Въпреки призивите на ООН и на редица международни неправителствени организации да не се отблъскват бежанците, в последните дни охраната ни по границата с Турция връща между 150 и 200 души, които търсят закрила у нас.

Това стана ясно от думите на вицепремиера и МВР министър Цветлин Йовчев след днешното заседание на Министерския съвет. 

С топлото време се е засилил отново бежанският натиск. Според военния министър Ангел Найденов малко над 30-киломтетровата ограда по браздата с южната ни съседка, която трябва да възпре потока, ще е готова до дни. Забавила се, защото лошото време изиграло и "лоша шега". Но пък това не я е оскъпило отново. Първоначално тя струваше малко над 5 млн. лв., но после набъбна свойно - до близо 10 млн. лв. 

Въпреки оградата обаче имигрантите отново успяват да влязат у нас. По думите на Йовчев, те просто я заобикаляли, по реката. Все пак вицепремиерът даде заявка, че когато тя бъде кончателно построена, 700 от командированите малко над 1000 полицейски служители като охрана на границата, ще бъдат прибрани.

Днес на редовното си заседание кабинетът прие и дълго готвената Национална стратегия за интеграцията на лицата, получили международна закрила в Република България (2014 - 2020 г.), т.е.за интеграция на лицата, получили бежнски статут.

Тя бе представана от вицепремиерката Даниела Бобева. В основата си стратегията залага на две неща - на заселване на бежанците из страната като за целта на общините ще се отпускат средства за интеграция и на намирането на работа на тези лица. До момента средно годишно интегрирани били по 30-40 души. Стратегията обхваща прогнозно 2450 души.

Тепърва предстои приемането на плана за интеграция, към който трябва да има приложена и финансова обосновка. До момента е ясно само, че Фонд "Убежище, миграция и интеграция" на ЕС отпуска малко над 10 млн. лв., националното съфинансиране е около 3 млн. лв. "От тях около 20 % са определени за интеграция, което е крайно недостатъчно, а възползването от тях ще може да се осъществи едва от началото на 2015 г.", е записано обаче в стратегията. Затова и щели да се търсят допълнително средства.  

Със стратегията се дава възможност на общините да дадат заявка за приемане на бежанци на своя територия според критерия анализ на пазара на труда и икономическата ситуация в региона. Срещу това те ще получават финансова помощ от държавата, според интеграционните планове. "В случай на недостатъчен интерес на общините Националният съвет по миграция и интеграция взема решения за насочване на заявилите интерес лица към подходящите общини съгласно изложените по- горе критерии" (, пише в стратегията. Или ако местната власт не иска да приема имигранти, то съветът ще вземе решение вместо нея, или я принуждава. 

 

Според Бобева, положително било, че голяма част от търсещите закрила у нас за във възрастовия диапазон 18-30 години. Това са млади хора, които са готови да работят в сфери като земеделието например, които не са привлекателни за българските граждани. Затова и в стратегията е записано, че те могат да придобият у нас степен "калфа", "чирак" и т.н., стъпвайки на Закона за занаятите. Вече имало осъществен диалог и с Камарата на занаятчиите. В камарата вече са пристигнали и предложения за чиракуване.

Стратегията обръща внимание и на възможността бежанците да работят в сферата на медицината, предвид дефицита на лекари и експертен персонал у нас. "Отливът на специалисти в сферата на медицината може да бъде запълнен с привличането и даването на право да упражняват професията си на медицински специалисти", отчитат от екипа на Бобева.

По силата на Закона за здравето чужденци от трети държави се допускат до упражняване на медицинска професия, ако отговарят на определени изисквания, включително да владеят български език и професионалната терминология на български език. 

Бежанците обаче масово не владеят езика, който започват да учат тук със записването си в интеграционната програма. Нямат и документ за удостоверяване на придобитата си квалификационна степен в университет. 

Затова и стратегията предвижда "да се предвидят програми за интегриране на утвърдени чуждестранни специалисти в системата на българското образование и след преодоляване на езиковата бариера да е възможно български специалисти 
да работят активно с бежанците с цел да улеснят възможността те да адаптират квалификацията си и уменията си в българското общество".