Периферията не е географско понятие, дали една държава ще е периферия на ЕС зависи и от това какво поведение има тя самата. Това каза политологът Даниел Смилов пред БНР.

"Периферията не е географско понятие. Това, че една държава е географски в периферията, не е задължително да се окаже в периферия по отношение на пълноценния си статут в ЕС и това ще става все по-ясно в бъдеще. Ще зависи много и от това какво правят самите държави, дали те сами се изолират и стават периферия или искат да участват пълноценно, заедно с другите, в така  стъпки на засилена интеграция", каза Смилов.

Според него дебатът за различните скорости в ЕС е друг начин да се зададе въпроса дали съюзът ще оцелее.

"С тази идея се прави опит дебатът да бъде променен по посока не дали ЕС ще оцелее, а какви форми на по-засилена интеграция ще бъдат възприети, т.е. изборът вече ще бъде между статуквото  и някакви други, по-напреднали форми на интеграция, които ще бъдат предложени. От моя гледна точка, това е по-добра постановка на въпроса и би довело до по-добри резултати", смята Смилов.

Политическите сили и на европейско ниво, и в отделните държави, щели да са в по-добра ситуация, защото ще могат да предложат на хората позитивна промяна спрямо статуквото.

Според Смилов обществената реакция и твърдата позиция на президента Румен Радев  против Европа на няколко скорости се дължи  на непълно разбиране на въпроса. Той заяви, че изявлението "ние сме против Европа на две скорости" е метафора, от която не става ясно срещу какво точно сме против.

"Този вариант за "Европа на много скорости" всъщност, е формулиран по един специфичен начин - тези, които искат да правят повече, да правят повече. Това е вариантът! Ние трябва да настояваме, първо, да не останем сред тези, които не искат", каза Смилов.

Той допълни, че трябва да настояваме да няма държави, които искат да се присъединят, но да им се създават пречки или неизпълними условия. Според Смилов България трябва да иска и това, което е постигнато до тук, да не бъде разграждано.