На 21 юли в Ню Йорк 15-е страни-членки на Съвета за сигурност на ООН гласуваха за първи път за 12-е кандидати за поста генерален секретар на организацията. Противно на очакванията, българката Ирина Бокова, която дълго време беше смятана за фаворитка за поста, се озова на трето място, заедно с кандидатите на Македония и Сърбия. Друга изненада беше слабото класиране както на жените, така и на източноевропейските кандидати като група. Първото гласуване даде индикация за нагласите в Съвета за сигурност и тези нагласи не са очакваните. 

Соня Каникова разговаря за БНР с Ричард Гоуън, експерт от Центъра за международно сътрудничество в Ню Йорк. Той е специализирал по въпроси, свързани с ООН. Мнението му се цитира от водещи световни медии като Би Би Си, Си Ен Ен, "Таймс", "Политико" и главни национални медии в Западна Европа.

 

 

- Как да четем резултатите от първото гласуване, в което жените-кандидати не се представиха според очакванията?

- Бокова се представи най-добре сред жените-кандидати. Но както Бокова е спъвана от предполагаемите ѝ връзки с Русия, така за Сузана Малкора  (външен министър на Аржентина - б.р.)може да се твърди, че я спъва това, че е много близо до САЩ, това притеснява другите страни. Бокова и Малкора са изправени пред опасения, че са в твърде приятелски отношения с една от големите сили. Иронията е, че половината от кандидатите са жени, но двамата водещи кандидати за момента са мъже. Първи е Гутериш от Португалия, който се показа като пламенен и убедителен кандидат и това му спечели много широка подкрепа както сред дипломатите, така и сред висшите служители на ООН. После имаме Данило Тюрк от Словения, който зае второ място след първото гласуване. Тюрк е много консервативна фигура, който би бил един генерален секретар- технократ, но много дипломати смятат, че той е много солиден, заслужаващ доверие кандидат. Така че в този момент имаме двама водещи мъже-кандидати. 

- Кандидатурата на Ирина Бокова – как се възприема тя в Ню Йорк и какви са, според вас, нейните шансове ?

- Бокова водеше много дисциплинирана кампания и беше смятана за една от ранните фаворитки за поста генерален секретар на ООН. Но добре известно е, че и САЩ, и Великобритания имат много сериозни опасения, че тя е твърде близка до Русия и затова повечето дипломати вярват, че в крайна сметка Лондон и Вашингтон ще наложат вето на кандидатурата ѝ. 

- След първия кръг г-жа Бокова беше категорична пред български медии, че САЩ не са сред четирите гласа “не насърчава”, които тя получи. Тя остави впечатление, че Великобритания накрая няма да наложи вето на нейната кандидатура. 

- Честно казано, почти не съществува така вероятност. Да, съществува потенциална възможност - ако Русия упражни много голям натиск върху САЩ, например по въпроса за Сирия - Вашингтон да е склонен на компромис, но не аз мисля, че това е вероятен вариант. Мисля, че опасенията на британците за връзките на Бокова с Русия са много силни, и те може да ѝ наложат вето дори ако са единствени.

- Единично вето също би сложило край на надеждите на кандидата. Но след смяната на правителството във Великобритания може ли да се очаква промяна на британската позиция за тази кандидатура? 

- Ясно е, че Брекзит разсейва британските дипломати в момента, но Великобритания инвестира много в тази надпревара, и британският посланик в ООН е категоричен, че нито един от сегашните източноевропейски кандидати не е достатъчно силен, за да спечели поста. Мисля също, че опасенията и на Вашингтон, и на Лондон, произтичащи от политическите обвързаности на Бокова, са много силни. Никой не може да гарантира как ще приключи тази надпревара, но – ако трябва да съм честен –  дори ако оставим настрана САЩ и Великобритания, повечето дипломати са много по-ентусиазирани от кандидатурата на Антонио Гутериш, който в момента е водещият кандидат, с най-много положителни гласове в първия кръг. А Бокова дори вече не е във фокуса на дипломатическите разговори тук в Ню Йорк.  

 - Ако трябва да направите своя прогноза, как виждате края на тези избори за генерален секретар?

- Мисля, че ще имаме грозна политическа битка, която може да продължи до края на октомври или дори ноември. В ООН се подготвят за много продължителен процес поради напреженията между големите сили относно кандидатите. Смятам, че вероятно още кандидати ще се включат в надпреварата, особено ако някои от сегашните като Малкора или Бокова изгубят подкрепа. Не бих изключил напълно победа на Бокова, тъй като политиките в Съвета за сигурност са изключително сложни, но в момента на практика всички, всички дипломатически наблюдатели в Ню Йорк вярват, че САЩ и Великобритания ще я блокират. Истината е, че в Ню Йорк биха предпочели да видят Кристалина Георгиева да се включи като алтернативен български кандидат, защото на практика тя може да е тъкмо този консенсусен кандидат, който всички големи сили биха приели. 

- Не е ли твърде късно за нови кандидатури?

- Играта не е приключила, защото ако през октомври САЩ и Великобритания дадат индикация, че действително ще наложат вето на Бокова, тогава все още ще има възможност Кристалина Георгиева да се включи като кандидат в последния момент. Всичко е възможно, процесът на избор на генерален секретар е прочут със своята мистериозност. 

- Ще имаме ли по-голяма яснота кои са предпочитаните кандидати след втория кръг на гласуване на 5 август?

- Мисля, че на 5 август някои от най-слабите кандидати отново ще получат слаба подкрепа и ще отпаднат. Очаквам Весна Пушич от Хърватия да отпадне, и няколко други слаби кандидати да се откажат. Не знаем какво ще стане с по-силните кандидати. Моето предположение, че може да има известна промяна в гласовете. Но възможно е Гутериш, Тюрк, Бокова да останат на първите три места след 5 август. След това може да има още един кръг в края на август, но може да стане и така, че да се гласува едва през септември или октомври.