Роланд Ян (62 г.) от пролетта на 2011 г. завежда Службата за разсекретяване и проучване архивите на ЩАЗИ – държавна сигурност на ГДР. Самият той е жертва на тайната полиция – изгонен от родината си за “противодържавна дейност”. В интервю за в. “Тагесшпигел” Роланд Ян хвърля светлина върху миналото, но разсъждава и за бъдещето. Според него единствено жертвите на диктатурата и на ЩАЗИ могат да определят времето за помирение. Предлагаме ви акценти от интервюто.

- Господин Ян, вие сте една от най-известните жертви на ЩАЗИ, търсен сте като пряк свидетел на онези времена, наскоро бяхте преизбран начело на Службата за разсекретяване досиетата на ЩАЗИ. В състояние ли сте да чувате това словосъчетание?

Изобщо не ме смущава. За мен е важно да не се съсредоточаваме върху тайната полиция, а да разширим полезрението си върху диктатурата на компартията и всекидневието на хората в ГДР. Ето защо сме призвани да предложим на следващото поколение анализи, които не са само черни и бели.

- Преди всичко ГДР беше сива.

Слънцето грее и при диктатура. Картината е по-комплексна. Ето защо за мен е важно хората да споделят преживяното и да размислят защо толкова много сред тях са се напасвали към диктатурата, какви възможности са имали да тръгнат по свой път. А и федералното правителство реши да продължи работата по проучването на комунистическата диктатура. Това е важен сигнал за жертвите. Моето кредо е: да сме справедливи спрямо жертвите и да изградим мост към идното поколение.

- Има ли все още желаещи да видят досиетата си?

Естествено е, че намалява броят на желаещите да надникнат в досиетата си. Въпреки това при нас всеки месец постъпват по 4000 молби. Изследователи и медии също продължават да използват архива и то твърде интензивно.

- Колко бивши сътрудници на ЩАЗИ, които вие искахте да уволните, все още работят във вашата служба?

За мен беше важно да реша един конфликт. Назначаването в службата на бивши офицери от ЩАЗИ за жертвите беше удар в лицето. Когато аз започнах работа, такива бяха 47 души. Започнах да ги размествам по други направления. Тръгнаха дела. Сега са 13.

- Може ли изобщо жертви и престъпници да се помирят?

Това е целта ми. Но времето за помирение определят жертвите. Важно е и разкаянието на онези, които са причинявали несправедливости. Бил съм свидетел на мероприятия, когато бивши политически затворници започват да ръкопляскат, когато офицер от ЩАЗИ признава, че е погазвал човешки права и моли за прошка. Това е особен момент. Важни обаче са и разговорите в семействата. Новото поколение внуци, което не е родено в ГДР, има възможност спокойно да попита: “Дядо, какво си вършил в ГДР?”

- Бихте ли могъл да си представите нова революция?

Всичко е възможно. Това го показаха падането на Берлинската стена и обединението на Германия.