Винаги съм знаела, че патриотизмът не е за всеки.

Трябва да си някак по-извисен. Да си готов да си завържеш мръсен парцал, който да изобразява българския трибагреник, да се вее гордо от антената на колата ти, да псуваш периодично и напоително "ония, арабите", да прогониш някой католически свещеник или семейство бежанци, да цъкаш от възхищение пред Путин, да подозираш НАТО-то и европейците, че все искат да те минат...

Патриотизмът се разраства - дотам, че за всяка голяма чужда верига супермаркети е въпрос на чест да го развива - или с масови хорà на паркинга пред магазина, или поне с найлонови торбички с клетия национален флаг.

А що родолюбие избуя по време на предизборната кампания - родолюбец до родолюбеца. То не бяха свити юмруци, размахани на Юнкер, възмущение от храните, с които ни тровят от Европата, идеи за масирано патриотично възпитание в училищата, вероучение и т. н.

Над всички блесна обаче като българин докрай Ахмед Доган, разбира се. И тук се появи още един мой проблем. Освен с разни форми на патриотизма, се оказа, че имам проблем и със заедността. 

Не я разбирам. Вероятно и защото трудно вниквам в същността на политическия процесинг. Например заедността на Ахмед Доган и Васил Левски в един текст е нещо, което ми създава неприятно усещане. Много неприятно. 

Проблем имам и когато доктор Ахмед Доган - почетен председател на ДПС, знаем също - велик философ, мислител, разтърсващ и бляскав ум (някак неоценен и непризнат от световната научна мисъл - поради злост и завист, няма друга причина), политически пророк, екзистенциален прозрител и т.н. все в тоя дух - отново се опитва да изнудва общественото мнение.

Като умело използва реалната ситуация на напрежение, в която се усеща засилен натиск от Турция у нас.

И ето той явява в някаква извисена позиция, наблюдава почти като баща на нацията и дава съвети - "с обич и загриженост". (Ако някой свързва обич и загриженост с Доган - безкрайни поздравления, радва се на забележителна асоциативна мисъл.). Предлага помощ, но преди това засилва страховете.

[[nid:51651]]

Под претенциозното говорене за "хлъзгав понятийно-категориален терен" и "поливариантно моделиране на различните геополитически таргети" рекламното послание е ясно: ето го доброто ДПС, борец срещу неосманизма, пропито от духа на обединяващия патриотизъм (всичко това трябва да се чете в кавички). И както винаги готово да се жертва в името на общото благо - дори и да управлява, ако трябва, за да спре опасните непатриотични сили, "срещу разрушителните енергии на разединението, противопоставянето и омразата" и за издигане на националното съзнание, разбира се.

Ако върнем малко назад лентата - прави впечатление как в тази предизборна кампания ДПС се сниши, сниши, сниши...И хитро остави за него да не се говори. Измиване на имиджа като се разчита на къса памет. Не че не действа по обичайния си модел - Делян Пеевски е водач на две листи, както си му е редът, кампанията (и изнудването) на клетия електорат си тече - къде на български, по-често на роден език, обаче... ДПС успява да не се набива на очи. 

И ето тук. Помислете за скандали - и веднага ще се сетите за ДОСТ. Медийният му образ, който се оформя, при това успешно, е на по-лошото ДПС. Онова близкото до Ердоган и неосманизма, което прокарва протурските интереси у нас и е истинската голяма опасност за клета майка България. И което родолюбивото ДПС на Доган може да неутрализира (така звучи офертата).

Имаше голям скандал с клипа на ДОСТ, в който основно действащо лице беше турският посланик  Сюлейман Гьокче. Външното ни министерство привика дипломата заради агитацията на турски политик в полза на ДОСТ пред българи в Истанбул. "Всеки, който има право на вот, трябва непременно да се яви да гласува. Всеки един глас е важен, не смятайте, че вашият глас няма да има значение. Ние, гражданите на Република Турция, трябва да осигурим излизането на коалицията ДОСТ на предни позиции в изборите в името на по-доброто бъдеще на сънародниците в България", беше цитирано скандалното изказване на министъра на труда и социалната сигурност Мехмет Мюеззиноглу. Втори път клипът на ДОСТ беше санкциониран от ЦИК заради субтитри на турски език. И т. н.

Днес "Галъп интернешънъл" публикува данни, според които 65 на сто от анкетираните смятат, че ДОСТ е по-близо до Турция, срещу едва 22 на сто - ДПС. И още: "Съществен въпрос в този момент става обществената приемливост на ДПС и ДОСТ. 20% от българите биха приели ДПС като част от някаква управленска формула, която да осигурява стабилност и да се противопоставя на потенциална намеса от страна на Турция. 29% биха приели това само при определени условия. 48% обаче не биха приели ДПС при никакви условия.Този експериментален въпрос показва, че обществото ни е разделено наполовина по отношение на ДПС – половината биха го приели (със или без условности), а другата – не. Съотношението обаче вероятно ще се промени след изявлението на Доган, с което той на практика прави заявка срещу намеса от страна Турция и вероятно за включване на ДПС в обща политическа формула", пише в коментар на агенцията, ако случайно някой нещо не е разбрал.

Ето го и опростено и изчистено от затормозяващата словесност послание на Доган:

Местан е човекът на Ердоган в България, ДОСТ е протурската партия и има нужда от противодействие.

Врагът е ясен, спасителят - също е очертан. Забравете всичко, с което свързвате ДПС - лоши практики, корупция, модела Кой, порциите във властта...
ДПС е новият бранител на националното самосъзнание и заедност, спасител на България. Доган е разтревожен патриот, а Движението се саморекламира и предлага за нов скок във властта - без претенции кой е в коалицията - важен е "обединяващият национализъм"

Това ни казва Доган след година и половина година резониране - "с обич и загриженост", разбира се.
А лозунгът на кампанията на ДПС - "Да спасим България" все повече звучи като черен хумор. От най-черния. От който тръпки да те побият.