Лидерите на кипърските гърци и турци Никос Анастасиадис и Мустафа Аканджъ се срещат в Кран Монтана, Швейцария утре в нов кръг преговори за решаването на кипърския въпрос.

Оптимизмът от сближаването на позициите през миналата и тази година беше охладен от поредица от събития. През февруари кипърският гръци парламент прие закон задължаващ училищата да отбелязват годишнината от референдума през 1950 г., за обединение на острова с Гърция. Аканджъ поиска законът да бъде отменен, за да участва в преговорите. Кипърските гърци частично го отмениха, но част от създаденото доверие между преговарящите беше изгубено.

Турският президент Реджеп Ердоган не пое никакви ангажименти за компромиси в Кипър, за да не загуби гласовете на националистите преди референдума на 16 април, който увеличи правомощията му.

Анастасиадис на свой ред вече подготвя кампанията си за президентските избори в Кипър догодина. Междувременно страната му се готви да започне нови офшорни проучвания за природен газ, срещу които Турция и кипърските турци възразяват.

Преговорите бяха подновени по инициатива на генералния секретар на ООН Антонио Гутериш и се провеждат под егидата на световната организация с участието на трите страни-гаранти на мира в Кипър - Великобритания, Гърция и Турция.

Централен остава въпросът за бъдещите гаранции за сигурност. Турската общност иска 35-хилядният турски военен контингент да остане на острова, гърците настояват той да бъде изтеглен. Компромисно решение може да бъде преходен период, през който Турция постепенно да постепенно да се изтегли войските си.

Турция окупира северната част на Кипър от лятото на 1974 година, когато тя изпрати там войски в отговор на неуспешен опит за преврат на местни гръцки военни, който целеше да присъедини острова към Гърция.

Т.нар. Севернокипърска турска република е призната само от Турция и от Азербайджан. На референдум преди приемането на Кипър в ЕС през 2004 година турците гласуваха за обединение на острова, а гърците - против.