Article_top

Своите гняв и огорчение от културата на зрители в театъра сподели Димитър Живков в социалните мрежи. В статус, публикуван часове след неговия моноспектакъл „Живак“, актьорът разказва как по време на неговата игра, на метри от него, зрители са консумирали храна и напитки почти до финала на представлението.

„Не се търпи вече“, признава Живков и предлага да бъде заснет видеоклип, който да обучава публиката как да се държи в театралния салон.

Обидата на Димитър Живков е изпитвана от десетки още негови колеги в театъра. Случвало се е актьори да реагират на демонстративната липса на възпитание, някои дори са спирали представление.

На симфонични концерти положението не е по-различно – зрители често произвеждат силен шум, който пречи както на музикантите, така и на публиката да се концентрира в изпълнението. Мобилните телефони са сериозен проблем – за артистите на сцената са изключително обидни не само разговорите по тях по време на представление, но и светлината от използването им, независимо от изключения звук.

Българската култура има много проблеми и един от тях е липсата й в поведението на някои зрители. Затова ви предлагаме разказа на Димитър Живков. Ако някои се познаят, може би ще има полза от него.

„Тази вечер ми се случи може би най-сложното изиграване на „Живак“ до момента. Залата беше пълна, а публиката – прекрасна. Въпреки че започнахме подготовката за спектакъла в последния момент заради спирането на тока в целия квартал, службите на City Mark Art Center заедно с Димитър Стефанов и Димитър Кабаков бяха готови навреме и започнахме представлението без смущения. Но две минути след началото, в средата на първия ред, на метър и половина от мен се настаниха две двойки, очевидно решили да гледат заедно театрално представление.

Дотук – нищо невиждано. Но „шоуто“ започна веднага след като се настаниха по местата си. Не си позволявам да следя публиката, но тези хора бяха на по-малко от два метра от мен и дори и да не исках, видях как един от мъжете най-спокойно бръкна в раницата си и извади от „шумящите” найлонови торбички. От нея раздаде на останалите трима от групата по едно пликче фъстъци, а на другия мъж и кенче бира. След което целият асортимент започна да се отваря. Може и повече неща да са си раздали, но по слух толкова успях да анализирам. Цялото това прекрасно меню беше финиширано почти до края на спектакъла, малко преди най-тихата и интимна сцена. Час и трийсет и пет минути тези хора не спряха да хрускат фъстъци и пият бира. Поне им беше интересно, защото забелязах, че се забавляваха. Така, както и ядоха: шумно и безпардонно.

За първи път бях наистина на ръба, на косъм да спра спектакъла и да им направя забележка. Така обаче щях да съсипя и своя кеф, и този на останалите триста и петдесет души, които гледаха с внимание, реагираха и искрено се забавляваха.

Сега, след първичния гняв, се чудя дали не беше редно да спра? Да изляза от образ и да се обърна към тези дами и господа?

И друг път ми се е случвало да играя пред хора, които реагират прекалено шумно или си говорят; пред ученици, които се правят на интересни и говорят заедно с мен; възрастни дами, които не знаят как да си спрат телефона и го притискат с дамската си чанта, докато звъни, все едно ще спре от задушаване… Но винаги е имало някой в залата, който да направи забележка, да помоли за тишина или по някакъв начин да реагира. Тази вечер нямаше. Видях, че момчетата от салонния персонал влязоха, но и те не можеха да реагират – двете двойки бяха най-отпред, в средата! Цялата зала щеше да ги види и чуе.

За съжаление, в спектакъла нямам възможност директно да се обърна към публиката и да общувам свободно с нея. Единственият вариант бе да спра. И какво от това? Човек, който е отделил пари за билет, но си е купил и бира, и фъстъци да си хапне по време на спектакъла, би ли ме разбрал? Човек, който си „мези“ по време на театрално представление, сред други триста и петдесет души, на метър и половина от актьора, дали би ме разбрал?

Не знам, но може би трябваше да спра. Да съсипя представлението, но да реагирам. Защото явно съобщенията за телефоните не вършат работа. Явно презумпцията, че в театралната зала не трябва да се храним, вече не е актуална.

Лошото е, че тези хора не осъзнават неадекватното си поведение. За тях е напълно нормално да хрускат, мляскат и сърбат, докато на метър от тях жив човек се пъне да влиза в образи, да твори, едва ли не. С риск да обидим възпитания зрител, може би трябва да се отнесем към невъзпитания като към идиот и да му обясним как трябва да се държи и как не трябва да се държи в театъра.

На Даниъл Крейг не му пука дали господин Х от град У в България „маа“ фъстъчки или кило и триста пуканки с бира в киното, докато той си сцепва г…а от каскади и гонки във филмите за Джеймс Бонд. Но Даниъл Крейг спира представлението, в което играе на Бродуей, за да направи забележка на невъзпитан зрител. И хората го аплодират за това. И май така трябва да бъде.

Не ме разбирайте погрешно – благодарен съм, че тези четиримата са избрали да дойдат и да гледат нашето представление. Благодарен съм и за пълната зала, за радушните реакции. Всеки, който се занимава с театър и му пука, знае, че днес борбата е за всеки зрител. Особено при частните проекти. Особено в спектакли без популярни лица, т.нар. мечки. Но има нужда от някаква елементарна култура бе, мамка му!

Колеги започнаха чудесна инициатива – създадоха Кодекс на театралния зрител. Театри харесаха идеята и помагат. Но явно трябват по-крайни мерки. Готов съм безвъзмездно да участвам в заснемането на видео или фотосесия с обучителен характер, която да се прожектира или представя под някаква форма преди спектаклите. Отворен съм към предложения, защото не се търпи вече!

Извинявайте!“

"Площад Славейков"

 

Своите гняв и огорчение от културата на зрители в театъра сподели Димитър Живков в социалните мрежи. В статус, публикуван часове след неговия моноспектакъл „Живак“, актьорът разказва как по време на неговата игра, на метри от него, зрители са консумирали храна и напитки почти до финала на представлението.

„Не се търпи вече“, признава Живков и предлага да бъде заснет видеоклип, който да обучава публиката как да се държи в театралния салон.

Обидата на Димитър Живков е изпитвана от десетки още негови колеги в театъра. Случвало се е актьори да реагират на демонстративната липса на възпитание, някои дори са спирали представление.

На симфонични концерти положението не е по-различно – зрители често произвеждат силен шум, който пречи както на музикантите, така и на публиката да се концентрира в изпълнението. Мобилните телефони са сериозен проблем – за артистите на сцената са изключително обидни не само разговорите по тях по време на представление, но и светлината от използването им, независимо от изключения звук.

Българската култура има много проблеми и един от тях е липсата й в поведението на някои зрители. Затова ви предлагаме разказа на Димитър Живков. Ако някои се познаят, може би ще има полза от него.

„Тази вечер ми се случи може би най-сложното изиграване на „Живак“ до момента. Залата беше пълна, а публиката – прекрасна. Въпреки че започнахме подготовката за спектакъла в последния момент заради спирането на тока в целия квартал, службите на City Mark Art Center заедно с Димитър Стефанов и Димитър Кабаков бяха готови навреме и започнахме представлението без смущения. Но две минути след началото, в средата на първия ред, на метър и половина от мен се настаниха две двойки, очевидно решили да гледат заедно театрално представление.

Дотук – нищо невиждано. Но „шоуто“ започна веднага след като се настаниха по местата си. Не си позволявам да следя публиката, но тези хора бяха на по-малко от два метра от мен и дори и да не исках, видях как един от мъжете най-спокойно бръкна в раницата си и извади от „шумящите” найлонови торбички. От нея раздаде на останалите трима от групата по едно пликче фъстъци, а на другия мъж и кенче бира. След което целият асортимент започна да се отваря. Може и повече неща да са си раздали, но по слух толкова успях да анализирам. Цялото това прекрасно меню беше финиширано почти до края на спектакъла, малко преди най-тихата и интимна сцена. Час и трийсет и пет минути тези хора не спряха да хрускат фъстъци и пият бира. Поне им беше интересно, защото забелязах, че се забавляваха. Така, както и ядоха: шумно и безпардонно.

За първи път бях наистина на ръба, на косъм да спра спектакъла и да им направя забележка. Така обаче щях да съсипя и своя кеф, и този на останалите триста и петдесет души, които гледаха с внимание, реагираха и искрено се забавляваха.

Сега, след първичния гняв, се чудя дали не беше редно да спра? Да изляза от образ и да се обърна към тези дами и господа?

И друг път ми се е случвало да играя пред хора, които реагират прекалено шумно или си говорят; пред ученици, които се правят на интересни и говорят заедно с мен; възрастни дами, които не знаят как да си спрат телефона и го притискат с дамската си чанта, докато звъни, все едно ще спре от задушаване… Но винаги е имало някой в залата, който да направи забележка, да помоли за тишина или по някакъв начин да реагира. Тази вечер нямаше. Видях, че момчетата от салонния персонал влязоха, но и те не можеха да реагират – двете двойки бяха най-отпред, в средата! Цялата зала щеше да ги види и чуе.

За съжаление, в спектакъла нямам възможност директно да се обърна към публиката и да общувам свободно с нея. Единственият вариант бе да спра. И какво от това? Човек, който е отделил пари за билет, но си е купил и бира, и фъстъци да си хапне по време на спектакъла, би ли ме разбрал? Човек, който си „мези“ по време на театрално представление, сред други триста и петдесет души, на метър и половина от актьора, дали би ме разбрал?

Не знам, но може би трябваше да спра. Да съсипя представлението, но да реагирам. Защото явно съобщенията за телефоните не вършат работа. Явно презумпцията, че в театралната зала не трябва да се храним, вече не е актуална.

Лошото е, че тези хора не осъзнават неадекватното си поведение. За тях е напълно нормално да хрускат, мляскат и сърбат, докато на метър от тях жив човек се пъне да влиза в образи, да твори, едва ли не. С риск да обидим възпитания зрител, може би трябва да се отнесем към невъзпитания като към идиот и да му обясним как трябва да се държи и как не трябва да се държи в театъра.

На Даниъл Крейг не му пука дали господин Х от град У в България „маа“ фъстъчки или кило и триста пуканки с бира в киното, докато той си сцепва г…а от каскади и гонки във филмите за Джеймс Бонд. Но Даниъл Крейг спира представлението, в което играе на Бродуей, за да направи забележка на невъзпитан зрител. И хората го аплодират за това. И май така трябва да бъде.

Не ме разбирайте погрешно – благодарен съм, че тези четиримата са избрали да дойдат и да гледат нашето представление. Благодарен съм и за пълната зала, за радушните реакции. Всеки, който се занимава с театър и му пука, знае, че днес борбата е за всеки зрител. Особено при частните проекти. Особено в спектакли без популярни лица, т.нар. мечки. Но има нужда от някаква елементарна култура бе, мамка му!

Колеги започнаха чудесна инициатива – създадоха Кодекс на театралния зрител. Театри харесаха идеята и помагат. Но явно трябват по-крайни мерки. Готов съм безвъзмездно да участвам в заснемането на видео или фотосесия с обучителен характер, която да се прожектира или представя под някаква форма преди спектаклите. Отворен съм към предложения, защото не се търпи вече!

Извинявайте!“

"Площад Славейков"

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Защо само Иван Гешев е номиниран за главен прокурор?