Когато във вторник, 9 август, руският президент се срещне с турския държавен глава в Санкт Петербург, единият от двамата ще е доста снишен. И това ще е Реджеп Тайип Ердоган, който заради срещата изпълни всички предварителни условия, поставени от Владимир Путин.

В официално писмо Ердоган се извини на близките на загиналите  през ноември 2015 г., когато на турско-сирийската граница беше свален руски изтребител. Съдебен процес очаква убиеца, турски националист, на единия от руските пилоти, успял да се приземи жив. Наред с това Турция ще изплати на Русия обезщетение. Това не е нищо друго, освен падане на колене.

Още преди Путин и Ердоган да се срещнат, вече има спор кой печели и кой губи от сближаването. В зависимост от това колко тесни ще са отношенията след опита за затоплянето им, изненадващо кръгът на губещите би могъл да се окаже изключително голям. Също и на Запад.

Без съмнение голямата печалба изтегли Владимир Путин. Той получава всичко, което искаше и милостиво подава ръка за помирение на покаялия се Ердоган.

Русия значително разширява влиянието си в Близкия изток. След онова, което е останало от “системата Асад”, след отслабения Египет, амбицирания Иран и отчуждилия се от Америка Израел, сега и Турция търси близост с Москва.

В това големи шасове съзира руската енергетика. Руснаците ще довършат строежа на АЕЦ в Акую. “Газпром” вече ликува заради новата тръба през Черно море, наречена Турски поток. Така сибирски газ ще достига Турция, а от там и до Южна Европа. Това е конкурентен проект за доставки на газ от Азербайджан, но и на планирания Северен поток 2 през Балтийско море.

От турска страна пък земеделците имат повод за радост. За разлика от конкурентите си от Испания, Италия и Гърция те получават право отново да зареждат руските хипермаркети с плодове и зеленчуци. Собствениците на хотели и ресторанти по турското крайбрежие отново ще приветстват руски туристи. Турските тайни служби се надяват да получават от руските си колеги информация за терористи джихадисти от Евразия. Атентаторите на летището в Истанбул бяха от бивши съветски републики.

Големите губещи могат да се окажат много сирийци. Според наблюдатели в Москва Путин възнамерявал да предложи на Ердоган сделка. Ако турците престанат да подкрепят опозицията срещу Асад, то тогава Москва ще преустанови помощта си за сирийските кюрди. Приеме ли Ердоган, съдбата на Алепо е предрешена. Населението на милионния град и многобройните опозиционни групировки е зависимо от хуманитарна помощ, преминаваща през територията на Турция. Ако Путин се отвърне от сирийските кюрди, те ще могат да разчитат единствено на САЩ.

Но самите Щати са губещи от сближаването на Русия и Турция. Те не само ще трябва да съзерцават как Путин мащабно разширява влиянието си сред техните съюзници в Близкия изток. Ако нещата станат съвсем зле, САЩ биха могли да загубят един дългогодишен натовски съюзник (Турция – б. р.). Това би ударило осезаемо и европейците. Турция подсигурява южния фланг на алианса и по численост е втората по големина армия в пакта (след САЩ – б. р.).

Но още не се е стигнало толкова далеч. Ердоган обаче от ден на ден изпада в ярост и отправя заплахи срещу Запада. Анкара заплашва ЕС с възможно суспендиране на споразумението за бежанците. Ердоган обвинява САЩ, че стояли зад опита за преврат. Някои западни политици реагират на неговата ярост с вой, а по-добрата тактика би била просто да замълчиш.

Ескалация на реториката при човек като Ердоган би могла да доведе до действия като при късо съединение. При сегашния националистически вой и надяването на намордник на критиците му, би могло да се стигне както  до прекратяването на преговорите с ЕС, така и до излизане от НАТО. Но, както вече споменах, дотогава има още много време. А и много турци са наясно, че те ще бъдат най-големият губещ.

Скъсване със Запад би означавало да се погребат всички мечти, лелеяни от повечето турци от времето на основателя на републиката от Кемал Ататюрк. Само митническият съюз с ЕС е много по-ценен, отколкото всичко, което може да предложи икономически слабата Русия. В Евроазийския икономически съюз встъпва само онзи, който няма никаква друга алтернатива. НАТО обаче не би могла с нищо да се замени.

Ердоган се натрапи на Путин за срещата в Санкт Петербург и това ще определя бъдещите им отношения. Путин е босът. Ако Ердоган взриви  мостовете към Запада, Путин ще е абсолютният хегемон. Ако Ердоган иска да узнае какво може да очаква при това положение, да пита арменците и казахите.

-----

* Михаел Туман е външнополитически кореспондент на влиятелния германски седмичник за политика “Ди Цайт”, откъдето препечатваме анализа му. Преводът е на Клуб Z.