Членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) Соня Найденова и Калин Калпакчиев внесоха днес в Народното събрание писмо до председателката Цецка Цачева с молба то да бъде предоставено на всичките 240 народни представители. В момента Цачева е в предизборна кампания и нейните функции изпълнява Димитър Главчев. Той трябва да препрати писмото до депутатите, а те да преценят дали да използват законовите си правомощия да предложат на ВСС да образува дисциплинарно производство срещу представляващия Съвета Димитър Узунов.

Повод за това участие на Узунов в ефира на бТВ на 21 октомври, когато той обвини колегата си Калпакчиев, че щял „да получи по проект 340 000 лева“. Твърденята бяха опровергани, а Калпакчиев дори се оказа, че изобщо не е ръководител на цитирания проект.

"В случая не става въпрос за недоразумение, а за съзнателно разпространение от представляващия ВСС чрез средствата за масова информация на неистинни факти, целящи компрометиране на професионалното и лично достойнство и репутация на друг член на ВСС. Изречени от официален представител на ВСС, какъвто е представляващият, неистините се институционализират, т.е. приемат се за истини от хората, което засилва техния вредоносен резултат относно почтеността на ВСС като орган на съдебната власт", се казва в писмото.

Преди това Калин Калпакчиев бе внесъл във ВСС искане за оставка на Узунов още на 6 октомври. На 14 октомври това направиха общо петима членове на Съвета, но на 20 октомври искането за освобождаването на Димитър Узунов като представляващ ВСС беше подкрепено само от осем членове на ВСС.

Мнозинството отказва да вземе отношение по въпроса. По този повод Найденова и Калпакчиева очакват депутатите да използват правомощията си по Закона за съдебната власт и една пета от тях да поискат ВСС да образува производство срещу Узунов.

Вашата оценка ще даде знак на магистратите и на българското общество какъв трябва да е обликът на съдебната власт, кои трябва да са общочовешките ценности, които обединяват хората и поставят границата на допустимото, правилното и почтеното поведение. Поведението, което да заслужи обществено доверие", се казва още в писмото.

Предлагаме ви пълния текст на писмото на Соня Найденова и Калин Калпакчиев:

ДО НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ

ОТ 43-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА

НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

 

На 27 юли 2016 год. Народното събрание прие втория пакет от промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ).

С него се създадоха механизми, насочени към засилване отговорността на членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) и повишаване на доверието в този орган, с което се продължи изпълнението на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. Един от тези механизми предостави на народните представители, като избиращи единадесет от членовете на ВСС, аналогично и на магистратите, като избиращи също единадесет от членовете на ВСС, средство за ефективен контрол върху дейността на съответната квота на ВСС, чрез възможността да поискат образуване на производство за дисциплинарно освобождаване от длъжност на член на ВСС, избран от тях, при наличие на основанията по чл.308, ал.3 вр. ал.2 от ЗСВ. Така народните представители могат да гарантират, че избраните от тях членове на ВСС ще изпълняват длъжността си съобразно изискването на чл.130, ал.2 от Конституцията на Република България.

Ето защо, с оглед правомощията на 1/5 от народните представители по чл.312, ал.3 от Закона за съдебната власт да инициират дисциплинарно производство спрямо избран от Народното събрание член на ВСС, се обръщаме към всички Вас, с молба да се запознаете с факти и събития от дейността на изборен член на ВСС, избран от Народното събрание, и да ги оцените по закон и съвест.

С решение на 41-то Народно събрание от 26 септември 2012 год., Димитър Узунов е избран за член на ВСС, и встъпва в длъжност на 03 октомври 2012 год. Считано от 20 януари 2016 год. същият е и представляващ ВСС .

На 21 октомври 2016 год., при публичното си участие в предаването "Тази сутрин" в ефира на националната телевизия bTV, представляващият ВСС Димитър Узунов съобщи неистини за действия/бездействия на друг член на ВСС - Калин Калпакчиев, при сключване на договор по Оперативна програма "Добро управление" с бенефициент ВСС с дата 29 август 2016 год., както и неверен факт, че Калин Калпакчиев ще получи по този договор хонорар в размер на 340 000 лева.

На представляващия ВСС Димитър Узунов е известно от по-рано, че за ръководител на проекта и за лице, което е упълномощено от пленума на ВСС да подписва всички документи и договори, свързани с реализацията на проекта, е определена Елка Атанасова - член на ВСС, тъй като представляващият ВСС е участвал при вземането на тези решения – решения на ВСС по протокол № 10/25.02.2016 г., т.60, по протокол № 22/19.05.2016 г., т.45, по протокол № 30/28.07.2016 г., т.71. Проектът е с наименование „Създаване на модел за оптимизация на съдебната карта на съдилищата и прокуратурите и разработване на Единна информационна система за съдилищата”, и с него се изпълнява мярка от Пътната карта за прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система.

Изричането публично от Димитър Узунов на неистини и твърдения за несъществуващи действия на Калин Калпакчиев в качеството му на член на ВСС по повод подготвянето и сключването на горепосочения договор по ОП „Добро управление” и получаването на посочената парична сума, уронва репутацията на друг член на ВСС, както и на представителния орган на съдебната власт.

В случая не става въпрос за недоразумение, а за съзнателно разпространение от представляващия ВСС чрез средствата за масова информация на неистинни факти, целящи компрометиране на професионалното и лично достойнство и репутация на друг член на ВСС. Изречени от официален представител на ВСС, какъвто е представляващият, неистините се институционализират, т.е. приемат се за истини от хората, което засилва техния вредоносен резултат относно почтеността на ВСС като орган на съдебната власт.

В последващо участие на 2 ноември 2016 год. отново в предаването „Тази сутрин” в ефира на телевизия bTV, представляващият ВСС продължава да твърди, че по посочения проект, който се „управлява от г-н Калпакчиев и др. колеги“ има нередности, споменати в предишното му интервю, че договорът по този проект е сключен на тъмно, без да е съгласуван във ВСС както другите договори, и с него противозаконно се вменявало на представляващия да носи отговорност и че нередно е определена часовата ставка на възнаграждението от 40 лв. на час.

Опровержения на направените от представляващия ВСС неверни твърдения за участие на Калин Калпакчиев по сключване на посочения договор и неговите клаузи, както и относно размера на възнаграждението и часовата ставка, бяха направени в заседанието на ВСС на 3 ноември 2016 г. Фактите са и проверими в протоколите от заседания на ВСС, в документите, касаещи договора по проекта, проектното предложение и финансовата обосновка към него, в насоките за кандидатстване по ОП „Добро управление“, в ПМС № 119/20.05.2014 год.(отм., но приложимо към датата на подаване на проектното предложение 26.05.2016 год.) и ПМС № 189/28.07.2016 год .

Основно изискване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ), приложим и за членовете на ВСС, е колегиалните отношения да се основават на взаимно уважение и толерантност, както и на въздържане от всякакво поведение/действие, което вреди на честта на професията и на репутацията на съдебната власт в обществото. Принципът за почтеност и благоприличие налага на магистратите и членовете на ВСС да не доносничат и интригантстват спрямо свои колеги.

В публичното пространство представляващия ВСС Димитър Узунов се опитва да внуши, че получаването от Калин Калпакчиев на значителна сума пари по горепосочения договор, е причина вторият да иска оставката му като представляващ ВСС. Тази теза на представляващия ВСС цели да игнорира и да омаловажи основанието, поради което искането за оставката му като представляващ ВСС беше поставен още на 6 октомври 2016 г. от Калин Калпакчиев, а в последствие петима членове на ВСС, поискахме на 14 октомври 2016 год. писмено от пленума на ВСС освобождаването на Димитър Узунов като представляващ ВСС. На заседанието на пленума на ВСС на 20 октомври 2016 год. искането за освобождаването на Димитър Узунов като представляващ ВСС беше подкрепено от осем членове на ВСС. Мотивите на петимата членове на ВСС за освобождаване на Димитър Узунов от функцията представляващ, се основават на непълноценно изпълнение на функции на представляващ съгласно правилника на ВСС, и на едноличното определяне от страна на Димитър Узунов, в нарушение на закона и правилника, на членове на ВСС, които да се срещнат с екипа от експерти на Службата за подкрепа на структурните реформи към Европейската комисия, в рамките на поредното им посещение в България в периода 2-13 октомври 2016 г. по повод оказваната техническа помощ за извършване на независим анализ на структурния и функционалния модел на Прокуратурата на Република България. Считаме, че с едноличното си действие представляващият ВСС е иззел правомощия на пленума, както и на всяка от неговите колегии поотделно, по определяне на представители за тези срещи, съобразно писмото от Министерство на правосъдието, както и че е определил участниците от страна на ВСС в срещите по необективни критерии. Членовете на ВСС в духа на демократичните традиции, изразяват и отстояват често различни позиции по въпроси, свързани с работата на съдебната власт и нейните органи, вкл. и прокуратурата, както и по тълкуването и по приложението на закона. Макар решенията във ВСС като колективен орган да се вземат с мнозинство, споделянето на мнение, различно от това на мнозинството, не трябва да бъде повод определени членове на ВСС да бъдат отстранявани от възможността да изказват становището си при други институционални прояви или срещи на ВСС, извън заседанията му, особено когато такива срещи са част от процес по изготвяне на официална оценка за дейността на българската съдебна власт и нейните органи. Последицата от поведението на представляващия ВСС по регулиране и филтриране на информацията и на мненията относно модела на българската прокуратура, които да бъдат споделени с екипа от експерти на Европейската комисия, е сериозна и негативна, тя компрометира не само институцията ВСС, но и усилията на изпълнителната власт чрез Министерство на правосъдието да се окаже съдействие от българска страна за обективното и пълноценно провеждане на независимия анализ на прокуратурата, както беше заявено и от министъра на правосъдието Екатерина Захариева.

Мнозинството от членове на ВСС, които гласуваха против предложението за освобождаване на Димитър Узунов като представляващ ВСС на заседанието на 3 ноември 2016 год. не изказаха становища, нито дадоха оценка дали публичните изявления на представляващия ВСС по телевизия bTV съответстват на КЕПБМ. Намираме, че с гласуванията по двете искания за освобождаване на Димитър Узунов като представляващ ВСС се показа нежелание на институцията да утвърждава високи стандарти за професионализъм и морал, към които стандарти осъществяващите съдебната власт да се придържат.

Това поведение на представителния орган на съдебната власт и на неговия представляващ крие опасности от деморализация не само на магистратурата, но и на обществото, и може да подкопае легитимността на правосъдието. Апелираме към Вас, народните представители, да бъдете съпричастни към укрепване на общественото доверие в съдебната власт в България, в духа на принципите за разделение, но и за баланс на властите, балансът определен от Монтескьо с думите: „за да не може да се злоупотребява с власт, трябва нещата да се подредят така, че властта да възпира властта”.

Ето защо Ви молим да прецените изложеното относно действията на представляващия член на ВСС Димитър Узунов и да прецените дали с тях не се нарушават тежко служебните задължения или се уронва престижа на съдебната власт. В случай, че приемете, че с поведението си представляващият ВСС Димитър Узунов е допуснал нарушения по чл.308, ал.3, т.1 и/или т.2 от ЗСВ, Ви молим да упражните правомощието си по чл.312, ал.3 от ЗСВ като сезирате ВСС с искане за образуване на дисциплинарно производство. Вашата оценка ще даде знак на магистратите и на българското общество какъв трябва да е обликът на съдебната власт, кои трябва да са общочовешките ценности, които обединяват хората и поставят границата на допустимото, правилното и почтеното поведение. Поведението, което да заслужи обществено доверие.

С УВАЖЕНИЕ:

СОНЯ НАЙДЕНОВА, ЧЛЕН НА ВСС

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ, ЧЛЕН НА ВСС