"Мисля, че краката ми могат да ме държат още един сезон", заяви пред бТВ Димитър Бербатов.

Той бе гост в студиото по повод предстоящия на 14 юни в София мач между неговия отбор United Stars срещу предвождания от португалската мегазвезда Луиш Фиго тим All Stars. Това ще бъде благотворително шоу в името на децата. Всички приходи са за каузите на фондациите „Димитър Бербатов“ и „Луиш Фиго“.

Макар да не се е отказал официално отт футбола, българинът вече 10 месеца е без отбор. За последно той игра за гръцкия ПАОК, а преди това обличаше фланелките на ЦСКА, германския "Байер" (Леверкузен), английските "Тотнъм", "Манчестър Юнайтед" и "Фулъм", както и на френския "Монако".

"Чувствам се във форма. Надявам се да ми се удаде шанс да продължа да играя, но в един момент пред себе си ще трябва да призная, че е дошло времето да приключа", каза Бербатов.

Той призна, че мечтае да играе отново в Англия, но допълни, че не е в позицията да избира мястото си. Футболистът отговори положително дали би приел добра финансова оферта от Китай, където за много пари привличат залязващи звезди. Но допълни, че вече е на 36 години и не може много дълго време още да играе на високо ниво.

Иначе Бербатов постоянно тренира. Когато може, го прави с някой отбор. Иначе тренира сам.

Бербо не смята, че е нещо много специално човек да излезе да играе на препълнения стадион "Уембли" в Лондон:

"Веднага забравяш, ако си истински професионалист. Мобилизираш се, концентрираш се и правиш това, което си си поставил като цел. Всеки има някакви ритуали, предполагам - кръстене, стъпване с един крак. Аз не съм бил от тези хора. Успокояваш се, поемаш въздух и излизаш. Ако си достатъчно голям професионалист, ще се справиш."

А на въпроса чува ли понякога публиката отговори така:

"Понякога да. Ако ти върви мачът, имаш време да се откъснеш за малко и да чуеш. Понякога правиш нещо за тях, за публиката, за да ги чуеш как ръкопляскат."

На мача в София ще дойдат редица негови съотборници от "Манчестър Юнайтед" - отбора, с който Бербатов постигна най-големите си успехи, спечели две шампионски титли на Англия и стана веднъж голмайстор на Висшата лига.

Той първо писал на няколко бивши свои съиграчи и ги попитал как и кога може да се свърже с тях, понеже всички те са заети хора. Всички дали положителен отговор на поканата за мача в София. Имената на част от участниците вече са огласени. Останалите ще бъдат съобщени допълнително.

С всички тези хора Бербатов е приятел. Но по-близък е бил със сърбина Неманя Видич и французина Патрис Евра.

Видич пък е бил най-трудният противник за Бербо, когато българинът е играл в "Тотнъм". Сърбинът бил корав като стена в единоборствата.

Преди по-малко от две седмици Луиш Фиго бе в София и Бербатов го разведе из града.

Бербатов си припомня преминаването от "Тотнъм" в "Манчестър Юнайтед", което стана през 2008 г. буквално в последните минути преди затварянето на летния трансферен прозорец:

"Исках да се случи, но не точно по този начин. От "Тотнъм", съвсем естествено, не искаха да ме пускат. Но целта ми беше да стигна възможно най-високо. Добре, че се получи"

Българинът е удовлетворен, че е постигнал целта си. Той обаче изтъкна, че след стигането до върха започва по-трудната част - да се задържиш на него.

"Конкуренцията е голяма, а в отбор като "Манчестър Юнайтед", ако не си силен характер, в съблекалнята ще те смажат. Трябва да си много здрав психически", каза футболистът.

Водещият попита дали Бербатов би написал някога книга и какво би написал в нея за треньора си сър Алекс Фъргюсън. Той визира финала за Шампионската лига през 2011 г., спечелен от "Барселона" с 3:1 срещу "Манчестър Юнайтед". Тогава изненадващо за мнозина Фъргюсън остави сънародника ни извън групата за мача.

"Няма какво да крия - със сър Алекс имахме и имаме добри отношения. Видяхме се наскоро сред един мач на "Юнайтед". Беше ми хубаво, поговорихме си човешки. Имал съм с всички мои треньори разговори на по-висок тон, когато съм смятал, че нещо трябва да се случи по друг начин. Ако визираш, че на финала имахме недоразумение, няма какво да прощавам. Фъргюсън каза неотдавна, че не е бил прав да ме остави извън мача. Не мога да искам повече"

Бербатов смята себе си за смирен футболист. Така той отговори на въпроса има ли място за смирение в неговия спорт предвид факта, че има експресивни футболисти, които викат, крещят и мачкат, а други са по-тихи.

"Аз съм смирен. Харесвам такива хора. За мен най-шумният е най-слабият. Виждал съм такива и винаги съм се присмивал. Крещят, а като излязат на терена - по-ниски от тревата. Винаги давам за пример хора като Райън Гигс и Пол Скоулс. Мълчат, но излизат на терена и унищожават. Важното е на терена какво ще свършиш."

Разбира се, Бербатов също много пъти е крещял. Прави го и сега, като гледа мач.

"Добре, че няма микрофони, закачени на играчите, защото ще е грозна картинка. Но трябва да знаете, че тези неща са вътре в играта", смята българската звезда.

Накрая стана дума за жертвите, коэито един футболист трябва да направи, за да постигне успех.

"Ако не можеш да жертваш 1-2 години, ако не искаш да предизвикаш съдбата, да успееш - не можеш нищо да постигнеш. Аз бях 5 години сам в Германия. Живеех сам, гледах само филми и записи от мачовете, за да анализирам играта си. И се преборих. А има момчета, които бързо се прибират в България, тъй като не издържат", отбеляза Бербатов.

Той бе твърде критичен и към тези, които постоянно се оплакват, че в България няма перспективи и надежди:

"Ще им кажа, че в чужбина не е толкова розово, колкото си мислят. Ако мога да дам пример със себе си - в момента съм тук, в България, защото се чувствам добре. Защото родината ми е много по-хубава. Хората имат шанс за успех. Не е чак толкова голям рай в чужбина. Не говоря за високо платените футболисти. Да, в България си има кусури, но ги има и в чужбина, на моменти удвоени или дори утроени."

Важното било и човек да получи в най-важния момент помощ, независимо дали е футболист или има друга професия. Фондацията на Бербатов била създадена с мисълта, че на талантливите хора им трябва помощ, някой да ги "бутне" в правилната посока. 

В самия край Бербатов бе помолен да каже накратко какво е за него България.

"Тя е моят дом", отговори той.