Опитва ли се кандидатът за президент Жорж Ганчев да скрие принадлежността си към Държавна сигурност от потребителите на интернет?

Този въпрос задава ИТ-специалистът и блогър Боян Юруков, който е установил наскоро, че всички имена на дългогодишния български политик не изкарват в Google поддържания от него сайт opendata.yurukov.bg. На него са качени пълните списъци със съобщените официално имена на сътрудници на ДС, сред които е и Георги Ганчев Патрушев с агентурно име "Жорж".

Това, обяснява Юруков, е постигнато с новата услуга на Google от миналата година - "правото да бъдеш забравен", която при молба изтрива определени резултати от търсачката. Юруков, който е получил от Google съобщение за това преди 3 седмици, отбелязва, че никой друг не е изчезнал от списъците, но от търсачката не могат да потвърдят дали наистина кандидат-президентът е поискал това.

Потърсихме г-н Ганчев за коментар по темата. Той бе категоричен:

"Не, нямам какво да крия, аз съм прозрачна личност."

И добави:

"Тези, които са се опитали да ми лепнат тази принадлежност към Държавна сигурност са пълни смешници, тъй като шефа на контраразузнаването Мишо Михайлов направи пресконференция и им каза, че мечтаят, и че ни американци, ни руснаци и най-вече англичани са успяли да ме вербуват. Оттук нататък всичко друго е шменти-капели. Аз съм в служба на отечеството 26 години, непрестанно давам и нищо не взимам от България, следователно нямам от какво да се крия и да се пазя."

Публикуваме пълните обяснения на Боян Юруков:

Преди три седмици получих мейл от Google заради един от сайтовете ми – opendata.yurukov.net. Уведомиха ме, че някой е поискал при търсене на името му да бъде скрит един конкретен резултат – отворените данни за сътрудниците на Държавна сигурност. Макар да не съм ги обновявал от няколко години, те съдържат всички данни за около 5000 агента и информатори осветени от Комисията.

Мейлът от Google е във връзка с т.н. механизъм “Правото да бъдеш забравен”. Той дава възможност на всеки гражданин на ЕС да иска от търсачките да не показват определени детайли за него или нея. Пример за това биха били неприятни снимки споделени от познати или новинарски статии показващи имената и лицата на жертви на насилие. В България имаме доста примери на журналистически своеволия, които просто си просят да бъдат блокирани от потърпевшите. Пейо писа по-подробно за този механизъм преди две години.

Агентурни номера

Проблемът е, че този механизъм се експлоатира за не толкова чисти цели. В моя случай говорим за данни, които са публични със специален закон целящ именно обществото да узнае лесно кои са сътрудниците на ДС. Преди време отворих данните именно с тази цел. По-пълен списък с имената, но с по-малко данни, ще намерите отскоро на портала за отворени данни на правителството. Опитът на някого да скрие името си по такъв странен начин прави още по-интересно кой е той или тя.

Макар да не се споменава в мейла от кого идва искането, оказва се, че все пак може да разберем. В списъка има 4671 уникални осветени имена и още над 3000 имена на агенти и вербовчици. Започнах с имената на сътрудниците. Написах скрипт, който да ги търси в Google и да проверява дали отворените ми данни са сред резултатите. Търсачката има ограничение от 100 безплатни търсения на ден, така че отне време докато мина значителен дял от имената.

И печелившият е…

Днес получих резултат. Оказа се, че с голяма вероятност човекът зад искането към Google да е Жорж Ганчев. Ако не сте забелязали, той е кандидат за президент с номер 5 бюлетината. При търсене на каквато и да е комбинация на старото или новото му име. (Преди се е казвал Георги Ганчев Петрушев). Това означава, че се е опитал да скрие миналото си на сътрудник. Странното е, че все пак откриваме сред резултатите страницата на самата Комисия. Причината може да е просто, че Google са му отказали да премахнат онзи резултат.

Решението на Комисията по досиетата ще намерите на сайта им. Жорж Ганчев е бил сътрудник към Второ главно управление на ДС между 1970 и 1990 г. с псевдоним “Жорж”, който изглежда е възприел след това. Вербуван е от Михаил Михайлов, който е също осветлен от Комисията и е бил началник отдел в МВР до 1990-та.

Не може да сме на 100% сигурни в този резултат обаче, защото Google няма право да потвърди. Няма друго обяснение името на Ганчев да не излиза при търсене. Ако друг беше подал точно това конкретно заявление, щях да съм получил подобен мейл и за Ганчев по-рано. Така при липса на по-просто обяснение, остава само отговорът, че предизборния му щаб си мисли, че може да скрие миналото му.

Важен механизъм за жертви

Според данните на Google до сега от българи са постъпили запитвания за премахване на почти 8000 адреса от търсачката. Това включва единствено частни лица като Ганчев, които са искали да скрият нещо за себе си. Под 1/4 са били наистина премахнати.

Важно е да се разбере, че механизмът на “Правото да бъдеш забравен” е важен за жертви на насилие, експлоатация или тормоз. В наше време информацията е всичко и безпринципното разбиване на личното пространство води до необратими последствия за често невинни хора. Затова не може в никакъв начин да кажем, че голяма част от тези 8000 заявки са нямали легитимни причини за премахване. Всеки може да подаде такова заявление, ако смята, че има право.

От друга страна, ако имате сайт и искате да получавате такива и други известия от Google, трябва да се регистрирате в Webmaster инструмента им. Там освен такива сигнали има доста информация какви проблеми има сайта ви при търсене и как може да е оптимизира.

Нека да им припомним

За да защитим този механизъм обаче, трябва да покажем недостатъците му. В този случай Жорж Ганчев с голяма степен на сигурност се е опитал да скрие миналото си от избирателите в качеството си на кандидат за президент. Изглежда иска да забрави.

Аз предлагам да му припомним. Призовавам всички да му пишем с текст “Спомняте ли си, че 20 години сте били в ДС?” Мейли, съобщения и постове във Facebook, SMS-и, ако му имате телефоните, въпроси по време на интервюта в рамките на предизборната кампания. Всъщност, защо да се ограничаваме до него? Има още трима участници в надпреварата, които навярно също си мислят, че ще забравим, че са сътрудничили на ДС. Нека припомним на всички тях, че си спомняме.