Европейските избори потвърдиха прогнозите. Традиционните партии, които създадоха и управляваха днешна Европа, запазиха мнозинството си в новия й парламент, но със загуби. От това спечелиха противниците на интеграцията, които варират от крайнолеви до крайнодесни. Те не могат да отклонят ЕС от досегашния му курс, но могат да пречат.

Какви са първите изводи, които можем да направим от предварителните резултати?

Дясноцентристката Европейска народна партия остана (ЕНП) първа политическа сила на европейско ниво, макар нейното управление да се свързва с болезнената финансова строгост. Победата на ЕНП обаче е пирова. Тя има 214 депутати при 274 в досегашния парламент.

Очакванията на Социалистите и демократите, че тежката социална цена на кризата ще ги направи първа политическа сила в Европа, не се сбъднаха. Те са втори и също като ЕНП загубиха парламентарни места. Имат 189 евродепутати при при 196 на изборите от 2009 година.

Третата европейска сила – Алиансът на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) също отбеляза спад – от 84 на 66 места.

Общият извод, който трите водещи партии признаха, е, че тяхната Европа е загубила доверие сред гражданите.

Най-големият печеливш от това са нейните противници – от крайнодесните ксенофоби,  които искат да премахнат еврото, да върнат границите, да спрат имиграцията и най-накрая да разтурят ЕС, до крайнолевите, които обещават „друга Европа“, където безплатният обяд е възможен.

Тази шарена компания е плод на протестен вот , с който тези европейски избори ще останат в историята. Тя няма да се превърне в единна политическа група и не може да пречи нито на избора на новата Европейска комисия, нито на законодателството. Ще забави обаче хода на Европа към по-дълбок икономически, валутен и политически съюз, към повече солидарност, към стимулиране на растежа и заетостта и предаването на повече пълномощия от национално на общностно ниво.

Несъгласните с днешния ЕС депутати са общо 230 от 751 в парламента. Включвам в тази група и британските консерватори и крайната левица. Макар да не споделят позициите на крайнодесни формации като френския Национален фронт, консерваторите няма да гласуват заедно с ЕНП и социалистите за свободата на движение и  по въпросите на имиграцията и убежището. Крайнолевите пък са против новите правила за икономическо управление в еврозоната.

При това положение е невъзможно лявоцентристко или дясноцентристко мнозинство в новия Европейски парламент. Единственият начин то да се получи, за да бъде избрана новата Еврокомисия, е т.нар. „голяма коалиция“ – включваща най-малко ЕНП и Социалистите и демократите.

Големите коалици дават стабилност с цената на две неща – политически компромиси и обезличаване на участващите в тях партии. Те ще трябва да забравят част от обещанията си към избирателите в името на властта. Това ще даде амуниции на евроскептиците да ги атакуват и да ги сочат като политически картел, откъснат и противопоставен на обикновените хора.

Голямата коалиция означава и че Европа ще се движи с по-малки стъпки напред. Неизбежните компромиси между ляво и дясно няма да позволяват смели решения и силно лидерство – точно това, от което ЕС се нуждае днес. Така той може да изгуби още доверие и допълнително да усили евроскептицизма.

Най-силен ефект обаче евроизборите ще имат не в Брюксел и в Страсбург, а в националните столици. Ако една трета от депутатите в новия Европарламент са несъгласни със сегашния ЕС, не може да се твърди, че той изразява волята на неговите граждани за „повече Европа“.  Правителствата ще знаят,  че избирателите им наказват това и внимателно ще премислят, дали да искат „повече Европа“ в Съвета на министрите,  в Еврогрупата и в Европейския съвет, които вземат главните решения в ЕС.

Това не е добре за новоприетите държави като България, защото те са заинтересовани именно от „повече Европа“. За тях тя означа повече солидарност, по-бързо социално-икономическо сближаване с по-развитите страни-членки, повече контрол от Брюксел за националните власти, които не спазват европейските правила.

Пример за влиянието на европейските избори върху националната политика видяхме във Франция. В навечерието им бившият президент Никола Саркози – един номинален проевропеец - призова да бъде суспендирано Шенгенското споразумение, т.е. да бъдат върнати границите в Европа. Точно това иска Националният фронт – крайнодясната ксенофобска партия на Марин Льо Пен, която с 25 на сто  от вота се оказа първа политическа сила в страната-„мотор“ на Европейския съюз.

Ако Франция е толкова заразена с антиевропейския бацил, как да се върне доверието в Европа? Управляващите социалисти на президента Франсоа Оланд се оказаха трети с малко под 15 на сто, а втори с 20 на сто  беше дясноценстристкият Съюз на народно движение, към който приндалежи Саркози.

Кой ще направи мнозинство?

Сегашното съотношение на силите в Европарламента вещае труден пазарлък между ЕНП, социалистите, либералите и зелените зад кой от претендентите за за нов председател на Комисията да сформират мнозинство.

И Жан-Клод Юнкер, кандатът на ЕНП, и Мартин Шулц, кандидатът на социалистите, заявиха,  че само зад тях е възможно такова мнозинство. Главните партии вече се опитват да примамят в редовете си нерегистирирани още депутати. Лидерът на АЛДЕ Ги Верхофстадт, който също е кандидат за шеф на еврокомисията, съобщи, че очаквал 15 нови членове в групата си.

Тази обстановка дава идеална възможност на евроскептиците да правят заглавия в медиите с пламенни речи за непрозрачността, безпринципността, демократичния дефицит, парализата и безсмислието на Европа. Те ще бъдат още по-настървени в изслушванията на кандидатите за комисари, защото ще отбележат голяма точка у дома с всеки „отстрелян“ от тях.

Голямата им награда обаче би била криза, в която държавните и правителствените ръководители номинират председател на комисията различен от кандидатите на парламента, а той го бламира. Вече е известно, че в Европейският съвет, който се състои от 28-те национални лидери, няма косенсус нито за Шулц, нито за Юнкер. Като противници и на двете кандидатури вече са известни министър-председателите на Великобритания Дейвид Камерън и на Унгария Виктор Орбан. За номинацията е необх одимо квалифицирано мнозинство.

Как ще се развие тази сюжетна линия, ще разберем утре вечер, когато в Брюксел се събират членовете на Европейския съвет за първи консултации по резултатит от изборите и предстоящата номинация. Успоредно с тях същото ще обсъждат лидерите на основните политически групи в Европейския парламент.