Малко след като Върховната Рада в Украйна отмени със законови промени легитимността на езиците на големите малцинства, българската общност там, състояща се от около 250 000 души, не се притеснява от посегателства.

Това заяви пред Клуб Z вицепрезидентът на Асоциацията на българите в Украйна Светлана Драгнева. Според нея ситуацията в Одеса, където е съсредоточена голяма част от сънародниците ни, е спокойна.

"Институциите функционират, хората са на работните си места и към момента няма причини за тревога за посегателства върху правата ни като малцинство", каза Драгнева. По думите й обаче тревога сред общността ни все пак имало - заради цялостната ситуация в Украйна. "Това е държавен преврат, намесени са геополитически интереси и не може да сме съвсем спокойни", смята Драгнева.

Както Клуб Z писа, на 23 февруари Рада-та отмени Закона за основите на държавната езикова политика, който предвиждаше възможността, местните власти да предоставят статут на регионален език на малцинствени езици, ако дадената етногрупа съставлява повече от 10% от жителите на населеното място. Според този закон, в някои райони на Бесарабия, където живеят компактни български общности, българският език бе приет за регионален. С измененията това отпадна. В добавка отделни националистически настроени украински опозиционери пък призоваха за даване на статут на “негражданин”  на представители на малцинствата, които говорят руски език.

Българската общност в Украйна по традиция е проруски настроена. Успя да вкара в Рада-та депутата Антон Киссе, който е и председател на Асоциацията на българите. Киссе пък подкрепяше президента, сега в немилост, Виктор Янукович. 

Въпреки че от Министерство на външните работи (МВнР) излязоха с позиция по промяната на закона, в която се казва, че това е "стъпка в грешната посока", стана ясно и, че също не се притесняват за сънародниците ни там. Говорителят на ведомството Ивайло Кашканов каза за Клуб Z, че до момента нито един наш съгражданин не е търсил съдействие от посолството ни в Киев или от генералното ни консулство в Одеса, дори и в разгара на размириците. По думите му т.нар. Ситуационен център, базиран в централното управление на МВнР в София, както и мисиите ни в Украйна, всеки ден докладват за ситуацията. Служителите в консулските служби работели в нормален режим, въпреки че били на санитарния минумум.

На въпрос обмисля ли се подсилване на състава на консулските отдели Кашканов заяви: “Ресурсите са такива, каквито са. Министерството си има Устройствен правилник. Няма как да се изпращат още хора”. Той отказа да коментира хопотетична ситуация, в която би се наложила евакуация на български граждани, каквито имаше по време на Арабската пролет например.

Тогава извозвахме нашенци включително с правителствения самолет “Еърбъс”. “Няма такава ситуация в момента. Освен това решението за една евакуация не се взима само от МВнР. То засяга и министерствата на вътрешните работи, на отбраната и на транспорта", заключи Кашканов. 

Въпреки че от Външно явно са спокойни, събудилите се в Украйна антималцинствени настроения притесниха обществеността у нас. "Има българска държава - член на НАТО и ЕС. Тази държава има президент, премиер, външен министър и посланик в Киев. Защитата на българската идентичност и българските общности по света е право и задължение на българската държава", написа в профила си във facebook Огнян Минчев, професор в катедра Политология на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и председател на Института за регионални и международни изследвания. И допълва: "Което не бива да се смесва със задължение да се защитават от закона активисти на Партията на регионите на Янукович, ако те са били въвлечени в незаконни - нелегитимни действия в качеството си на официални лица. Всеки български гражданин е в правото си да се обърне към държавните институции за информация какво се случва с българската общност в Украйна през последните дни. Използвам тази възможност и задавам този въпрос на българското правитество и на министъра на външните работи Кристиян Вигенин".