Съдия Антънин Скалия обича опера, но си пада и по Боб Дилън. През 2010 г. обвинява свидетелите, че отказват да отговорят на ключови въпроси в казус за сексуално експлицитни текстови съобщения. Обяснението им е, че технологиите се развиват много бързо. Съдията коментира:

„Времената все си се менят, това не дава право да бягаш от дълга си.”

Скалия не е единствен. Дилън от много време насам е най-цитираният поет и автор на песни в съдебните зали, казва Алекс Лонг, професор по право в университета в Тенеси и автор на изследването „Разхайтеният съд: антобогия на Боб Дилън”, издадена през 2012-а от правното издателство на университета „Фордъм”. Всъщност Дилъновата мода се отприщва сред съдиите през 2008-а, когато съдия Джон Дж. Робъртс-Младши се позовава на поета по времена съдебно заседание. В последните години тенденцията поетът да бъде цитиран в залите нараства. Но цитатите от него се увеличават и в други области. Изследване от 2015-а сочи 213 случая на негови думи, използвани в медицински статии в специализираната преса, пише Адам Липтак в статия за „Ню Йорк Таймс“.

Някои фенове са били недоволни, прочитайки коментара на съдията от 2008-а, защото цитатът не е бил докрай точен. Въпреки че съдиите понякога коригират писмените си становища години след обнародването на първоначалната им версия, фразата на Дилън в този случай е оставена без поправка. Близо осем години по-късно съдия Робъртс нарушава мълчанието върху случая по време на интервю в юридическия факултет на Бостънския университет, обяснявайки специалната роля на Боб Дилън в американската юриспруденция.

Казусът от 2008-а е изисквал двете страни да имат пряк интерес в съдебния спор. Съдията е отбелязал, че ищците (група телефонни компании) нямат достатъчно основания за иск. Аргументацията му е била подробна и изчерпателна, а в края й обикновено следва позоваване на законово положение или съдебен прецедент. Вместо това съдията произнася:

„Като нямаш нищо, нямаш к’во да губиш”, стих на Дилън от Like a Rolling Stone, 1965.

Цитатът е съвсем леко неточен, но напълно разпознаваем. В интервю от 3 февруари 2016 Джон Ф. О’Брайън от университета на Нова Англия пита съдията:

„Нарочно ли цитирахте Боб Дилън?“

Съдия Робъртс, в леко отбранителна позиция, казва, че има място за известна лекота и свобода в юридическия стил.

„Интелигентен лаик ще оцени поезията, ако не музиката на Боб Дилън – отговаря той. – Още повече, че тук изразявах несъгласие с едната страна, така че си позволих лека фриволност. Стихът на Боб Дилън отлично изразяваше идеята. Едната страна не залагаше нищо и нищо не можеше да загуби, така че искът беше отхвърлен на тази основа. Знам, че Боб Дилън щеше да се съгласи с решението ми.”

Тогава проф. О’Брайън пита за леката неточност в цитата.

„Така е изпълнявана песента. В практиката на текста липсващата дума се пропуска”, обяснява съдия Робъртс в напълно задоволителен от юридическа гледна точка отговор.

Ето защо песните на Дилън са толкова популярни сред юристите: текстовете му са запомнящи се и позволяват спорове и тълкувания. Освен това юридическо положение може да бъде сполучливо изразено с цитат от тях.

Дилън обаче може и да не запази привилегированото си положение завинаги. Със смяната на поколенията по-млади съдии понякога цитират „Бийтълс” и дори Били Джоуел, колкото и скандално да звучи. Най-младият член на Върховния съд, съдия Илена Кейгън, 55-годишна, вече е достигнала дори до музиката от 80-те години.

"Площад Славейков"