Article_top

Виктор Орбан открито е разказвал за това как баща му го биел като дете и за битката му с ниското самочувствие.

Тези дни се разиграва една друга емоционална драма между премиера на Унгария и финансиста милиардер и филантроп Джордж Сорос. По-възрастният Сорос в много отношения е политически кръстник на Орбан, но днес е негов заклет враг. А продължаващият политически спор отразява и донякъде определя идеологическия разлом между либерализма и национализма, който оформя настоящето и бъдещето на Европа.

Двамата почти се засякоха тази седмица за първи път от години, като се появиха в Брюксел през 24 часа. Всеки от тях защитаваше позицията си пред лидерите на Европейския съюз. Този път спорът е за подкрепяния от Сорос Централноевропейски университет в Будапеща, който унгарското правителство се опитва да изгони от страната.

Изглежда Орбан търсеше такава среща. Той се самопокани пред Европейския парламент тази седмица, за да отговори на критиците си, а по това време вече знаеше, че милиардерът ще посети Брюксел. Пред пленарната зала Орбан директно предупреди: „Ние, унгарците, никога не се предаваме в битка“. Ден по-късно председателят на Евопейската комисия Жан-Клод Юнкер приветства Сорос с почести като за държавен глава.

Битката срещу властта е обичайно състояние в живота на Орбан. Той поведе антисъветското движение „Фидес“ в края на 1980-те и след падането на комунизма защитаваше либерализма.

В интервю за документален филм от края на 1980-те активистът и начинаещ политик говори открито за своето възпитание: „Помня как баща ми ме биеше, крещеше ми, че трябва да си държа ръцете долу и подобни неща. Помня, че имах твърде неприятни моменти“. По-нататък в интервюто той казва: „Никога не бях доволен от себе си, винаги съм имал лека шизофренична наклонност – можех да се гледам отстрани“.

Но има също и намек за незачитане на родителската власт: „Появи се ново правило, че не мога да излизам от вкъщи след 9 часа. Такава беше заповедта... но аз казах „Излизам“, а те казаха „Няма начин“. Аз пак казах „Излизам“, те пак казаха „Не“. Тогава се облякох и излязох, а баща ми ме догони на вратата и ме преби жестоко“.

В младите години на Орбан Сорос също му е бил нещо като баща – политически. Като либералнодемократичен кръстоносец срещу комунизма и Съветския съюз, бъдещият премиер учи в Оксфорд със стипендия от Сорос. Милиардерът е и основен спонсор на „Фидес“, което Орбан основава заедно с други продемократични студентски лидери през 1988 година. Сорос дори е подкрепял финансово групата „Черна кутия“, която прави документален филм за Орбан.

Общите им, в миналото, пътища в един момент се разделят, когато Орбан превръща „Фидес“ в дясноцентристка консервативна партия в средата на 1990-те, което го изстрелва на премиерския пост за първи път през 1998 година. След това напуска властта и губи няколко поредни избора, за да се върне на върха през 2010 година. Оттогава той държи здраво властта, като се придвижва дори още по-надясно, за да предотврати отлив на симпатизанти към крайнодясната партия „Йобик“.

Сорос и другите привърженици на либералнодемократични политически каузи наблюдаваха с ужас преминаването на Орбан към национализма – изграждането на огради срещу бежанците, противопоставянето на усилията на ЕС за заселване на мигранти из континента.

Презрение към авторитетите

Старши професорът от Университета „Джон Хопкинс“ Чарлз Гати, който отдавна познава и двамата, твърди, че омразата на Орбан към Сорос е резултат от типичното за целия му живот бунтарство срещу всички авторитети – баща му, Съветския съюз, после Вашингтон и Брюксел.

"Очевидно не трябва да си фройдист, за да заключиш, че той винаги е имал проблем с авторитетите – както с авторитета на ЕС, така и с авторитета на Джордж Сорос“, коментира Гати.

Според професора, Орбан изоставя либерализма и се настройва срещу Сорос по съвет на друг авторитет – бившия германски канцлер Хелмут Кол, който го предупредил, че най-голямата политическа опасност може да дойде отдясно, а не отляво.

"Тези избори са за оцеляване“

Пред парламента Орбан избълва унищожителни критики към Сорос, оприличи го на злокобна сила, нарече го „американски финансов спекулант“ и враг на Унгария и на еврото.

„Знам, че силата, размерът и тежестта на Унгария са много по-малки от тези на финансовия спекулант Джордж Сорос, който сега напада Унгария. И въпреки че е разбил живота на милиони европейци с финансовите си спекулации, въпреки че е санкциониран в Унгария за спекулациите си и е открит враг на еврото, сега го приемат толкова тържествено лидерите на ЕС“, казва Орбан според държавната информационна агенция.

На пресконференция по-късно Орбан каза, че не е виждал Сорос от 2010 година и че истинският проблем не е новият закон за образованието, който според Брюксел е насочен срещу Централноевропейския университет, а несъгласието на Сорос и на ЕС с имиграционната политика на Унгария.

"Истинският въпрос е бежанската тема и това е причината да сме в обтегнати отношения с Комисията, с мнозинството в Европарламента, със Сорос и цялата му империя от неправителствени организации“, каза Орбан. Премиерът повтори и предишните си критики, напомняйки, че Сорос е спечелил слава и богатство като залага срещу английския паунд и „взривява“ Bank of England.

"Ние като унгарци, като талантливи унгарци, трябва да се изправим срещу финансовия спекулант, който разби живота на десетки милиони хора, когато атакува британския паунд и други валути“, каза Орбан.

Анализаторът от „Карнеги“ Балаш Ярабик казва, че в основата на всичко е вътрешната политика на Унгария. Според него Орбан атакува Централноевропейския университет няколко дни след като крайнодясната „Йобик“ постави билбордове срещу „Фидес“ с надпис „Вие работите. Те крадат“.

"Това е началото на предизборната кампания. В партията „Фидес“ мислят така: Трябва ни конфликт, за да мобилизираме избирателите. Тази битка можем да спечелим у дома.

Според мен, Орбан използва имиджа на Сорос, а тези избори са за оцеляване“.

Двамата анализатори мислят, че атаката срещу евреина Сорос също така гали потискания антисемитизъм в унгарското общество.

„Тук има прикрит антисемитизъм. Толкова е очевидно за всеки унгарец, нищо че Орбан никога няма да го признае“, казва Гати.

...

Анализът на Дейвид Херженхорн е от "Политико". Преводът е на Клуб Z.

Ключови думи
 

Виктор Орбан открито е разказвал за това как баща му го биел като дете и за битката му с ниското самочувствие.

Тези дни се разиграва една друга емоционална драма между премиера на Унгария и финансиста милиардер и филантроп Джордж Сорос. По-възрастният Сорос в много отношения е политически кръстник на Орбан, но днес е негов заклет враг. А продължаващият политически спор отразява и донякъде определя идеологическия разлом между либерализма и национализма, който оформя настоящето и бъдещето на Европа.

Двамата почти се засякоха тази седмица за първи път от години, като се появиха в Брюксел през 24 часа. Всеки от тях защитаваше позицията си пред лидерите на Европейския съюз. Този път спорът е за подкрепяния от Сорос Централноевропейски университет в Будапеща, който унгарското правителство се опитва да изгони от страната.

Изглежда Орбан търсеше такава среща. Той се самопокани пред Европейския парламент тази седмица, за да отговори на критиците си, а по това време вече знаеше, че милиардерът ще посети Брюксел. Пред пленарната зала Орбан директно предупреди: „Ние, унгарците, никога не се предаваме в битка“. Ден по-късно председателят на Евопейската комисия Жан-Клод Юнкер приветства Сорос с почести като за държавен глава.

Битката срещу властта е обичайно състояние в живота на Орбан. Той поведе антисъветското движение „Фидес“ в края на 1980-те и след падането на комунизма защитаваше либерализма.

В интервю за документален филм от края на 1980-те активистът и начинаещ политик говори открито за своето възпитание: „Помня как баща ми ме биеше, крещеше ми, че трябва да си държа ръцете долу и подобни неща. Помня, че имах твърде неприятни моменти“. По-нататък в интервюто той казва: „Никога не бях доволен от себе си, винаги съм имал лека шизофренична наклонност – можех да се гледам отстрани“.

Но има също и намек за незачитане на родителската власт: „Появи се ново правило, че не мога да излизам от вкъщи след 9 часа. Такава беше заповедта... но аз казах „Излизам“, а те казаха „Няма начин“. Аз пак казах „Излизам“, те пак казаха „Не“. Тогава се облякох и излязох, а баща ми ме догони на вратата и ме преби жестоко“.

В младите години на Орбан Сорос също му е бил нещо като баща – политически. Като либералнодемократичен кръстоносец срещу комунизма и Съветския съюз, бъдещият премиер учи в Оксфорд със стипендия от Сорос. Милиардерът е и основен спонсор на „Фидес“, което Орбан основава заедно с други продемократични студентски лидери през 1988 година. Сорос дори е подкрепял финансово групата „Черна кутия“, която прави документален филм за Орбан.

Общите им, в миналото, пътища в един момент се разделят, когато Орбан превръща „Фидес“ в дясноцентристка консервативна партия в средата на 1990-те, което го изстрелва на премиерския пост за първи път през 1998 година. След това напуска властта и губи няколко поредни избора, за да се върне на върха през 2010 година. Оттогава той държи здраво властта, като се придвижва дори още по-надясно, за да предотврати отлив на симпатизанти към крайнодясната партия „Йобик“.

Сорос и другите привърженици на либералнодемократични политически каузи наблюдаваха с ужас преминаването на Орбан към национализма – изграждането на огради срещу бежанците, противопоставянето на усилията на ЕС за заселване на мигранти из континента.

Презрение към авторитетите

Старши професорът от Университета „Джон Хопкинс“ Чарлз Гати, който отдавна познава и двамата, твърди, че омразата на Орбан към Сорос е резултат от типичното за целия му живот бунтарство срещу всички авторитети – баща му, Съветския съюз, после Вашингтон и Брюксел.

"Очевидно не трябва да си фройдист, за да заключиш, че той винаги е имал проблем с авторитетите – както с авторитета на ЕС, така и с авторитета на Джордж Сорос“, коментира Гати.

Според професора, Орбан изоставя либерализма и се настройва срещу Сорос по съвет на друг авторитет – бившия германски канцлер Хелмут Кол, който го предупредил, че най-голямата политическа опасност може да дойде отдясно, а не отляво.

"Тези избори са за оцеляване“

Пред парламента Орбан избълва унищожителни критики към Сорос, оприличи го на злокобна сила, нарече го „американски финансов спекулант“ и враг на Унгария и на еврото.

„Знам, че силата, размерът и тежестта на Унгария са много по-малки от тези на финансовия спекулант Джордж Сорос, който сега напада Унгария. И въпреки че е разбил живота на милиони европейци с финансовите си спекулации, въпреки че е санкциониран в Унгария за спекулациите си и е открит враг на еврото, сега го приемат толкова тържествено лидерите на ЕС“, казва Орбан според държавната информационна агенция.

На пресконференция по-късно Орбан каза, че не е виждал Сорос от 2010 година и че истинският проблем не е новият закон за образованието, който според Брюксел е насочен срещу Централноевропейския университет, а несъгласието на Сорос и на ЕС с имиграционната политика на Унгария.

"Истинският въпрос е бежанската тема и това е причината да сме в обтегнати отношения с Комисията, с мнозинството в Европарламента, със Сорос и цялата му империя от неправителствени организации“, каза Орбан. Премиерът повтори и предишните си критики, напомняйки, че Сорос е спечелил слава и богатство като залага срещу английския паунд и „взривява“ Bank of England.

"Ние като унгарци, като талантливи унгарци, трябва да се изправим срещу финансовия спекулант, който разби живота на десетки милиони хора, когато атакува британския паунд и други валути“, каза Орбан.

Анализаторът от „Карнеги“ Балаш Ярабик казва, че в основата на всичко е вътрешната политика на Унгария. Според него Орбан атакува Централноевропейския университет няколко дни след като крайнодясната „Йобик“ постави билбордове срещу „Фидес“ с надпис „Вие работите. Те крадат“.

"Това е началото на предизборната кампания. В партията „Фидес“ мислят така: Трябва ни конфликт, за да мобилизираме избирателите. Тази битка можем да спечелим у дома.

Според мен, Орбан използва имиджа на Сорос, а тези избори са за оцеляване“.

Двамата анализатори мислят, че атаката срещу евреина Сорос също така гали потискания антисемитизъм в унгарското общество.

„Тук има прикрит антисемитизъм. Толкова е очевидно за всеки унгарец, нищо че Орбан никога няма да го признае“, казва Гати.

...

Анализът на Дейвид Херженхорн е от "Политико". Преводът е на Клуб Z.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията