ЕМИЛ ГЕОРГИЕВ

„Ледена епоха: Големият сблъсък“, петият филм от прочутата поледица, започва, както си му е редът: с любимото занимание на една катерица и на зрителите по цял свят – преследването на жълъда. Теорията, според която трепването на пеперудата с крилце в единия край на Земята може да докара ураган в другия, е просто едно нищо в сравнение с това, което докарва гонитбата на жълъда. Но вече би трябвало да сте научили – има катастрофи, но има скрат-астрофи – като вторите обикновено водят  до глобални, а в случая и ко(с)мически по(с)ледици.

Още в началото на филма най-забавната саблезъба катерица в киното, останала сам-самичка с любимия си жълъд, се оказва в космически кораб и неволно поема цялата отговорност за създаването на Вселената, в познатия ѝ днес вид.  Можем да възприемем това като подигравка с библейската версия на Сътворението – или пък като метафора на капитализма с безкрайните възможности, които идват със стремежа за опазване на частната собственост.

Мамути, ленивци, опосуми и тигър-веган спасяват света.

Или пък просто като повод за комическите ѝ приключения, което включват пародийни елементи и отключват спомени от поне 5 космически класики – „2001: Космическа одисея“ (1968), „Пришълецът“ (1979), „Прометей“ (2012), „Гравитация“ (2013) и „Марсианецът“ (2015). По-натътък ще ни подсетят и за „Армагедон“ (1998).

Преди това обаче и метеоритен дъжд – първоначално възприет погрешно като метеоритен душ от Краш и Еди – двойката опосуми, които сякаш са одрали кожите на двойката продуценти Иван и Андрей, но за разлика от тях са смешни. Огненият дъжд е само началото, преди са стане ясно, че към Земята се носи огромен астероид, който ще изчисти планета и от бозайниците, точно както друг негов колега по-рано е изтребил динозаврите. Задачата на разнородното, но политически коректно мултикултурно стадо, състоящо се от мамути, ленивци, опосуми и тигър-веган, е да открие как да отклони смъртоносния, пламтящ астероид от фаталния му курс.

Краш и Еди – двойката опосуми, които сякаш са одрали кожите на двойката продуценти Иван и Андрей, но за разлика от тях са смешни.

Ледена епоха е странна поредица. Първо – в петия филм, който излиза по екраните по света и у нас от утре, не е останал почти никакъв лед, но затова пък има доста огън. Ако това заглавие не беше вече целият сериал спокойно можеше са казва „Песен за огън и лед“ – въпреки че тук събитията се развиват в по-весел тон и в точно обратната посока на „Игра на тронове“ – зимата не идва, а си отива, а героите не умират, ами се размножават. Дори старата баба на Сид упорито отказва да почине, и нищо – дори директните метеоритни попадения върху крехкото ѝ телце – не могат да я убедят, че рано или късно всеки, независимо дали е човек, или ленивец, трябва да си тръгне.

По-странно обаче е друго – поредицата започна добре в далечната 2002-ра година, а оттам нататък всеки следващ филм е по-добър и по-лош от предишния – едновременно. По-добра е анимацията. А физическите гегове в изпълнение на Сид, Краш и Еди, и особено Скрат – комедия на стероиди в битката с астероиди, стават все по-съвършени и естествени. Те са и основният носител на смях във филм, който може да бъде разгледан като поредица от суперзабавни, предимно телесни скечове със звук, но сякаш извадени от Лаурел и Харди. Чарли Чаплин е далеч по-сложен. А останалото е познато, неизненадващо и върши работа основно като фон за лудориите на ленивеца, опосумите и катерицата.

Площад Славейков