Поемам голям риск да посоча моят фаворит за световната титла. И той е Бразилия. Основанията ми са и чисто футболни, и малко ирационални. Първо, бразилците преминаха през много трудно препятствие в лицето на Чили. И съдбата им помогна да вземат този непредсказуем мач. Съмнявам се, че отново ще се вкарат в подобно премеждие.

Второ, при бразилците съществуват най-много аргументи за подобряване на досегашното представяне. Тук обаче възниква пречката Сколари. Той робува на една избрана стратегия, която досега прави представянето на "селесао" една постоянна мъка. Никой не е доволен от играта им, но някак минават напред. Най-голяма грешка на Сколари е налагането на типичен, и то изолиран, централен нападател. Това, че преди 12 години е имал в отбора си Роналдо, при това в стихията му, не му дава право да търси точното копие.

Още по-малко в тази роля може да влезе Фред, който доказа, че няма качества за големи неща. Злощастен бе и опитът Фред да бъде заменен с Жо. Бразилия трябва да се откаже от двамата и да завърти в предни позиции повече играчи. Хълк може, например, да бъде преместен в центъра на атаката, дори Неймар. Втората промяна в стила трябва да е отказът от един от двамата опорни полузащитници. Всичко става много бавно, когато на терена заедно са Луис Густаво и Фернандиньо. Играч като Ернандес може да даде идея в играта.

И третата промяна, която се очертава, е смяната на крайните защитници Дани Алвеш и Марсело с Майкон и Максуел. Тази нова Бразилия със сигурност ще притежава много повече класа от досегашната формация. Ако Сколари задържи докрая първоначалният си състав, всеки мач ще бъде страхотна мъка за отбора, който ще продължи да минава през иглени уши. Този подход е рисков. Що се отнася до противника на Бразилия в четвъртфинала - Колумбия, не съм убеден, че е готов за големи неща. Или поне срещу Бразилия трябва да го покаже. На този тим липсва компактността. Хамес Родригес засега е брилянтен, но е много рисковано, когато се разчита само на един играч.

Франция върви напред, но в мача с Нигерия се видя, че това може скоро да приключи. „Петлите” не играха като голям отбор, който гледа към световната титла. Имат сравнително стабилна защита с един изключителен Рафаел Варан, но при креативните действия почти отсъстват сериозните идеи. Спечелиха с гол след грешка на вратаря Ениема. Вариантът Бензема и Жиру да играят заедно ми изглежда като много лош експеримент.

Факт е, че немците се измъчиха максимално с Алжир, но през целия мач не изневериха на познатия си от години стил. Подаваха, подаваха и подаваха топката... През второто полувреме създадоха поне пет чисти положения. Проблемите им дойдоха от индивидуални грешки и от липсата на бързина в защитата. Но пък вратарят Нойер за пореден път показа, че е един от най-добрите в света.

Това е модерния вратар, силата му е в участието в защитните действия, а не само да чака да отрази някой удар. Между Франция и Германия избирам немците. Те все пак са отборът с ясни концепция. Демонстрират пукнатини, но държат инициативата и създават голови положения. Тромави са, могат да допуснат голове, но имат идея как да вкарат повече.  Могат да бъдат надиграни само в отделни епизоди. А за цял мач само от тим като испанците, който владее същата "тика-така" система още по-съвършено.

На Германия ужасно много липсва Ройс. Този футболист щеще да придаде съвсем друг облик на атаката. И Нигерия, и Алжир представиха достойно Африка. Една стъпка по-напред са като тактическа дисциплина от това, което виждахме досега на големи първенства. Алжир хвана мига, но все пак насреща бе Германия. За тях изразът "достойно представяне" не е само от куртоазия.