БСП си отива. Продължи ли по същия път, най-старата партия в България изглежда ще бъде застигната от онова, от което никой не е успял да избяга. И основната причина изобщо не е там, където я намират циниците – в по-високата възраст на ядрото от избиратели на тази партия.

Социалистите все по-рядко удържат баланса, който перфектно поддържаха през последните 15 години. Хем сме европейци, хем сме московци. И сме леви, и сме десни. Казваме, че обичаме онеправданите, но си играем с олигарсите. Едновременно сме и носталгични консерватори, и прогресивни радикали. Малко сме националисти, малко сме и интернационалисти. Понякога сме големи антифашисти, друг път сме с големи фашисти. Днес Държавна сигурност е добра, утре е лоша...

Този хермафродит няма как да привлича нови избиратели. Не казвам добри или лоши са позициите на БСП, просто са взаимоизключващи се.

Досега обаче номерът минаваше, защо да не продължи да минава и занапред?

„Аз знам, аз вярвам, че си права, когато съгрешиш дори!“

Поетът Радевски много добре е предал мотивацията на най-твърдите избиратели на БСП. Те подкрепят партията си, когато протестира срещу връщането на имената на българските турци. Те я подкрепят и когато се превръща в присъдружна организация на ДПС. Гласуват за партията си и когато им обещава национализация и ново „Кремиковци“, и когато им въвежда плосък данък. Продължават да се кълнат в лидера си и когато води протести „НАТО вън!“, и когато подписва за отварянето на американски военни бази.

БСП се постара да не даде нито един мотив за подкрепа на хората, които са извън твърдото й ядро. Досега тази безпомощност бе прикривана заради консенсуса между основните политически сили за посоката на развитие.

Последните избори, които БСП спечели, бяха през 2005 година. Умората от две „десни“ правителства преди това, както и яснотата за пътя – Европейския съюз, позволиха на социалистите да получат доверието на 1 милион и 200 хиляди българи. Част от тях вероятно са си казали – „А бе, то пак ще е същото, ама поне да ги сменим досегашните“. Няма шанс подобна победа да им се случи скоро.

„То пак ще е същото“ вече не работи.

Все по-откритата позиция срещу Европейския път на България и в полза на „затоплянето на отношенията с Русия“, на моменти правят баланса невъзможен. В предишния период просто напрежението между Русия и Запада беше позадрямало, а сега се събуди.

Съжителството между едни хора, в чиито глави светът трябва да е по путински, и други, които се оприличават по-скоро на германските социалдемократи, очевидно е невъзможно. Още по-очевидно е, че партията не се превърна в „модерна европейска левица“.

Ако не си отговори на най-трудния въпрос „Кои сме ние?“, БСП е поставена пред три опасности – едната е да губи парче по парче от избирателите си, които могат да предпочетат по-ясните нови леви организации с откровен антипазарен и носталгичен профил. Втората е проблемът с възрастта. Третата е, че никой не е наясно какво точно е БСП, но все повече хора виждат какво прави БСП. Не само в Бобов дол.

* Този текст е част от дебатите за състоянието на основните партии след изборите. Ще публикуваме и други гледни точки по темата.