Бившият български премиер Сергей Станишев със сигурност в момента има повод да празнува.

Бъдещият шеф на ООН е португалският експремиер социалист Антониу Гутереш, който не само вкара БСП в Социалистическия интернационал, но пожела на Станишев да стане и премиер на страната. Това се случи през август 2004 г., когато двамата се качиха на връх Бузлуджа.

Година по-късно Станишев наистина стана премиер на България. А след това оглави и Партията на европейските социалисти (ПЕС).

Пълното име на новия генерален секретар на ООН е Антониу Мануел де Оливейра Гутереш. Роден е в португалската столица Лисабон през 1949 г.

Следва физика и електроинженерство. Завършва висшето си образование през 1971 г. Той е блестящ студент и бързо е забелязан от "Опус Деи". И бързо е привлечен в световната католическа прелатура.

Само след три години обаче Гутереш зарязва специалността си и решава, че неговото призвание е политиката. Той влиза в легализираната току-що Социалистическа партия. Това се случва през 1974 г. Тогава в Португалия е извършена Революцията на карамфилите, довела до падането на десния режим на Марселу Каетану.

Гутереш изгражда лисабонската партийна организация на социалистите. Много бързо става и един от лидерите на партията. А през 1976 г. е избран за депутат в парламента.

Снимка ЕПА/БГНЕС

Антониу Гутереш става генерален секретар на Социалистическата партия през 1992 г. Същата година става вицепрезидент на Социнтерна. Три години по-късно печели парламентарните избори и става премиер, като помита консерватора Анибал Каваку Силва.

Гутереш е премиер в периода 1995-2002 г. През първите години е изключително популярен, защото за разлика от предшественика си води диалог с всички политически сили и с всички слоеве на обществото. По това време и Португалия се радва на стабилен икономически растеж. Това позволява на управляващите социалисти да намалят бюджетния дефицит и да увеличат социалните разходи.

Водените от Гутереш социалисти отново печелят изборите през 1999 г. Вторият им мандат обаче е доста по-слаб. Заедно с икономическия спад започват и вътрешни партийни караници. като за капак идва трагедията на моста "Хинце Рибейру" през 2001 г. Съоръжението се срутва и 59 души намират смъртта си във водите на река Доуру. Оказва се, че десетки други мостове в цяла Португалия са в трагично състояние и са затворени. Всичко това хвърля страната в незапомнен транспортен хаос.

В края на същата година социалистите претърпяват унизителна загуба на местните избори. Гутереш подава оставка от лидерския пост в партията. Свикан е предсрочен вот, който е спечелен от социалдемократите на Жозе Барозу (бъдещ председател на Еврокомисията), които въпреки названието си са консерватори.

Самият Гутереш си спомня, че през 2001 г. е имал само един светъл лъч. Той се жени втори път. Първата му съпруга умира от тежка болест през 1998 г.

Гутереш решава да се оттегли от политическия живот, но само в Португалия. Той остава начело на Социнтерна, който оглавява от 1999 г. А през 2005 г. започва първата си работа в ООН. Става върховен комисар на организацията за бежанците, след като е избран на поста от Общото събрание. 

На този пост Гутереш полага неимоверни усилия да разреши кризата с бежанците. Особено тежко според него е положението в Ирак. Той изтъква, че това е най-тежката криза в Близкия изток от 1948 г. насам. А днешният размер на миграционната вълна към Европа само потвърждава думите на португалеца.

Но Гутереш също така отваря очите на света и за други бежански кризи, които според него по различни причини остават по-слабо известни. Това са кризите в страни като Централноафриканската република (ЦАР) и ДР Конго. Португалецът остава върховен комисар за бежанците до 31 декември 2015 г.

Сега едно от нещата, които най-много се очакват от него, е да се захване с бежанския проблем и на новия си пост.