Достъп до интернет в домовете си имат 63,5% от домакинствата в България. За една година показателят е нараснал с 4,4 процентни пункта. Това показва изследване за използването на информационно-комуникационни технологии в страната, публикувано от националната статистика.

Почти всеки ползвател на световната мрежа в дома си може да се похвали с бърза и надежда широколентова връзка, която включва кабелен и мобилен интернет. С бърз интернет разполагат 62,8% от домакинствата в страната, тоест при под 1% връзката е бавна.

От НСИ отбелязват, че въпреки динамичното развитие на информационните технологии в България, 36,5% от домакинствата все още нямат домашен интернет. Близо половината от тях (49,5%) са посочили като основна причина липсата на знания и умения за работа с интернет, 42,5% смятат, че нямат нужда от него (не е полезен, интересен и др.), а според 32,1% оборудването е скъпо.

През 2016 г. 58,1% от населението на възраст между 16 и 74 г. е използвало интернет всеки ден или поне веднъж седмично. За 2015 г. този показател беше 54,6%.

Мъжете са малко по-активни при редовното използване на WWW (world wide web) в сравнение с жените - съответно 58,5% спрямо 57.8%.

Най-активни потребители на интернет са младежите на възраст между 16 и 24 години, като 87,2% от тях са онлайн всеки ден или поне веднъж седмично. С увеличаването на възрастта намаляват желанието и необходимостта за присъствие в глобалната мрежа - едва 12,9% от лицата на възраст между 65 и 74 г. "сърфират" редовно.

Значителни са различията при редовно използващите интернет по образование. Докато 86,6% от лицата с висше образование използват редовно глобалната мрежа, то едва 28,5% от лицата с основно или по-ниско образование се възползват от възможностите, които тя предоставя.

Трудовият статус също се отразява на активността. Най-често са онлайни учащите (незаети), 95,3% от които "сърфират" редовно, а при работещите (заети или самонаети) лица относителният дял е 74,9%. Почти половината безработни също се възползват редовно от възможностите, които предоставя интернет - 44,4%.

Най-предпочитаното устройство за достъп до интернет в домашни условия е мобилният телефон, използван от 70,4% от активните потребители.

Освен традиционните устройства, като настолен компютър, лаптоп и таблет, някои потребители вече избират и по-модерни начини за "сърфиране", например чрез смарт телевизор - 6,2% от лицата.

Редовните интернет потребители най-често използват глобалната мрежа с цел комуникация:

95,3% от тях посочват, че използват интернет за телефонни или видеоразговори, социални мрежи (Facebook, Twitter, Google+) или за изпращане/получаване на е-поща;

81,4% от лицата използват глобалната мрежа за достъп до информация, четене на онлайн новини или намиране на информация за стоки или услуги.

63,6% ползват интернет за забавление - слушане на музика онлайн, игри, гледане на телевизия онлайн, видео.

35,6% използват интернет за творчество - качване на собствено съдържание, създаване на уебсайт или блог.

Резултатите от изследването показват, че 23.5% от редовните интернет потребители използват "складово пространство" за съхранение на документи, снимки, музика, видео или други файлове. Потребители на т. нар. "облачни услуги" са 25,0% от мъжете и 22,1% от жените.

Кой пазарува онлайн

През 2016 г. делът на лицата, които пазаруват онлайн за лични цели, достига 16,6%.

Най-активни при поръчването/купуването на стоки или услуги онлайн са лицата на възраст 16-24 и 25-34 г. с дялове съответно 31,1 и 29,9%. Едва 1,3% от населението на възраст 65-74 г. извършва поръчки по интернет.

Жените са били по-активни в онлайн пазаруването от мъжете - съответно 17,1% спрямо 16,1%.

Какво се поръчва онлайн

77,2% купуват дрехи и спортни стоки.

24,2% купуват стоки за дома.

23,4% извършват покупки, свързани с пътувания или хотелски резервации.

Повечето стоки и услуги са били закупени от продавачи от България (87,4%), но немалко лица пазаруват от продавачи от други европейски страни (41,4%) или от други страни извън ЕС - 18,7%.

В последните три месеца преди анкетирането повечето лица са купували/поръчвали стоки или услуги между 1 и 2 пъти (42,9%), като общата стойност на покупките основно е била до 200 лева.