Арктика е мястото, където ще започне следващото съперничество между великите сили, пише специализираното издание "Стрейтеджист". Русия има там значителни стратегически и икономически интереси. За Китай Арктика може да означава значителни изгоди в сферите на икономиката и сигурността, засягащи Източна Азия, а също така енергийната и продоволствената сигурност. САЩ и съюзниците им също имат в Арктика интереси, засягащи суверенитета, сигурността и ресурсите.

Глобалното затопляне бързо променя правилата на играта в региона, отбелязва видният австралийски експерт по международните конфликти Майк Скрафтън.

Главните претенденти за участъка от Северния ледовит океан са НАТО и Русия. В Арктическия съвет – международната организация за защита на Арктика и координиране на сътрудничеството, страните членки на НАТО имат водеща роля. Това са САЩ, Канада, Дания и Норвегия.

НАТО и Русия виждат един в друг най-голямата заплаха за собствената си сигурност. Доказателство за напрежението в отношенията е увеличаването на руския военен потенциал в Арктика и обръщението на Атлантическия съвет към НАТО да бъде готова да защитава границите и интересите си в региона в условията на нарастващия потенциал на Москва. Зад отношението на полярните страни стоят съдържащите се в заключителното комюнике от Варшавската среща на НАТО недвусмислени намеци за руската агресия и неопределения характер на задължението "да бъде защитена нашата територия и населението на страните ни от евентуални нападения".

Историческо затопляне

През това лято ледената покривка на Арктика намаля до историческия си минимум. Температурите край бреговете на Сибир превишиха почти с 9 градуса по Целзий средното равнище. Глобалното затопляне в Арктика води до повишаване на температурата на океанските води, почвата и въздуха. Това предизвиква топене в района на вечните ледове, преместване на ареалите на разпространяване на растителността и обитаване на животните. Променя се и характерът на арктическите циклони. В близките десетилетия потенциалната възможност за прокарване на по-кратки морски пътища между Източна Азия и Европа ще допринесе за засилването на борбата за господство в Арктика.

През август Русия представи пред Комисията на ООН по границите на континенталния шелф научни данни, за да оправдае претенциите си към значителна територия от арктическия шелф. Москва претендира за територия, включваща хребета Ломоносов, възвишението Менделеев-Алфа, Чукотското възвишение, а също така и за разделящите ги котловини, чийто произход е шелфов. Общата площ на всичко това е 1,2 милиона квадратни километра. Това прави повече от десет пъти площта на България, която е 111 000 квадратни километра. Ако получи права над тази торитория, Русия ще се сдобие със суверенни права върху изследването, експлоатацията (включително на находищата на газ и петрол и рибните ресурси), разпореждането и съхраняването на водните ресурси, на морското дъно и под него.

Москва по всякакъв начин се стреми да изтъкне, че се придържа към принципите на Конвенцията на ООН по морско право, към стремежа си да действа, като изхожда от съображения за прагматизъм и готовност за сътрудничество в Арктика. Ако обаче Комисията излезе с отрицателен отговор, Кремъл може да втвърди позицията си. Ако Русия сметне за нелегитимен отказа на Комисията да удовлетвори претенциите й, това може сериозно да подкопае и без това отслабения режим на Конвенцията.

Руските приоритети

Русия има и по-насъщни стратегически задачи, допълва Майк Скрафтън. В западната си част постсъветска Русия фактически е лишена от излаз на море. В Европа сухопътните й сили имат предимство благодарение на свободата на маневриране и принципите на единоначалието. В действията си по море обаче Русия е ограничена. Тя изгуби господстващото си положение в Балтийско и Черно море, а също така безопасния си излаз на Средиземно море и в Атлантическия океан. Не е безопасен и морският подход към Санкт Петербург, като се има предвид близкото разположение на силите на НАТО. А това е вторият по големина и по значение град в страната. Сега силите на НАТО могат да блокират излаза на Русия на Средиземно море и Атлантика.

През лятото НАТО организира в Норвегия учения "Хладнокръвен отговор" срещу евентуална руска агресия. В пристанището Трондхайм акостираха испански фрегати.

Не е безопасен и излазът на Атлантическия океан през Баренцово море за Северния флот, базиран в Североморск. Причината е, че този излаз може да бъде обкръжен от НАТО. С отдръпването на ледовете получаването на безопасен излаз от акваторията на арктическите бази по незамръзналите морски пътища към Атлантика и северната част на Тихия океан ще бъде приоритетна задача за руския военноморски флот.

В Крим Русия демонстрира готовността си да предприеме действия с цел защита на своите морски стратегически обекти. Това не предвещава нищо хубаво, пише "Стрейтеджист". Северният флот разполага с основната съставна част на руската ядрена триада. Неговата задача е защитата на руската икономическа зона – обширна територия и дълга брегова линия, която Москва смята за уязвима. Ако Комисията по границите на континенталния шелф отклони искането на Москва за част от шелфа в Северния ледовит океан, което ще постави под заплаха нейните икономически интереси и интересите на сигурността, Русия, както и Китай в Южнокитайско море, ще постъпва по-неразумно и ще бъде по-склонна към едностранни действия.

И Китай има интерес

Китай не е арктическа държава, но проявява нарастващ интерес към Арктика. Това се съгласува с укрепването на стратегическото партньорство с Русия и икономическата заинтересованост Москва да контролира по-перспективния Северен морски път към Европа и арктическите ресурси. Ако в близките десетилетия (или близкото десетилетие) Китай започне да изпраща контейнеровози към страните от ЕС по по-евтиния Северен морски път през руската изключителна икономическа зона в Арктика на фона на активизирането на икономическото използване на дългите железници, прокарани по територията на Евразия към Европа, може значително да нарасне влиянието на страните от Югоизточна Азия, съществуващи за сметка на морските превози.

В близките години сблъсъкът на интереси, свързани със Северния ледовит океан, може да засили напрежението в отношенията между Русия и НАТО. Глобалното затопляне в Арктика добавя един изцяло нов и важен в стратегическо отношение елемент в процеса на все по-голямо сближаване между Русия и Китай, заключава Майк Скрафтън.

----

* Този материал е публикуван в списание „Клуб Z” през ноември 2016 година. Поради непреходната му стойност и актуалност днес го предлагаме на читателите на www.clubz.bg. Ако искате да четете качествени политически, икономически, културни и спортни материали навреме, списанието „Клуб Z” ще излиза всеки месец и през 2017 г. и можете да го намерите на будката до вас. Или да се абонирате – каталожен № 1403 за „Български пощи“ или каталожен № 525-1 за „Доби прес“.