рез 2012 г. Тархан Батирашвили тръгнал от дома си в бившата съветска република Грузия на пътешествие, което ще бележи пътя до атентата на истанбулското летище от миналата седмица.

"Той ми каза: "Татко, трябва да открия собствения си начин на живот", каза пред Ройтерс бащата на Батирашвили - 73-годишният Темур. Той си припомни решението на сина си да напусне тяхното населено с чеченци село и да тръгне за Турция, а след това - за Сирия.

Темур сподели, че е изгубил връзка със сина си, след като той веднъж се обадил от сирия.

Батирашвили-младши отишъл да създаде отряд от рускоговорещи бойци под флаговете на "Даеш" ("Ислямска държава" - б.р.) според представители на ООН и САШ. Групата от бившия СССР, която уби десетки хора на летището на 28 юни, вероятно е клон на този отряд.

Турски представители твърдят, че заподозрените атентатори са свързани с "Даеш" и са от Русия и бившите съветски централноазиатски републики Узбекистан и Киргизстан. Турските медии писаха също, че мъж от чеченски произход - Ахмет Чатаев, е заподозреният организатор на взривовете.

Това бе най-смъртоносният атентат, извършен от джихадисти от бившия СССР извън собствения им регион, след Бостънския маратон през 2013 г. Онази атака бе дело на двама млади чеченци, чиито семейства бяха емигрирали в САЩ.

Доста преди взривовете в Истанбул влиянието на Батирашвили, известен повече с бойния си прякор Омар ал Шишани или Омар Чеченеца, и на последователите му от бившия СССР бе усетено в районите под контрола на "Даеш".

Батирашвили стана номер 2 в "Даеш" и е записан като военен командир н групировката в списъка на САЩ с най-издирваните хора, който се позовава на видео на "Даеш" от 2014 г. Невъзможно е човек да се свърже с него и не е ясно дали той все още е жив.

Той събра около себе си командири от предимно мюсюлманския Северен Кавказ в Русия и бойци от Централна Азия, които изпълняват ключови функции в организацията.

Според снимки в интернет пътните знаци, поставени в контролираните от "Даеш" райони понякога са на три езика - арабски, английски и руски. Това показва важната роля на рускоговорещите.

В много случаи тези бойци са повлияни от ислямистките бунтовници в родината си, прогонени от страните си заради хайките на силите за сигурност и издигнали се в йерархията на "Даеш" със своите умения и безпощадност.

Военна кариера

Пътят на Батирашвили към близкоизточния джихад е показателен както заради ролята на лидер, която той пое, така и поради факта, че е много типично младежи от бившите съветски републики да се радикализират.

Той е израснал в Панкиската долина - отзалечен район в Грузия, населен предимно с кистинци. Това са етнически чеченци, чийто прадеди са дошли в предимно християнска Грузия през XIX век.

Когато след разпадането на СССР Чечни се вдигна на въоръжен бунт срещу управлението на Москва, кистинците бяха въвлечени в битките. Хиляди бежанци пристигнаха от Чечня и някои от бунтовниците използваха долината, за да се прегрупират и да подготвят атаки.

Батирашвили е най-малкият от трима синове, родени в село Биркиани. Баща му е вярващ християнин, а майка му Кето е дъщеря на мюсюлманин.

"Религията никога не е била проблем в нашето семейство. Винаги съм се молил в грузински църкви", заяви бащата пред Ройтерс през май в порутената къща в селото, която обитава сам.

Батирашвили влязъл в грузинската армия, където служил в отряд на военното разузнаване. Той се сражавал през август 2008 г., когато руските войски нападнаха Грузия. Но се разболял от туберкулоза и две години след войната бил уволнен от армията, разкаазва баща му.

Той се завърнал в Панкиската долина.

"Опитваше се да си намери друга работа, но беше трудно", каза баща му, докато пуши и пие - навици, смятани за светотатство от много мюсюлмани. "След това го арестуваха."

През 2010 г. грузинската полиция нахлула в семейното жилище и открила кутия, пълна с патрони. Батирашвили, заподозрян от полицията във връзка с ислямистки бойци, действащи в долината, бил обвинен в незаконно притежание на оръжие. Лежал две години в затвора и бил амнистиран.

Точно когато се завърнал, след като го пустали, той казал на семейството си, че не вижда бъдеще в Грузия и отива в чужбина, казва баща му. Той отишъл в Турция, а оттам - в Сирия, където се присъединил към ислямистите, сражаващи се срещу управлението на сирийския президент Башар Асад.

Бащата осъжда военната дейност на сина си, но други членове на семейството му се възхищават.

"Загубихме велик патриот. Той никога не е бил терорист Той е герой за много хора тук", заяви леля му Есма Борчашвили.


Битката за летището

Шишани се прочу в сражението срещу силите на Асад за контрола на военновъздушната база "Менаг" - ключов военен обект в Северна Сирия.

Той е един от много малкото ислямистки водачи с професионална военна биография и в онази битка командва няколкостотин бойци, повечето от бивши съветски републики.

Групата на Шишани и други бунтовнически сили продължили да атакуват базата в продължение на няколко месеца и понесли тежки загуби, каза пред Ройтерс един от руските бойци, участвали в сражението. Той добави, че там са били убити негови приятели.

Атаките бяха организирани хаотично и имало спорове между командирите, каза бунтовникът. Въпреки това хората на шишани и други групи спечелили битката в средата на 2013 г. По това време Шишани се свързаал с "Даеш".

Завземането на базата, отстъпена по-късно на кюрдските сили, било една от първите големи победи на рускоговорещите бойци, като помогнало на "Даеш" да печели територии.

В онази и в други битки, последвали в Сирия и Ирак, бойци от руския Северен Кавказ - предимно мюсюлмански регион, включващ Чечня - се сражавали рамо до рамо с хора от Централна Азия, казаха пред Ройтерс. няколко бивши джихадисти от Русия.

Те говорили помежду си на руски и като правило не говорили арабски достатъчно добре, за да се разбираат с местните бунтовници.

Според бившия руски боец в грепата на шишани чеченците имали водешщи роли.

"Ако не си чеченец и имаш приятел чеченец, това трае само докато той не срещне друг чеченец. След това ще забравя за тебе", каза той.

Групата на Шишани нараснала до близо 1000 бойци в края на 2013 г. според съобщение, разпространено от правителството на САЩ. То предложило до 5 милиона долара награда за всяка информация, която би помогнала за проследяването му.

Командирът може да е помогнал на "Даеш" да превземе иракския град Мосул - победа, която превърна групировката в най-голямата ислямиска заплаха за сигурността в Близкия изток.

По време на битката а Мосул Шишани наредил на бойците от "Даеш" да заминат за Ирак и обявил всеобща мобилизация в подкрепа на офанзивата, се каазва в съобщението на американското правителство.

Данни на службите за сигурност и ислямистки бунтовници изтъкват присъствието на бойци от бившите съветски републики в сирийските градове Рака и Табка и провинциите Алепо и Идлиб, както и отвъд границата в Мосул.

Входният пункт

Воденето на джихад в Сирия и Ираак за много бойци от бившия СССР е нещо по-добро, отколкото да си стоят у дома. В руския Северен Кавказ оанзивата под контрола на президента Владимир Путин принуди бунтовниците да се крият в гористите планини.

На едно място в този регион - Дагестан, местните власти помогнаха за напускането на известни ислямистки бойци, които по-късно се оказаха в Сирия според информация, събрана от Ройтерс.

За руско говорещите, които искат да се присъединят към "Даеш", Турция е лесен входен пункт. Тя не изисква входни визи от хората от Русия и Централна Азия.

Някои, които не стигат до Ирак и Сирия или прекарват известно време с "Даеш" и след това я напускат, са се установили в Турция. Няколко бивши ислямистки бойци казаха пред Ройтерс, че в предградията на Истанбул има общности от рускоговорещи, принудени да напуснат родните си краища поради симпатиите им към ислямистите.

Не се знае колко рускоговорещи бунтовници все още има в Сирия и Ирак, но официални данни покаазват, че притокът на бойци от Русия и Централна Азия не е спирал.

През октомври 2015 г. руският президент Владимир Путин заяви, че между 5000 и 7000 бойци от бившите съветски републики се сражават в Близкия изток в редовете на джихадистките групировки.

През юни Николй Бордюжа - генерален секретар на военния съюз между няколко бивши съветски републики, повиши броя им на 10 000.

----

Препечатваме репортажа от интернет сайта на Ройтерс. Автори са Марита Цветкова и Крисчън Лоу. Редактор е Филипа Флечър.