен за „чуждестранен агент“, съживен сталинистки етикет, който просто означава „шпионин“ и който сега се използва за затварянето на десетки граждански неправителствени организации.

„Има достатъчно много реакционно настроени хора в тази страна, които вече ме обявяват за чужд агент – те мислят, че работя за някого“.

Това е изявление на човек, който ако не беше променил нищо, може би все още щеше да е върховен лидер на Съветския съюз, защото предшествениците му управляваха доживот. На второ място, той обвинява за повечето от разязждащите Русия проблеми своя архисъперник Борис Елцин и така оправдава Путин като необходима корекция. Трето, той се съгласява с Путин по много въпроси, по-специално във външната политика. Той подкрепи връщането на Крим и определи референдума като легитимен, въпреки че бе проведен под дулата на оръжията. Това изказване му донесе забрана да посещава Украйна за пет години. Като най-отговорният за края на Студената война, Горбачов се чувства предаден от това, че Западът – особено Съединените щати – се държи като победител и се отнася с Русия като с уволнен слуга, че докара силите на НАТО и Европейския съюз до самите й граници.

"Имаше чувство на триумф в края на Студената война, което се споделяше от много американци - казва той. - Това беше началната спирка към разпада на всичко“.

По вътрешните теми Горбачов е разделен с Путин, въпреки че се ядосва преди всичко на Елцин. Двамата бяха дългогодишни противници, които изпитваха удоволствие да се унижават един друг. Горбачов неохотно признава намесата на Елцин по време на пуча, който искаше да го свали от поста през 1991 година, но дава ниска оценка за неговото хаотично наследство, което превърна демокрацията в мръсна дума в Русия.

Все още не разбирам защо Елцин се приема като герой в Съединените щати, след като той беше авторитарен“, казва Горбачов в най-емоционалното си избухване, докато удря с ръка върху бюрото.

Горбачов днес пътува малко и дели времето си между офиса и дачата извън Москва. Нарича смъртта на Раиса „най-голямата загуба“. Сега е по-тежък, а известният му белег не изпъква толкова. Въпреки честите посещения в болница, той все още обръща чаши с водка с приятели. Разказва, че често си припомнят един и същи виц за печално известната му кампания срещу алкохола: двама мъже чакат на много дълга опашка за водка, която е дефицитна стока. Единият моли другия да му пази мястото на опашката, защото иска да отскочи до Кремъл, за да забие един в лицето на Горбачов заради политиката му срещу алкохола. Връща се след дълги часове и другият го пита дали наистина е ударил Горбачов в лицето. „Не“, отговорил унило мъжът. „Опашката пред Кремъл беше още по-дълга“.

Различни хора сред 300-те гости на партито за рождения му ден през март вдигаха тостове за Горбачов. Посланиците на САЩ, Германия, Франция и Израел, всички го похвалиха по отделно за заслугите му светът да стане по-мирно и по-стабилно място. Един редактор от радио „Ехото на Москва“, Сергей Бунтман, вдигна ироничен тост като каза, че Горбачов е развалил спокойствието на всички.

„Венедиктов щеше да бъде обичан учител вместо противоречив шеф на популярно радио - каза Бунтман. - Докато Путин щеше да бъде уважаван подполковник от КГБ вместо мишена на критици от цял свят“.

„Вие провалихте живота ни“, пошегува се редакторът. 

 
Снимка EPA/БГНЕС

В последните месеци много известни публични фигури, сред които поне един близък помощник на президента Владимир Путин, настояваха Русия официално да обяви Михаил Горбачов за престъпник заради това, че е помогнал за разпада на Съветския съюз, започва репортажа си от Москва Нийл Макфаркуар от „Ню Йорк таймс“. Ето как продължава:

Някои редовно настояват Горбачов да бъде съден за тези събития, а както каза и един депутат, за да се разобличат действията на „петата колона“ в Русия. Въпреки това, когато организаторите на празненството за 85-ия рожден ден на Горбачов през март потърсили прочутия хотел „Украйна“ в Москва, собствениците отказали да получат пари, след като научили, че ще приемат бившия президент.

"Те казаха, че без Горбачов са щели да бъдат дребни търговци, които да продават незаконно контрабанда на пазара“, казва Алексей Венедиктов, близък приятел и главен редактор на радиото „Ехото на Москва“, основната медия на либералните руснаци.

„Те казаха: Сега ние сме собственици на всичко това благодарение на Горбачов!“

Самият Горбачов пренебрегва факта, че 25 години след разпада на Съветския съюз той остава сред най-хулените хора в Русия.

Това е свободата на изразяване“, казва той.

Въпреки това официалната линия за очерняне на традиционната демокрация, комбинирана със самата идея той да бъде съден, очевидно го дразни и затова той пише статии, есета и книги за необходимостта от засилване на свободата в Русия. Последното му усилие е на английски - The New Russia, която бе издадена в САЩ тези дни. В същото време има и много руснаци, които му се възхищават. Някои го обожават за перестройката и гласността, които дадоха началото на освобождаването от най-репресивните черти на комунистическата система.

Горбачов поведе страната, макар и колебливо, към свобода на словото, свободно предприемачество и отворени граници.

Някои го обичат заради свободата, а други го ненавиждат заради същото“, казва Дмитри Муратов, редактор на „Новая газета“, един от малкото останали независими вестници, в който самият Горбачов държи 10% от собствеността.

Обществото нашироко го обвинява за загубата на Съветската империя и превръщането им в граждани на второкласна страна, дори и някои да признават, че той отвори нови хоризонти за тях и децата им.

„Обществото не го харесва. Той е анти-Путин“, казва Венедиктов. „Путин е строител, той е разрушител“. Венедиктов определя това схващане като несправедливо. Самият Горбачов казва в интервюто:

„Продължавам да повтарям, че Русия има нужда от още демокрация“.

Близо едночасовото интервю направихме във фондацията му, където в неговия кабинет на най-видимо място стои маслено платно на съпругата му Раиса, която почина от левкемия през 1999 година.

„Чуваме дори от приближени на Путин думи във възхвала на авторитаризма, на решителността и според които демокрация може да има само някъде в далечното бъдеще - казва Горбачов. - Мисля, че ако демокрацията има здрави корени, ако е основана на избори, ако хората могат да избират водачите на равни интервали от време, точно това е, от което имаме нужда. Това е основата за стабилност във външната и вътрешната политика“.

В последните си години Горбачов се превърна в изолиран човек. Повечето му съвременници са мъртви. Той е достатъчно критичен за липсата на демокрация при управлението на Путин, за да го избягват държавните телевизии. Повече от веднъж бе съобщавано за смъртта му. Горбачов не обвинява директно Путин за липсата на демокрация в Русия, въпреки че бе по-критичен към президента преди година, когато книгата му излезе в Русия.

"Той започна да страда от същата болест, от която страдах и аз: самоувереност. Той се приема за заместник-Господ, въпреки че нямам идея на какви основания“.

Горбачов изрежда няколко причини за смекчаването на критиките си. Първо, той не се радва на имунитет срещу криминално преследване и точно както много критици на правителството се чувства некомфортно в момент, когато Кремъл отнема една по една гражданските свободи. Той се страхува да не бъде обявен за „чуждестранен агент“, съживен сталинистки етикет, който просто означава „шпионин“ и който сега се използва за затварянето на десетки граждански неправителствени организации.

„Има достатъчно много реакционно настроени хора в тази страна, които вече ме обявяват за чужд агент – те мислят, че работя за някого“.

Това е изявление на човек, който ако не беше променил нищо, може би все още щеше да е върховен лидер на Съветския съюз, защото предшествениците му управляваха доживот. На второ място, той обвинява за повечето от разязждащите Русия проблеми своя архисъперник Борис Елцин и така оправдава Путин като необходима корекция. Трето, той се съгласява с Путин по много въпроси, по-специално във външната политика. Той подкрепи връщането на Крим и определи референдума като легитимен, въпреки че бе проведен под дулата на оръжията. Това изказване му донесе забрана да посещава Украйна за пет години. Като най-отговорният за края на Студената война, Горбачов се чувства предаден от това, че Западът – особено Съединените щати – се държи като победител и се отнася с Русия като с уволнен слуга, че докара силите на НАТО и Европейския съюз до самите й граници.

"Имаше чувство на триумф в края на Студената война, което се споделяше от много американци - казва той. - Това беше началната спирка към разпада на всичко“.

По вътрешните теми Горбачов е разделен с Путин, въпреки че се ядосва преди всичко на Елцин. Двамата бяха дългогодишни противници, които изпитваха удоволствие да се унижават един друг. Горбачов неохотно признава намесата на Елцин по време на пуча, който искаше да го свали от поста през 1991 година, но дава ниска оценка за неговото хаотично наследство, което превърна демокрацията в мръсна дума в Русия.

Все още не разбирам защо Елцин се приема като герой в Съединените щати, след като той беше авторитарен“, казва Горбачов в най-емоционалното си избухване, докато удря с ръка върху бюрото.

Горбачов днес пътува малко и дели времето си между офиса и дачата извън Москва. Нарича смъртта на Раиса „най-голямата загуба“. Сега е по-тежък, а известният му белег не изпъква толкова. Въпреки честите посещения в болница, той все още обръща чаши с водка с приятели. Разказва, че често си припомнят един и същи виц за печално известната му кампания срещу алкохола: двама мъже чакат на много дълга опашка за водка, която е дефицитна стока. Единият моли другия да му пази мястото на опашката, защото иска да отскочи до Кремъл, за да забие един в лицето на Горбачов заради политиката му срещу алкохола. Връща се след дълги часове и другият го пита дали наистина е ударил Горбачов в лицето. „Не“, отговорил унило мъжът. „Опашката пред Кремъл беше още по-дълга“.

Различни хора сред 300-те гости на партито за рождения му ден през март вдигаха тостове за Горбачов. Посланиците на САЩ, Германия, Франция и Израел, всички го похвалиха по отделно за заслугите му светът да стане по-мирно и по-стабилно място. Един редактор от радио „Ехото на Москва“, Сергей Бунтман, вдигна ироничен тост като каза, че Горбачов е развалил спокойствието на всички.

„Венедиктов щеше да бъде обичан учител вместо противоречив шеф на популярно радио - каза Бунтман. - Докато Путин щеше да бъде уважаван подполковник от КГБ вместо мишена на критици от цял свят“.

„Вие провалихте живота ни“, пошегува се редакторът. 

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Гостенин

Много по-добър!
Колкото повече време минава, толкова повече става ясно, че комунизмът щеше да си рухне въпреки опитите на Горбачов да го закрепи.
Основното: Горбачов поиска да сложи усмихната маска на руския империализъм и признавам - успя! Но руснаците не издържаха дълго и отново се показа озъбеното лице.
При разпада на Русия се надявам да няма отново милозливо съжаление към руснаците, а безкраен натиск до превръщането им във маргинална държава от рода на Сомалия.
Фатмак  's picture
Фатмак  
Фатмак

Фатмак

А какъв ли щеше да е животът ни без Андрей Карлович Луканов, без съветниците му Ран и Ът, без неговия хомункулус Костов, без неговите съпартийци Томов, Масларова, Станишев, Първанов и Жан, без без охранителя му Борисов и без коалиционния им партньор Сопола? Как ли щеше да изглежда територията, ако в нея живееха нормални хора, а не зомбирани низши маймуни?
Анонимен's picture
Анонимен

а как ли щеше да бъде без ботоксовият кагебист който създаде такива платени капути като теб........
Фатмак  's picture
Фатмак  
Фатмак

Фатмак

Скучно, как щеше да оправдаваш заплатата пред Дойче Веле?
Анонимен's picture
Анонимен

socialen

Горбачов беше корумпиран с грантове от САЩ и Западна Европа, и срина една система като превърна страната си, и останалите от Източна Европа в неолиберални, пазарнофундаментални, либертариански, англосаксонски, олигархични, десни, асоциални кочини.
Анонимен's picture
Анонимен

На калпава ракета,космодрума й крив.Схващаш ли,или ти е с повишена трудност.
Анонимен's picture
Анонимен

Айдее, грамофона пак се развали. Развали, развали, развали, ...
Анонимен's picture
Анонимен

Михаил Горбачов: Моите надежди за Русия: "В последно време думата „демокрация“ рядко фигурира в речите на руските политици. Много руснаци са разочаровани от демокрацията – не само те. Отказът от демокрацията след пробуждането на активните демократични движения в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век стана глобален феномен. За това има сериозни причини, най-важната от която беше, че демократичните лидери не винаги бяха достатъчно компетентни, за да се справят със ситуацията. Въпреки това съм убеден, че не съществуват алтернативи на демокрацията. Различни страни стигат по различни пътища до демокрацията и по различен начин приемат нейните принципи. На Русия ще се наложи да строи демокрация, която отчита и взима да основа нейните културни особености, традиции, манталитет и национален характер. Само че съществуват някои особености, без които системата не може да бъде демократична. Някои от тях са особено важни именно за Русия, тъй като засега ние не можем да твърдим, че тях ги има в нашия съвременен живот. Такива са редовните честни избори, осигуряващи периодична смяна на хората във властта, стабилен конституционен ред и политическо равновесие между трите стълба на властта, конкуренцията между политическите партии, спазването на основните права и свободи на човека, справедлива и непревзета правосъдна система и развито гражданско общество. В Русия ние още не сме създали „алгоритъма“ на стабилната демокрация, но това не е неизбежно. Това съвсем не е резултат от „историческа неспособност“ или липса на готовност за демокрация у нашия народ . Казването на това, че „демокрацията не подхожда на руснаците“, си остава глупост, независимо дали звучи „вляво“ ими „вдясно“. В хода на историята си руснаците са обеднявали и защитавали обширни територии, давали са на света известни политици, мислители, писатели, композитори и художници. Ние сме талантлив народ, способен да проявява чудеса от издръжливост и упоритост в тежък труд. Руснаците – както в родината, така и в чужбина – постигат огромен успех, когато могат да работят в нормални условия. Какво е необходимо, за да бъдат пробудени талантът и способностите на нашия народ? Ние трябва да подобрим отношенията вътре в обществото, да подобрим политическата система. На нас ни е необходим силен президентски авторитет. В Русия ключов фактор се явява възможността народът да се доверява на президента и да вярва в него. Само че призивите „да върнем Сталин“ - това е опасно безумие, те са проява на отсъствието на здрав разум. През цялата руска история личността на човека на власт е имала огромно значение. Характерът, предпочитанията, психологическите особеност на царя, генералния секретар или президента са оставяли своята следа върху всичко, ставащо в страната. През XXI век Русия е длъжна да преодолее прекомерната зависимост от лидера. На Русия й е необходим силен независим парламент. Днешният руски парламент почти през цялото време е подлаган на критика, остра критика, и, според мен, като правило, тя е оправдана. Председателят на Държавната дума каза веднъж: „Думата – това не е място за дискусии“. Вероятно, това е било грешка на езика, но, не по-малко вероятно е, че това е била грешка на езика по Фройд. Руският парламент в неговия съвременен вид е съставен при игнориране на закона за дебат, което разделя обществото и компрометира държавната власт в очите на мислещата публика. В даден момент тези грешки трябва да бъдат поправени. За да се превърне Федералното събрание (парламентът – бел. ред.) в истински институт на властта, изпълнителната власт-президентът – трябва да промени отношението си към парламента. Действително ли е в интерес на президента да има парламент, който утвърждава решенията така, както прави сега? Парламентът трябва да има силен, щателен и внимателно премислен механизъм на разглеждане и слушания по най-значимите теми в страната. Днес двете камари на Федералното събрание в действителност се състоят от протежета. Политическите партии не играят роля в живота на страната и в парламента, което би трябвало да се случва при демокрация. Създаването на истински, силни, отговорни политически партии с тяхна собствена идеология – това е една от най-важните задачи, стоящи пред нашето общество и „политическата класа“ в близките години. Ние, разбира се, не можем просто да игнорираме проблема на управляемост, който особено остро стои в случая с Русия. Този проблем е свързан с огромните размери на страната и нейния многонационален характер, и може да бъде решен само на основата на федерализма. Усложнявайки задачата ще кажем, че такъв тип федерализъм, какъвто работи например в САЩ или Германия, за нас не е достатъчен, защото в състава на Русия влизат национални републики. Всеки разговор за тяхното премахване е опасен и пагубен. По-скоро съсредоточаване трябва да има върху осигуряването на тяхната максимално възможна автономия, при това те да продължават да са неделима част от Русия. Проблемът на управляемост е тясно свързан с друга противоречива тема – борбата с корупцията. В края на краищата ако държавата не може да се справи с този проблем, тя подкопава доверието у хората, а то е много важен актив. Поради което не трябва просто да се примиряваме с нея, както някои хора предполагат, твърдейки, че корупцията не може да бъде изкоренена в Русия. Тези хора цитират историка от XVIII век Николай Карамзин. Когато по време на пътуване в Европа той бил попитан какво правят хората в Русия, той отговорил: „Крадат“. С това трябва да има борба, но тези проблеми не могат да бъдат решени с полицейски мерки, забрани и срокове за излежаване в затвора. Главно оръжие срещу корупцията са функциониращите демократични институции и здравата икономика, даваща на хората средства да проявят инициатива, да организират свой собствен бизнес, и това укротява апетита на алчните чиновници. Защо не става това? Не се съмнявам, че и тук също всичко зависи от политиката. Сегашната стагнация на руската икономика, чийто ръст е равен на нула, е налице, защото в продължение на много години не е имало никакви фундаментални промени в идеите за нейното развитие. При това „екипът икономисти“, главни теоретици и тези, които допълват техните идеи, в голямата си част остават несменяеми. Доминира монетаристкото мислене. съществува упорит отказ от регулиране на икономиката, от стимулиране на търсенето, от ефективно използване на натрупаните резерви или инфраструктурни проекти. Икономиката остава в усмирителната риза на твърдия монетаризъм. В последно време по адрес на правителствения глава се отправят все повече призиви да промени макроикономическата ситуация, но аз смятам, че истинска конкуренция в икономическата мисъл може да се появи само в друга политическа обстановка. На нас са ни необходими политически партии, способни да предложат алтернативни икономически програми и да осигурят периодично необходими смени в политиката. При отсъствието на тези промени обръщенията към „човека на власт“ ще бъдат малко полезни. Решаваща роля при построяването на съвременна силна държава в русия може да играе само съдебната власт. Без непревзети съдилища, правосъдие, е невъзможно да бъде достигнат приоритетът на закона. Тази цел възникна за първи път в годините на перестройката, но и досега нейното постигане е доста далече. Освен това през последните години бяха допуснати сериозни нарушения в управлението на тази сфера. Уважението към правната система беше подкопано и ще бъде много трудно то да бъде възстановено. За Русия с нейната обширна територия и уникално положение в света темата за сигурността – както нейната собствена, така и световната – винаги представлява предмет на безпокойство. Сигурността в света в голяма степен зависи от нея. Днес Русия има голяма, неотменна и конструктивна роля, която тя трябва да играе в глобалната политика. Много важно е международната общност да разбере: Русия трябва да участва в решаването на големите световни проблеми, а нейният принос трябва да бъде признаван и оценяван. Живеем във време на велики промени. Двадесет и първи век започна трудно, той е пълен с изненади, а пред човечеството изникват спешни проблеми. Съществуващото поколение руски граждани, политици, лидери най-накрая може да направи така, че страната ни да застане на пътя на стабилното демократично развитие. Обновена Русия може да стане ключов участник в обновяването на света. Тя може да предложи много: природни и интелектуални ресурси; уроци от миналото, които ние, въпреки всичко, усвояваме; и пламенно желание за проправяне на път към мирно и справедливо бъдеще за новите поколения./БГНЕС/ -

Прочети още на: http://www.bgnes.com/bez-filtyr/bez-filtyr/4434781/
Анонимен's picture
Анонимен
Анонимен

анонимен

Не мога да ги разбера социалния и фатмака,като привърженици на студената война.
Анонимен's picture
Анонимен

не се и опитвай, плащат им за това....
Анонимен's picture
Анонимен

Ще уточня въпроса - Какъв щеше да бъде света, ако беше останал член 1 от българската констируция. Предполагам, че фатмакът щеше да се издигне до прапоршчик. Николов щеше да бъде най-малко първи секретар на районен комитет на БКП. Социален щеше да е преподавател в АОНСУ. Във всеки завод и предприятие до входната врата щеше да има списъци на работещите с указано време да отидат до стаята на профкомитета, за да получат ежедневната си дажба от 1/2 хляб, 150 гр. чеснов салам и две глави лук.
Анонимен's picture
Анонимен

пич, бачкат платените кремълски влечуги, за капейчици....., ще продадат и майките си за това....
Анонимен's picture
Анонимен

Животът днес би бил по-добър без Горбачов. Горбачов разруши териториалната цялост, икономическите, финансовите, културните, приятелските и роднинските връзки на над 20 държави и републики! Историята не помни подобна разруха и жертви дори и през втората световна война! Само малка България загуби 30% от населението си и то в мирно време! Да, за някои това време беше шанс да забогатеят. Колко от тях забогатяха законно в беззаконието рожба на перестройката на Горбачов? Щеше ли без безумията Горбачов днес страната ни да се управлява от неграмотен човек трудно изразяващ собствената си мисъл? Сами преценяйте!
Анонимен's picture
Анонимен

Щеше да се управлява от Владко Живков и Ко. Всичките блестящи ерудити. Но фитнеса щеше да бъде задължителен - на ден по 1 час строева подготовка. Един път в седмицата всеки щеше задължително да участва в стрелби. Мишените щяха да бъдат с образите на американски президенти и европейски лидери. Приемните изпити за университетите щяха да бъдат по биографията на Тодор Живков. За да попаднат децата в детска градина, ще трябва да изрецетират без грешка три стихотворения за Партията и три стихотворения за СССР. Интелектуалният живот щеше да процъфтява, чрез групови скандирания "КПСС-БКП"
Анонимен's picture
Анонимен

Аз бих искал малка България да загуби още от неселението си - такива като теб, плюс БСП, плюс Волен, всичките до един заповядайте да отидете в Сибир. Ще ни е много по-добър живота на останалите тук без вас.
Анонимен's picture
Анонимен

колко копейки ще получиш за този коментар, бе капут?
Анонимен's picture
Анонимен

rm

Ами да, страната ни и преди този неграмотен човек сега се управляваше от предишния неграмотен човек - правешкия цървул.
30% население загубихме заради червените мародери които дерибействат върху родината ни вече от 70+ години, благодарение на един друг касапин - Г.Д., да не му пиша името, който дори хариза 1/3 от България, само за да угоди на уродливия си господар.
Червените предатели и мародери още са тук и докато не ги избесим по дърветата, нещо което трябваше да направим преди 26 години - докато това не се случи, няма да има спокойствие и живот в България.
Анонимен's picture
Анонимен

до rm

Те т`вай, никаква промяна! След правешкият цървул дойде банкянската партенка! Цървулът можеш да го го измиен, но партенката и да я изпереш все си мирише и е на мръсни петна! И Ариел не помага. Катастройката на Горбачов беше и още е само в услуга на западният капитал и новопръкналите се олигарси. Обикновеният човек се превърна в тор за новобогаташи и западните общества. Най-неграмотната но най-тъмночервена пасмина на БКП изплува като мръсна пяна на повърхността и се самоподнесе в услуга на западните служби като продаде народа си! Борисов, един неук и със съмнителна интелигентност вагабонтин, е олицетворение на горбачовата катастройка. Промяна наистина трябваше да има но не и разрушение! Старите партийни кадри, при това най-отчайващо некадърните, не са тези които биха променили нещата към по-добро. Стара истина е че със стари курви, нов бардак не се прави!
Анонимен's picture
Анонимен

Добре че беше Рейгън, на него паметник трябва да издигнем.
You voted '-'.
Анонимен's picture
Анонимен
Анонимен

анонимен

Ако го нямаше Горби до сега да са се сменили 10-12 руски старчоци за президенти,Берлинската стена щеше да си стои,а ни да си житкаме с ладите.Въпросът е какво щяхме да правим,ако го нямаше Рейгън?
Анонимен's picture
Анонимен

..

Историята се прави от личности,Горбачов е поредното доказателство.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Защо само Иван Гешев е номиниран за главен прокурор?