Защо някои песни се забиват в главата ни и просто няма как да бъдат извадени от там? Помните ли това например:

Извинявайте, че сега цял ден ще си я тананикате!

И все пак, защо някои мелодии са толкова „прилепчиви“, а други въобще не се превръщат в досадно повторение?

Направени са няколко коренно различни проучвания, които горе-долу успяват да дадат отговор на този въпрос, пише Live Science.

На първо място обикновено става въпрос за песни, които попадат в различни музикални класации от типа „Топ 10“, което означава, че често се въртят в ефира и вероятността да попаднете на тях е голяма. Второ - мелодиите не трябва да са твърде сложни, но не и прекалено елементарни. Ритъмът трябва да е бърз, с често повтаряни елементи, но в същото време с неочаквани интервали, показва изследване, направено през 2016 г.

„Общият извод е, че песента трябва да е съвсем елементарна, за да бъде лесно запомнена, но едновременно с това трябва да притежава някаква уникална особеност, която да застави мозъка ни „да я върти“ отново и отново“, казва Кели Джакубовски, експерт от департамента по музика в британския Durham University.

Учените наричат натрапчивите песни „принудителни музикални образи“.

Още през 2012 г. финландско изследване показа, че 90 на сто от хората, ползващи интернет, поне веднъж в седмицата си припяват една и съща мелодия. Колкото по-музикален бил даден човек, толкова по-често това му се случвало, установили учените.

Този извод е потвърждение на друг проект (от 2006 г.), в който един от участниците – пианист, твърдял че подобни мелодии постоянно звучат в главата му и му пречат на работата. Мъжът подчертал, че тази натрапчивост го принудила да намрази дори музиката, която по-рано е харесвал. Хората често мислят, че досадните напеви са само песни, които са им неприятни, но всъщност – тези мелодии са едва една трета от общия брой, който се върти в главата ни.

През 2013 г. изследователите отново намерили потвърждение на хипотезата, че известните песни, които знаем отдавна, са „по-прилепчиви“. За участниците в някои от експериментите било достатъчно само да помислят за някоя известна мелодия, за да започне тя да се върти в главата им. Установено било също така, че хората не се замислят над текстовете на песните, а важна е музиката.

Друго изследване пък твърди, че хората, които се намират на границата на обсесивно-компулсивното разстройство, по-често не могат да изхвърлят от главата си досадната песен. При здравите хора вероятността да започнат да си припяват едно и също била по-голяма по време на извършването на рутинни дейности – например при крос.

Не е съвсем известно какво се случва с мозъка, докато човек тича, но през 2005 г. учени направиха за серия опити, при които давали на различни хора да слушат известни мелодии и после внезапно изключвали звука. Изследването показало, че в този момент се активизирала слуховата кора на главния мозък, т.е. тази му част се опитвала „да доизмисли“ липсващата част от песента.

През 2010 г. пък бе доказано, че колкото повече човек се опитва да се избави от някое досадно парче, толково повече то се „забива“ в главата му.