"За разлика от г-жа Кьовеши аз нямам зад гърба си българския Клаус Йоханис (президент на Румъния -б.р.)".

Това каза днес председателят на ВКС Лозан Панов при откриването на конференция, посветена на румънския опит в борбата с корупцията. Специален гост бе Лаура Кодруца Кьовеши - главен прокурор на Националната агенция за борба с корупцията (ДНА) в северната ни съседка.

Шефът на ВКС спомена името на румънския президент Клаус Йоханис като явно имаше предвид факта че той подкрепя всички усилия за борба с корупцията в неговата страна. Йоханис дори се присъедини към протестиращите срещу правителството, след като то реши да декриминализира някои деяния на висши политици.

Панов не спря да изтъква как някога ние сме били преди Румъния по пътя към еврочленството, но сега тя ни е изпреварила. Това е станало най-вече в сферата на борбата с корупцията. Като пример той даде случая с българския митничар Мариян Шопов и негов румънски съучастник, хванати във вземане на подкуп през 2011 г. Това е станало на границата между двете страни при Дуранкулак след акция, извършена от румънски полицаи под прикритие.

"Шопов в бил първоначално осъден на 2 години затвор условно, след това оправдан и най накрая все пак окончателно осъден. Съучастникът му е получил 3 години затвор и 2 години забрана да не заема публична длъжност. Освен това осъденият румнец ще трябва да се подчинява на серия мерки, като периодично явяване в полицията, уведомяване за всяка смяна на работата и местожителството и др.", обясни Панов.

Той направи сравнение и между бързината на делата срещу двамата. Окончателно румънецът е осъден през 2014 г., а българинът чак през 2016 г. 

"Да, у нас съществува съдебна благотворителност", обобщи Панов, като цитира статия в столичен всекидневник.

След него думата взе Кьовеши

"Дали ние успяваме, ще прецените вие", каза тя и изброи някои данни за борбата с корупцията в Румъния.

Тя изтъкна, че до 2006 г. в нейната страна делата за корупция са били предимно срещу лекари или учители, но не и срещу кметове и ръководители. След като е създадена агенцията нещата доста са се променили. Така например през 2016 г. пред съда са изправени над 1000 души, които заемат ръководни длъжности. Осъдени са трима министри, шестима сенатори, 11 депутати, 16 магистрати и 47 кметове. Иначе броят на окончателно осъдените хора на ръководни длъжности за 2016 г. е над 800.  Отделно има други 600, които все още не са окончателно осъдени.

През същата  тази година съдиите са върнали на ДНА само 4 случая, което според Кьовеши само по себе си говори колко е успешна борбата. Тя изтъкна, че тази борба би могла да бъде още по-успешна, ако не съществува уникалният според прокурорката имунитет, с който се ползват министрите и депутатите в страната. Така например министрите имат доживотен имунитет за деяния, които са извършили, докато са заемали правителствения си пост. И могат да бъдат разследвани само ако прокуратурата получи специално разрешение. Отделно депутатите могат да бъдат разследвани само ако парламентът даде разрешение за това.

В залата не бе допуснат евродепутатът Николай Бареков. Той твърдеше, че иска да зададе някои въпроси. Такива обаче не са предвидени. По време на конференцията Бареков на няколко пъти чукаше силно по вратите на тъжествената зала в Съдебната палата