Article_top

Преговорите за излизането на Великобритания от Европейския съюз вече започнаха по същество. Според Член 50 от тях се очаква да „очертаят рамката“ на бъдещите „отношения с ЕС“. Но какви ще бъдат тези отношения?

Икономически, ЕС се състои от три елемента – зона на свободна търговия, митнически съюз и вътрешен пазар, а в неговите рамки останалите прегради пред търговията се хармонизират, т.е. премахват.

Тереза Мей декларира, че Обединеното кралство няма за цел да остане в общия пазар или в митническия съюз. По време на кампанията за оставане в ЕС през 2016 г. тя каза по отношение на единния пазар:

„Ще трябва да направим отстъпки, за да имаме достъп до него; тези отстъпки могат да бъдат например да приемем регулациите на ЕС, за които нямаме думата, да продължим да си плащаме вноската, да приемем правилата за свободно движение, както е сега, а много е вероятно – и трите заедно.“

И участието в единния пазар, и митническото споразумение ще изискват ние да приемем голяма част от законодателството на ЕС, без да можем да участваме в изработването му. И не само съществуващото законодателство, но и всяка бъдеща промяна. На практика ще се превърнем в сателит на ЕС и ще разчитаме на еврокомисията или на държавите членки, да защитават интересите ни. Такъв резултат – регулация без представителство, се оказа неприемлив за американците през XVIII век. Той вероятно ще се окаже точно толкова неприемлив и за британците през XXI век.

Така че, когато Мей каза, че "Брекзит" означава "Брекзит", тя просто описа конституционната логика на резултата от референдума. Защото няма никакъв смисъл от „мек“ "Брекзит" – форма на оттегляне, която мимикрира членство в ЕС, но без влиянието, което дава членството. Окончателният избор пред нас е или „твърд“ "Брекзит", или да останем.

Великобритания ще трябва да преговаря за споразумение за свободна търговия при „твърд“ "Брекзит". Но за съжаление нашата преговорна позиция не изглежда много силна. Ако някой напусне клуба по тенис, защото не иска да си плаща таксата и не харесва правилата, но все още му се играе тенис, този някой не е в силна позиция. Той е в положение да се моли.

Освен това бъдещото търговско споразумение ще трябва да бъде утвърдено единодушно от Европейския съвет, от мнозинството в Европейския парламент и в още 27 национални и 11 регионални парламента – и всичко това трябва да стане за две години. Има японска поговорка, която казва, че колкото по-малко време имаш, толкова по-дебел портфейл ти трябва.

Някои британски политици обаче страдат от имперския рефлекс. За тях Великобритания е в центъра на света. От нас се иска само да обявим целите си и другите страни ще се втурнат да ни помагат за постигането им. През миналата година привържениците на "Брекзит" твърдяха, че Великобритания трябва да напусне съставения от недоброжелателни чужденци ЕС, чиито интереси противоречат на нашите. През тази година ЕС ненадейно се превърна в благотворителна институция, на която може да се вярва да брани нашите интереси.

Но след това имахме парламентарни избори. Тереза Мей ги свика, за да разреши Европейския въпрос и да засили позициите си в преговорите. Ако беше победила с много, както се надяваше, резултатът от референдума щеше да бъде потвърден и "Брекзит" щеше да бъде осигурен. Но изборите отвориха отново темата за Европа поради тези четири причини:

Първо, в Камарата на общините вероятно няма мнозинство, което да подкрепи виждането на Мей за "Брекзит". Дори е вероятно днес да има по-силно представителство на депутати, които подкрепят оставането, в сравнение с дните преди изборите.

Второ, възходът на лейбъристите повдига въпроса дали решението от референдума през 2016 г. е окончателно. Въпреки че партията не се регистрира като участник в кампанията за оставане, позицията на лейбъристите за „мек“ "Брекзит" им донесе допълнителни гласове. В избирателни райони, където над 55% от хората гласуваха за оставане, лейбъристите постигнаха ръст от 7%. Изборите бяха отмъщението на привържениците на оставането.

Трето, изборите задълбочиха вътрешното разделение в двете основни партии. Ако евентуалната сделка е прекалено „твърда“, привържениците на оставането в Консервативната партия може да се присъединят към своите колеги от опозицията, за да я отхвърлят; ако пък е прекалено „мека“, евроскептиците сред консерваторите ще гарантират отхвърлянето й. Вероятно няма да има мнозинство за нито един от двата варианта – Камарата на общините е блокирана.

Четвърто, Камарата на лордовете – където привържениците на оставането либералдемократи и независими са балансьори и делът на гласовете за оставане е вероятно по-голям, отколкото в долната камара – с радост ще отхвърли един „твърд“ "Брекзит" с аргумента, че правителство на малцинството няма мандат за такова действие.

С блокиран парламент, с възможността за неблагоприятна сделка и с дълбоко разделение по европейския въпрос в двете партии ще започне да ни се струва, че единственият изход от тази задънена улица е нов референдум, на който хората ще трябва да приемат или отхвърлят постигнатото от правителството споразумение.

Това не изглежда вероятно към момента. Но пък референдум за Европа изглеждаше още по-невероятен през 1971 г., когато идеята бе предложена, но не намери подкрепа сред лейбъристите...

"Брекзит" все пак поставя фундаментален, дори направо екзистенциален въпрос за бъдещето на нашата държава. Поради това окончателното споразумение се нуждае не само от одобрението на парламента, но и от подкрепата на народа.

...

Върнън Богданор е професор по държавно управление от Кинг'с колидж в Лондон. Коментарът е публикуван в „Гардиън“. Преводът е на Клуб Z.

 
Да се наслаждават на превъзходството на своя интелект над този на американците от много години е любим начин за прекарване на свободното време на британците. Снимка ЕПА/БГНЕС

Преговорите за излизането на Великобритания от Европейския съюз вече започнаха по същество. Според Член 50 от тях се очаква да „очертаят рамката“ на бъдещите „отношения с ЕС“. Но какви ще бъдат тези отношения?

Икономически, ЕС се състои от три елемента – зона на свободна търговия, митнически съюз и вътрешен пазар, а в неговите рамки останалите прегради пред търговията се хармонизират, т.е. премахват.

Тереза Мей декларира, че Обединеното кралство няма за цел да остане в общия пазар или в митническия съюз. По време на кампанията за оставане в ЕС през 2016 г. тя каза по отношение на единния пазар:

„Ще трябва да направим отстъпки, за да имаме достъп до него; тези отстъпки могат да бъдат например да приемем регулациите на ЕС, за които нямаме думата, да продължим да си плащаме вноската, да приемем правилата за свободно движение, както е сега, а много е вероятно – и трите заедно.“

И участието в единния пазар, и митническото споразумение ще изискват ние да приемем голяма част от законодателството на ЕС, без да можем да участваме в изработването му. И не само съществуващото законодателство, но и всяка бъдеща промяна. На практика ще се превърнем в сателит на ЕС и ще разчитаме на еврокомисията или на държавите членки, да защитават интересите ни. Такъв резултат – регулация без представителство, се оказа неприемлив за американците през XVIII век. Той вероятно ще се окаже точно толкова неприемлив и за британците през XXI век.

Така че, когато Мей каза, че "Брекзит" означава "Брекзит", тя просто описа конституционната логика на резултата от референдума. Защото няма никакъв смисъл от „мек“ "Брекзит" – форма на оттегляне, която мимикрира членство в ЕС, но без влиянието, което дава членството. Окончателният избор пред нас е или „твърд“ "Брекзит", или да останем.

Великобритания ще трябва да преговаря за споразумение за свободна търговия при „твърд“ "Брекзит". Но за съжаление нашата преговорна позиция не изглежда много силна. Ако някой напусне клуба по тенис, защото не иска да си плаща таксата и не харесва правилата, но все още му се играе тенис, този някой не е в силна позиция. Той е в положение да се моли.

Освен това бъдещото търговско споразумение ще трябва да бъде утвърдено единодушно от Европейския съвет, от мнозинството в Европейския парламент и в още 27 национални и 11 регионални парламента – и всичко това трябва да стане за две години. Има японска поговорка, която казва, че колкото по-малко време имаш, толкова по-дебел портфейл ти трябва.

Някои британски политици обаче страдат от имперския рефлекс. За тях Великобритания е в центъра на света. От нас се иска само да обявим целите си и другите страни ще се втурнат да ни помагат за постигането им. През миналата година привържениците на "Брекзит" твърдяха, че Великобритания трябва да напусне съставения от недоброжелателни чужденци ЕС, чиито интереси противоречат на нашите. През тази година ЕС ненадейно се превърна в благотворителна институция, на която може да се вярва да брани нашите интереси.

Но след това имахме парламентарни избори. Тереза Мей ги свика, за да разреши Европейския въпрос и да засили позициите си в преговорите. Ако беше победила с много, както се надяваше, резултатът от референдума щеше да бъде потвърден и "Брекзит" щеше да бъде осигурен. Но изборите отвориха отново темата за Европа поради тези четири причини:

Първо, в Камарата на общините вероятно няма мнозинство, което да подкрепи виждането на Мей за "Брекзит". Дори е вероятно днес да има по-силно представителство на депутати, които подкрепят оставането, в сравнение с дните преди изборите.

Второ, възходът на лейбъристите повдига въпроса дали решението от референдума през 2016 г. е окончателно. Въпреки че партията не се регистрира като участник в кампанията за оставане, позицията на лейбъристите за „мек“ "Брекзит" им донесе допълнителни гласове. В избирателни райони, където над 55% от хората гласуваха за оставане, лейбъристите постигнаха ръст от 7%. Изборите бяха отмъщението на привържениците на оставането.

Трето, изборите задълбочиха вътрешното разделение в двете основни партии. Ако евентуалната сделка е прекалено „твърда“, привържениците на оставането в Консервативната партия може да се присъединят към своите колеги от опозицията, за да я отхвърлят; ако пък е прекалено „мека“, евроскептиците сред консерваторите ще гарантират отхвърлянето й. Вероятно няма да има мнозинство за нито един от двата варианта – Камарата на общините е блокирана.

Четвърто, Камарата на лордовете – където привържениците на оставането либералдемократи и независими са балансьори и делът на гласовете за оставане е вероятно по-голям, отколкото в долната камара – с радост ще отхвърли един „твърд“ "Брекзит" с аргумента, че правителство на малцинството няма мандат за такова действие.

С блокиран парламент, с възможността за неблагоприятна сделка и с дълбоко разделение по европейския въпрос в двете партии ще започне да ни се струва, че единственият изход от тази задънена улица е нов референдум, на който хората ще трябва да приемат или отхвърлят постигнатото от правителството споразумение.

Това не изглежда вероятно към момента. Но пък референдум за Европа изглеждаше още по-невероятен през 1971 г., когато идеята бе предложена, но не намери подкрепа сред лейбъристите...

"Брекзит" все пак поставя фундаментален, дори направо екзистенциален въпрос за бъдещето на нашата държава. Поради това окончателното споразумение се нуждае не само от одобрението на парламента, но и от подкрепата на народа.

...

Върнън Богданор е професор по държавно управление от Кинг'с колидж в Лондон. Коментарът е публикуван в „Гардиън“. Преводът е на Клуб Z.

Коментари

В контекста на тая статия

какво да мислим за "дълбочината" на вашите ана?-лизатори, дето ни обясняваха ролята на Тереза Мей в развитието на британската демокрация като такава?

Май е време да опресните екипа и да махнете най-глупавите мутроклакьори и мутромарионетки.

Ама нз кой ще остане да ни забавлява с глупости...

В духа на откритостта, хората

В духа на откритостта, хората честно изписват броя посещения на статиите си.
По около стотина.
Insider Insider's picture
Insider Insider
insider

Ей, вас путлеристите много ви зарадва Брекзита,

за който руските медии доста помогнаха, почти бяхте запразнували края на ЕС. Ама нейсе. Макрон спечели с унищожително мнозинство и единственото, което ви остана е да се надявате, поне Великобритания да си остане отвън. Може обаче да не се получи точно така...

Без да знам какво значи "путлерист",

нито за какво се отнася, брекзитът не зарадва никого.

Брекзитът беше резултат на отчайваща глупост на британския политически елит вдясно, който, останал без продуктивна платформа (никой, освен глупаците в България не иска "десна" политика, защото тя е вредна) изкараха единственият коз, който имаха - ксенофобията.

Размахът беше голям заради друга традиционна политика на Запада - разпалването на войни, която създаде огромния емигрантски поток от Африка и Близкия изток.

Путин няма нищо общо с тези два процеса, те са чисто западни. Русия, подобно на нас, седи и ги гледа отстрани.

Колкото до "победата" на Макрон, нека да я видим в контекст след 2-3 години, когато Франция и Германия се ударят челно, а отстрани седят Британия и САЩ и тикат ЕС към разпад.

Путин е най-малкият проблем на Европейския Съюз. Недемократичната му, клептократска същност, която се усеща все по-ясно му е проблем.

Без тя да се реформира изоснови, ЕС винаги ще е пред разпад.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

За кого ще гласувате на изборите за Европейски парламент?