Доклад ДАНС


Продължава тенденцията, която е отчетена и през 2014 г., към ГД НП – МВР да бъде насочвана информация предимно касаеща схеми за изпиране на пари, които са придобити в чужбина чрез извършване на интернет атаки (phishing и pharming frauds, както и т.нар. social engineering frauds), както и различни други типове измами. Подобни схеми включват български граждани, които са използвани като „мулета” или т.нар. „финансови агенти”, а именно с тях се свързват по електронна поща, като им се предлага работа в международна компания извършваща финансови консултации. Лицата се уведомяват още, че за работата си ще получават сериозно възнаграждение, като единствено следва да преминат пробен период, в който да покажат своята компетентност. Пробният период се изразява в получаване по тяхна лична сметка на определена сума от чужбина (именно сумата, която вероятно е получена чрез интернет или друга измама), задържане на определена комисионна и изпращане на останалите средства чрез система за бързи парични трансфери към лица основно в Украйна или Молдова. На база на така посочената типология, в САД ФР – ДАНС годишен доклад за 2015 г. 25/52 САД ФР – ДАНС са направени анализи, от които може да се предположи, че многобройните случаи, които се докладват по чл. 11 от ЗМИП, вероятно са свързани помежду си и касаят мащабна международна схема за изпиране на пари. К 

 


През 2015 г., САД ФР – ДАНС наблюдава все по-честото използване на схеми от типа „social engineering frauds” – или измами, които са свързани с атаки спрямо персонална/ лична информация (телефони, email и други средства за обмен на информация се атакуват и придобитата информация се използва за кражби на средства). В докладваните съмнителни операции от този вид, средствата обикновено се генерират от извършването на измама на територията на чужда държава, където чрез новите средства за комуникация се изследва обичайната дейност на дадено търговско дружество и как в същото се извършват ежедневните търговските разплащания. Това обикновено става чрез заразяване с вируси на определени компютърни конфигурации или изпращане на електронни съобщения, които създават впечатлението, че са подадени от управляващи или собственици на търговските дружества, обект на измама. Впоследствие от страна на престъпната организация се нарежда плащане, което е с всички реквизити на стандартно нарежданите такива, но е към ЮЛ със сметка в българска търговска банка. След получаване на сумата в България, средствата се теглят на каса от пълномощник или се раздробяват чрез нареждане на множество по-малки суми към различни други сметки на ЮЛ. Според информация предоставена от Европол това са схеми, където впоследствие сумите се превеждат към Китай или Хонконг, преди да достигнат до крайната си дестинация (например в Израел или друга трета страна) като е възможно и последващо усвояване на предмета на престъплението чрез схеми за изравняване на плащанията с китайски търговци в държави-членки на ЕС. 

 

Използват се и схеми на измами в някои държави (Германия, Норвегия), при които се предоставя подвеждаща информация и се изисква плащане за несъществуващи услуги (например за регистрация, патенти и т.н.), като често се използват дружества, регистрирани в други държави, включително в България с имена, които са сходни с тези на официални институции в тези държави. Установено е участието и на чужди граждани в тези схеми (преимуществено с турски произход). Измамените обикновено биват подвеждани да преведат средствата към български сметки на тези дружества, като впоследствие акумулираните средства се превеждат към трети страни. 

 


Доклади за съмнителни операции

За периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. в САД ФР – ДАНС са получени 2 461 бр. уведомления за съмнителни операции на обща стойност 2 232,1 млн. евро, като 81,8% от постъпилите уведомления са от банки. Всички постъпили уведомления са по чл. 11 от ЗМИП, с изключение на 18 ДСО, които са получени по реда на чл. 9 от ЗМФТ. От тези 2 461 бр. уведомления 2 007 бр. са първоначални доклади за съмнителни операции (ДСО), а 454 бр. са допълнителни към вече подавани доклади. След извършен предварителен анализ по ДСО през 2015 г. са образувани 1 101 бр. оперативни преписки и 359 бр. ДСО са останали за информационно- аналитични цели в базите данни на дирекцията. 

 

През 2015 г. са изпратени общо 720 бр. писма с първоначална информация по чл. 12, ал. 4 от ЗМИП, от тях: 179 броя до органи на МВР, 17 бр. сигнали до органите на Прокуратурата и 524 бр. до други структури на ДАНС. Обща стойност на съмнителните транзакции в подадените сигнали възлиза на 1 329 254 565 евро. 

 

През отчетния период със заповед на министъра на финансите, на основание чл. 12, ал. 1 от ЗМИП, за срок от три работни дни са спрени 20 бр. операции на стойност 20 467 455 евро, а материалите по оперативните преписки са предоставени по компетентност на съответната прокуратура. 


За проследените операции в брой над 30 000 лв . През 2015 г. САД ФР – ДАНС е предоставяла информация на други правоохранителни органи, други структури на ДАНС и надзорни органи по следните запитвания (постъпили в САД ФР – ДАНС без посочена връзка с инициирана от САД ФР – ДАНС проверка):  Други дирекции в ДАНС – 162 бр.;  ГД БОП – МВР – 29 бр.;  ГД НП – МВР – 12 бр.;  Други дирекции на МВР – 3 броя;  Прокуратура на Република България – 3 бр.;  КФН – 11 бр.;  БНБ – 5 бр.;  КОНПИ – 76 бр. 

 

Предвид международната геополитическа обстановка, все по- висок става рискът от преминаване през българската финансово-кредитна система на средства, които да имат за цел финансиране на тероризма или на закупуване на стоки с двойна употреба 


Следва да се посочи, че по отношение на възникнали съмнения във връзка с преводи получени/наредени чрез системите за парични трансфери (основно на Western Union) започват да се докладват и операции извършени от лица, които вероятно се свързват с финансиране на тероризъм (на дейността на т.нар. „Ислямска държава”). Подобни случаи се отработват приоритетно, като информацията се насочва към компетентните дирекции в ДАНС. Предвид ситуацията в Близкия Изток (предимно в Сирия, Ирак, Ливан, Афганистан и Либия), в страната чрез системите за парични трансфери навлизат средства, които биха могли да бъдат използвани както за финансиране на тероризъм, така и по отношение на извършвани „сетълменти” по схеми тип „хавала”. В по-голяма част от получените доклади за съмнителни операции се предоставя информация за сложни и икомомически нелогични финансови операции, без обаче да се посочват данни за извършеното предикатно престъпление. 


Все по-засилено се получава и информация относно вероятна съпричастност на български физически лица към дейността на т.нар. „Ислямска държава”.Получавана е и информация относно изграждане на схеми тип „boiler room”, в които активно участие имат български физически и юридически лица, обикновено във фазата на разслояване на активите. 


Регистър на дейъствителните собственици – сред мерките Останалите основни области, които съгласно Директива (ЕС) 2015/849 ще изискват значителни промени през 2016 г., са: - Регистър на действителните собственици – ново изискване съгласно Директива (ЕС) 2015/849, като следва да е единен регистър, достъпен за институциите и лицата, задължени да прилагат превантивните мерки; - Засилване на мерките по отношение на ФТ; - Разширяване на обмена на информация между проавоохранителните органи и ФРС, включително обратната връзка от правоохранителните органи по отношение на използването на информация, подадена от САД ФР – ДАНС; - Задълбочаване на механизмите за международен обмен на информация; - Предприемане на допълнителни мерки за най- съществените рискове; - Защита на личните данни; - Предоставяне на данни от всички институции, необходими за анализа и оценка на ефективността на системата.