Не зная как е при другите, но аз като чуя или прочета как някой политик или даже партия изпише на гърдите си, на гърба на фланелката си, на ФБ-стената си или като мото на дейността си "България над всичко!" и ми замирисва на такова грубо лицемерие, че не мога да си позволя лукса да мисля нещо хубаво нито за дадения политик, нито за въпросната партия...

- Не само защото това си е заемка от едно далечно юбер алес...

- Не само защото си представям каква международна политика ще настане, ако всяко добро същество по всички земни кълбета започне да се води единствено и само, фанатично и сляпо от този лозунг, поставяйки в него името на собствената си държава...

- Не само защото прекрасно познавам (като правило) конкретния политик или дадената партия и ми се струва цинично точно те да развяват подобна националистична пропаганда, след като винаги и всякога са мислили само за себе си, а България често са я оставяли кучета да я ядат...

- Не само защото е доста глупаво политик или партия да си мислят, че на такова родолюбиво червейче могат да хванат избирателите като риби-бананки...

- Не само защото парадиращите с национализма си партии направиха национализма безнадежден за мотивиране и мобилизиране на избирателите и най-яростните шовинисти-пишман-политици вече сърфират в евразийска посока и примесват в крясъците си все по-конски дози путинизъм, маскирайки го с русофилство, подслаждайки го с православие и осолявайки го с антиевропеизъм...

- Не само защото докато политиците и партиите си мерят патрЕотизма, децата на България избират други държави, в които да се реализират, а ние си ги гледаме - тях и техните деца - по скайпа и си подсмърчаме от тъга и самота без тях...

- Не само защото светът вече е друг, далеч по-сложен и за държава като България с ограничени ресурси за влияние и намираща се в дъното на позитивните европейски класации и в челото на негативните, въпросът е не да е над всичко, а въобще да Е, да бъде...

- Не само защото главното е не как само на България (без значение какво се случва с другите), а как И на България да й е добре, нещата да са й наред, да спре да чезне и да започне да оцелява, а пък ако може, дай Боже, някой ден и да просперира...

А най-вече защото кухите слогани не чинят в наши дни пукната пара - политиката във и на държавата е висша наука, по-сложна и от висшата математика и висшия пилотаж, тя е модерен държавнически мениджмънт, опиране на стратегическите приоритети и конкурентните предимства, визионерство и съвременни управленски технологии, интелект и висока образованост.
Само така обществото ще намери смисъл и сили, енергия и ресурси да отлепи от дъното и да подскочи смело на горе. Но къде-къде по-лесно е вместо да теглят нагоре държавата, нейните властители и властелини да окуражават поданиците си да летят с главата надолу. Хубаво е, че понякога този стремглав летеж в бездната е просто един бънджи скок. 

Но това е само понякога, много понякога, а иначе си е едно непрекъснато ежедневие за всички нас, заедно и поотделно.

Коментарът е от личния профил във Фейсбук на Николай Слатински. Заглавието е на редакцията