След няколко дни ще стане година от онова бурно начало на протестите, когато на някои им хрумна да обявят някого за шеф на нещо важно. И като се приближаваме към тази дата, си правя една тъжна равносметка.

Фактите са си факти – събраха се десетки хиляди българи на едно място, и взеха, че поискаха едно нещо. Заедно!

И сега, година по-късно, ще го получат. Но не заради собствените си усилия, а защото ДПС го поиска.

В което - май няма нужда да казвам - има нещо грозно и тъпо...

Летните жеги започват, и вчера бях оставил прозореца на спалнята отворен. А долу по трамвайната линия се разхождаха младежи. И говореха за Делян Пеевски. Обичайното – за властта, за медиите, за лафките...

А преди година малко хора знаеха кой е Делян Пеевски. И какво стои зад него, пред него, около него. Което всъщност е по-важно от това кой е Делян Пеевски.

Та... равносметката е гадничка. Но пък окуражаваща – оказа се, че хората могат да се информират. И искат да знаят. Трябваше им само някой да назначи някого за нещо важно. И след въпроса КОЙ? следват по-важните - ЗАЩО? и ДОКОГА?