На това световно първенство се случи нещо извънредно - осминафиналните двубои бяха спечелени само от отборите, заели първите места в групите. Това категорично показва, че абсолютно всичко на един голям турнир е от значение. В това число да играеш на сто процента в групата и да преследваш пълния сбор от точки.

Вариантите с промъкване напред от типа „умрялата лисица”, практикувани най-вече от Италия, вече не вървят. Няма място за уговорки и изчисления, важността на първото място вече е доказана. Ако си истински силен, го показваш още от първия мач. Свикнали сме да казваме, че този се пести, онзи не си показва реалните възможности... Този път всичко бе наяве.

Интересен римейк се очертава в едната половина от програмата. Франция - Германия и Аржентина - Белгия вече сме ги гледали веднъж в заключителна част на световно първенство. Беше преди 28 години в Мексико. Тогава това бяха двойките на полуфиналите. Ако сценарият се повтори, напред трябва да продължат Германия и Аржентина, но не смятам, че на подобно мнение са белгийците и французите.

Повечето двубои от осминафиналите бяха изключително оспорвани и нервни. Рекордното число пет от тях влязоха в продължения, а два завършиха с дузпи. Не помня да е имало толкова оспорвани двубои в тази част от надпреварата. Коренно се смени философията на отборите, предвид фаталния изход на елиминациите. Никой не поемаше риск и това изравни възможностите. За зрителите по-голямата част от мачовете изглеждаха монотонни, а като че ли най-доброто гледахме в продълженията.

Наложи се изводът, че никой не заслужаваше да отпадне. Заради това се стигна и до инфарктните заключителни минути в почти всички мачове, когато се сменяше позиционната игра с такава на принципа всичко или нищо. И Алжир, и Швейцария, и дори Щатите, се държаха достойно. И си тръгнаха с гордо вдигнати глави.

Но за нас неутралните зрители по-важни са победителите и ни интересува какво може да очакваме от тях в още по-важните мачове нататък. Аржентина спечели много трудно срещу Швейцария, а игрово - като организация, нещата изобщо не стояха добре. Отмар Хицфелд беше намерил рецептата да спре Меси. Ситуациите пред най-добрия играч в света бяха сведени до минимум. Само два пъти намери позиция да стреля срещу вратата. И все пак се стигна до гениалния му пробив и подаването към Ди Мария. И в този мач Лионел Меси се превърна в главната фигура за успеха. Цялостно обаче отборът на Аржентина не се представи на нивото на световен шампион.

Що се отнася до Белгия, от всички преминали през този етап "червените дяволи" показаха най-много от своята класа. Надиграха по всички възможни начини САЩ, но срещу тях бе страхотен вратар в лицето на Тим Хауърд. Темата за значението на вратаря е доста интересна и ще се спра специално на нея в някой от следващите анализи. Белгия обаче показа, че знае да атакува опасно, разнообразно, постоянно извеждаше хора сами срещу вратаря.

В този мач много силно впечатление направи младият Де Бройне. Може да се предположи, че проблемите на белгийците срещу Аржентина ще бъдат в защита. Очаквам техният треньор Марк Вилмотс да прибере по-плътно линиите една до друга и да изиграе мача в по-дефанизвен стил. Бързината в нападение пък ще им даде предимство. Но трябва да вкарват, защото десет чисти голови положения срещу Аржентина просто няма как да създадат.