Фрау Кнауф тръгва на път

ЯНА ВАСИЛЕВА

Когато реши да поеме нанякъде от своя Малък град в западната част на Германия, фрау Кнауф тръгва и по най-далечния маршрут до Берлин на север или до Мюнхен на юг без никакво безпокойство - с увереността, че може да разчита на перфектни пътища, независимо дали става дума за аутобаните (с дължина почти 13 хиляди километра) или за междуградските шосета, а и е наясно, че културата на шофиране на останалите участници в движението не само няма да я затрудни, а точно обратното.

Както е известно Германия е единствената европейска държава /без да се брои остров Ман/, в която ограничения за скоростта по аутобаните няма. Японски туристи дори пристигат с почти единствената цел да покарат свободно, за да познаят усещането. Строителството на първия германски аутобан от Бон до Кьолн започва през 1929, завършено е през 1932. И не, не Хитлер е откривателят на магистралите, нещо повече - в началните си опозиционни години неговата партия е дори техен противник, но щом взима властта, нацисткият водач обещава изграждането на 7000 км високоскоростни пътища, защото разбира ползата от тях. По официални данни днешната дължина на германските магистрали е 12 645 км, а един километър излиза 15 милиона евро минимум. Въпреки това продължават да са безплатни за леките автомобили, поне засега. И годишно по тях от германските (44 милиона) и чуждестранните превозни средства се изминават над 210 милиарда километра.

Но ако принципно ограничения няма, там, където ги има, а това са всъщност съвсем немалко отсечки по същите тези аутобани (20 процента), те трябва да се спазват много стриктно, ако съответният водач не иска да рискува правата си. И пътна полиция, но в много по-голяма степен поставените тук или там на пределно неочаквани места камери, гарантират внимателното шофиране. В медиите има информация за предстоящите акции на полицията, които предупреждават за това в коя седмица къде се предвижда поставянето на временни камери. По-невинните нарушения носят само глоби, по-сериозните - естествено - и отнемане на книжката за определен период. Нарушителят сам може да избере кога да си „излежи“ наказанието и да остави книжката - например, точно във времето, когато е на почивка и тя няма да му трябва.

Пътната полиция обикаля методично и в повечето случаи единствено констатира, че се спазват не само писаните, но и неписаните правила - като например това да пропуснеш на принципа на ципа навлизащите отдясно, или ти самият да се изнесеш наляво, ако отдясно към аутобана са се насочили желаещи да се включат в него. Накратко - фрау Кнауф има всички условия да кара съвсем безгрижно, улеснена допълнително от множеството указателни табели, включително за очакващото я на пътя задръстване или за разстоянието до следващата бензиностанция. Бензиностанциите обичайно са удобно комбинирани с крайпътни кафенета и ресторанти, при които обаче, за разлика от българските, никакви вариации не са допустими. Унифицирани са и видът им, и доста високите им цени. Правила има дори по отношение на ползването на тоалетната в тях - цените отново са високи, но половината от инвестираната сума се връща във вид на бон, който може да бъде похарчен след това за кафе или друго в съответното заведение. Междувременно се търсят и възможности за разнообразяване на скучния облик на крайпътните комплекси - от 2003 г. на аутобана Щутгарт-Мюнхен има дори заведение, организирано изцяло според концепция Фън Шуй.

За това, че е помислено за всички видове комфорт на шофьорите, свидетелства съвсем не на последно място наличието на 40 параклиса по аутобаните в Германия - за да може пътуващият и да се помоли, без да се отклонява твърде от маршрута си. Определени изисквания си има и за тези божи храмове, които подпомагали спокойното придвижване, както твърдят проучванията. Те не бива да са отдалечени на повече от километър от магистралата. Ежегодно ги посещават към три милиона души, а това, че се отбиват, е добре и за тях, и за сигурността на привдвижването. Според проучванията след престоя в магистралната църква, хората по правило карат по-скойно и по-предпазливо. 

От всичко това ни най-малко не следва, че по германските аутобани и шосета всичко е розово. Броят на катастрофите не е малък - към 300 000 произшествия с пострадали хора годишно /към 30 загинали на един милион срещу 80-90 за България/, но натъкналите се на проблем знаят отлично, че могат да разчитат на максимално своевременното пристигане на помощ, най-вече по линия на германския автомобилен клуб ADAC, чиито „жълти ангели“, както ги наричат, ще се погрижат да откарат закъсалия автомобил и неговия екипаж дотам, където ще получат квалифицирано съдействие. 

Но правилата и за тях са закон, и в Германия никога не би могло да се случи това, което се е случвало да изживяваме край Ябланица - когато един чевръст бай Пешо не само мигновено пристигна да спасява автомобила със скъсано жило на газта, но и се обади по телефона на познатата си продавачка в близкия магазин за автомобилни части - да удължи малко работното време, за да ни предостави нужния заместител, както и стана. Т.е. всяка система си има и плюсовете, и минусите, и може би златната среда между двете е най-доброто решение, както обичайно. 

 А фрау Кнауф? На нея дори може да ѝ се случи да вземе някой български студент на стоп. Защото - колкото и да е невероятно - младежите си намират начини за осигуряването на „случаен превоз“ дори по германските аутобани, на които определено няма как да се застане и да се размахва палец. Те заемат позиции по крайпътните заведения или бензиностанции и в крайна сметка успяват да стигнат до целта - за всеобщо учудване.