Носителят на Нобелова награда за литература за 1997 г. Дарио Фо издъхна на 90 години от белодробно възпаление в болница в Милано.

Тъжната вест съобщи днес италианският премиер Матео Ренци, сам често цел на сатирата на Фо:

“С Дарио Фо Италия загуби велик представител на театъра, културата и на гражданското общество. Наследството на великия италианец за света са неговите сатирични произведения, сценичната му работа и многостранна артистична дейност.”

Когато през 1997 г. Дарио Фо получи най-престижната награда за литература – Нобел, той остана верен на чувството си за хумор:

“Чувствителните поети в Италия толкова се развълнуваха от Нобеловата ми награда, че успокоителните медикаменти в италианските аптеки се разпродадоха. Някои дори настояха норвежкият крал да абдикира.”

Синът на железничар се ражда на 26 март 1926 г. в селцето Санджано на Лаго Маджоре. Завършва изкуства и архитектура в Милано, но започва кариерата си като актьор, работи и в радио. През 1959 г. заедно със съпругата си основава театралното дружество “La compagnia Dario Fo – Franca Rame”.

Автор е на 70 литературни произведения и комедии. Едни от най-известните му творби са “Няма да платим, няма да платим”, “Случайната смърт на един анархист”, “Грешката е вярна”, “Само деца, кухня, църква” и много други бисери на талантливото му перо.

С невероятното си чувство на хумор той не подмина папи, алчни и корумпирани политици. Фо не се побоя в творбите си да бичува дори мафията и оръжейното лоби.

През 1968 г. Фо и съпругата му основават в Милано театралната трупа “La Comune”. Поставя се предимно политическа сатира. Фо не само се ангажира политически, но и симпатизира на компартията. Това става повод за поредица съдебни процеси, арестуван е многократно дори на сцената, години наред има забрана да се появява по телевизията. Фо е клеймен дори от Ватикана.

Нищо обаче не му попречи да продължи по творческия си път, нито стана повод да промени политическите си убеждения.

За света Дарио Фо остава велик творец, майстор на перото и на сцената.