Article_top

Владимир Каролев

Държавният регулатор вдигна от 1 юли цената на тока (с 1-2%) и парното (за някои топлофикации с 3-8%). Очаква се да има и някакво увеличение на регулираната цена на водата в някои населени места. И по телевизионните студия отново чуваме как срещу аргумента „реалната цена на тока е по-висока, в момента тока за населението е в пъти по-евтин от държавите в ЕС“, се издига тезата „да вдигнат заплатите, тогава нямаме против да плащаме и повече за ток“.

Но как се определя една цена, без значение дали тя е на енергия (ток, гориво), продукт (телефон, кола), услуга (пренос на вода), труд (заплата) или пари (лихви)?

В постсоциалистическия свят прекалено много хора смятат, че цените се определят от всевластната държавна власт. Тоест, нивата на заплати, ток, вода и горива зависят от благоразположението и морала на политиците – ако си изберем добри политици, те ще ни вдигнат заплатите и намалят цените, ако си изберем лоши – обратното.

Да се върнем в първи клас

Всъщност, това е поредната социалистическа басня, която възпитава гражданите от деца да вярват в почти всевишната държавна власт на политиците над всички останали. Истинският начин, по който се определят цените, е според закона за търсенето и предлагането, известен ни от ранния 18-ти век.

Например, ако в България има търсене за 20 000 зъболекаря, а на пазара има 12 000, то заплатата им ще е много по-висока от т.н. равновесна пазарна цена до момента, в който предлагането не се изравни с търсенето. Това може да стане или като се обучат допълнително зъболекари, или като се „внесат“ зъболекари.

Същият пример може да се приложи за всяко нещо – домати, краставици, вода, електричество, дори кредити и депозити. В различните сектори върху търсенето и предлагането въздействат различни фактори – образование, производителност, свободно (или несвободно) движение на стоки, хора и капитали, мобилност, пък дори и корупция.

Фиксирането от държавата на минимална, максимална или и двете, на една цена просто „отрязва“ от търсенето или от предлагането, създавайки дефицит или излишък. Фиксирането на цената не променя закона за търсене и предлагане, а просто се явява като фактор, който му въздейства и то винаги вредно.

Какво могат "да ни направят"

Да се върнем на конкретната тема за заплатите и цената на тока, водата и т.н. Много българи казват, че цените на тока и водата могат да растат, когато „ни направят“ и заплатите високи. Това предполага освен съществуването на всесилни политици, които фиксират всякакви цени, също и че цените на труда, тока, водата, парното и т.н. са в директна взаимовръзка. А те не са.

Цената на труда в България се определя от търсенето и предлагането на работни места и от производителността. Тоест, заплатите се вдигат, когато повече работодатели търсят повече служители работници, и когато един служител/работник произвежда повече продукция за единица време. И покачването на заплатите се случва с около 9% на година средно за последните 10 години, но очевидно по-бавно от окачванията на повечето хора. А дали въобще има ръст на заплатите, който би задоволил един служител/работник?

Цената на тока, водата и парното и т.н. също се определя от закона за търсенето и предлагането, но при съществено изкривяване от държавата – например, държавата чрез регулатора задължава НЕК да поеме ангажимента да изкупува целия предложен ток от една централа при фиксирана цена, като след това го продава на потребителите на по-ниска субсидирана цена, генерирайки загуби за НЕК. Задължава и ЕРП-тата да купуват на фиксирана цена тока от НЕК и от производителите на зелена енергия и след това да го продават на цена, която създава дефицити в самите ЕРП-та. Но тъй като НЕК и ЕРП-тата не разполагат с други приходи освен от продажбата на ток, те постепенно се декапитализират до момента, в който държавата трябва да увеличи цените шоково, за да не се стигне до фалит.

Добри или лоши кукловоди

Българите трябва да се разделим с вкорененото от социализма мислене, че сме кукли на конци, а кукловодите ни са политиците и за да живеем добре, трябва просто да изберем добри кукловоди. Напротив, докато има кукловодство и политици фиксират цени, винаги ще има някакъв вид дефицити. Пътят към по-високи заплати не преминава през увеличаването им от политиците, а през по-добра среда за правене на бизнес, по-малко бюрокрация и корупция, които ограничават отварянето на работни места, през повече и по-производителна работа, и по-добро образование.

А стоките и услугите ще са устойчиво достъпни, когато цената им се формира свободно чрез механизма на търсенето и предлагането, а не чрез политически решения и административни мерки, които винаги водят до дефицити, ако не днес, то със сигурност утре.

*Този текст е написан специално за Клуб Z. Авторът Владимир Каролев е икономист, инвестиционен консултант и бивш общински съветник в София. Завършил е Международни икономически отношения във ВИИ "Карл Маркс", MBA от Колежа по бизнес на Университета на Алберта (Канада) и Магистър от Университета на Рединг (Англия).

Вътрешните заглавия са на редакцията.

 
Снимка БГНЕС

Държавният регулатор вдигна от 1 юли цената на тока (с 1-2%) и парното (за някои топлофикации с 3-8%). Очаква се да има и някакво увеличение на регулираната цена на водата в някои населени места. И по телевизионните студия отново чуваме как срещу аргумента „реалната цена на тока е по-висока, в момента тока за населението е в пъти по-евтин от държавите в ЕС“, се издига тезата „да вдигнат заплатите, тогава нямаме против да плащаме и повече за ток“.

Но как се определя една цена, без значение дали тя е на енергия (ток, гориво), продукт (телефон, кола), услуга (пренос на вода), труд (заплата) или пари (лихви)?

В постсоциалистическия свят прекалено много хора смятат, че цените се определят от всевластната държавна власт. Тоест, нивата на заплати, ток, вода и горива зависят от благоразположението и морала на политиците – ако си изберем добри политици, те ще ни вдигнат заплатите и намалят цените, ако си изберем лоши – обратното.

Да се върнем в първи клас

Всъщност, това е поредната социалистическа басня, която възпитава гражданите от деца да вярват в почти всевишната държавна власт на политиците над всички останали. Истинският начин, по който се определят цените, е според закона за търсенето и предлагането, известен ни от ранния 18-ти век.

Например, ако в България има търсене за 20 000 зъболекаря, а на пазара има 12 000, то заплатата им ще е много по-висока от т.н. равновесна пазарна цена до момента, в който предлагането не се изравни с търсенето. Това може да стане или като се обучат допълнително зъболекари, или като се „внесат“ зъболекари.

Същият пример може да се приложи за всяко нещо – домати, краставици, вода, електричество, дори кредити и депозити. В различните сектори върху търсенето и предлагането въздействат различни фактори – образование, производителност, свободно (или несвободно) движение на стоки, хора и капитали, мобилност, пък дори и корупция.

Фиксирането от държавата на минимална, максимална или и двете, на една цена просто „отрязва“ от търсенето или от предлагането, създавайки дефицит или излишък. Фиксирането на цената не променя закона за търсене и предлагане, а просто се явява като фактор, който му въздейства и то винаги вредно.

Какво могат "да ни направят"

Да се върнем на конкретната тема за заплатите и цената на тока, водата и т.н. Много българи казват, че цените на тока и водата могат да растат, когато „ни направят“ и заплатите високи. Това предполага освен съществуването на всесилни политици, които фиксират всякакви цени, също и че цените на труда, тока, водата, парното и т.н. са в директна взаимовръзка. А те не са.

Цената на труда в България се определя от търсенето и предлагането на работни места и от производителността. Тоест, заплатите се вдигат, когато повече работодатели търсят повече служители работници, и когато един служител/работник произвежда повече продукция за единица време. И покачването на заплатите се случва с около 9% на година средно за последните 10 години, но очевидно по-бавно от окачванията на повечето хора. А дали въобще има ръст на заплатите, който би задоволил един служител/работник?

Цената на тока, водата и парното и т.н. също се определя от закона за търсенето и предлагането, но при съществено изкривяване от държавата – например, държавата чрез регулатора задължава НЕК да поеме ангажимента да изкупува целия предложен ток от една централа при фиксирана цена, като след това го продава на потребителите на по-ниска субсидирана цена, генерирайки загуби за НЕК. Задължава и ЕРП-тата да купуват на фиксирана цена тока от НЕК и от производителите на зелена енергия и след това да го продават на цена, която създава дефицити в самите ЕРП-та. Но тъй като НЕК и ЕРП-тата не разполагат с други приходи освен от продажбата на ток, те постепенно се декапитализират до момента, в който държавата трябва да увеличи цените шоково, за да не се стигне до фалит.

Добри или лоши кукловоди

Българите трябва да се разделим с вкорененото от социализма мислене, че сме кукли на конци, а кукловодите ни са политиците и за да живеем добре, трябва просто да изберем добри кукловоди. Напротив, докато има кукловодство и политици фиксират цени, винаги ще има някакъв вид дефицити. Пътят към по-високи заплати не преминава през увеличаването им от политиците, а през по-добра среда за правене на бизнес, по-малко бюрокрация и корупция, които ограничават отварянето на работни места, през повече и по-производителна работа, и по-добро образование.

А стоките и услугите ще са устойчиво достъпни, когато цената им се формира свободно чрез механизма на търсенето и предлагането, а не чрез политически решения и административни мерки, които винаги водят до дефицити, ако не днес, то със сигурност утре.

*Този текст е написан специално за Клуб Z. Авторът Владимир Каролев е икономист, инвестиционен консултант и бивш общински съветник в София. Завършил е Международни икономически отношения във ВИИ "Карл Маркс", MBA от Колежа по бизнес на Университета на Алберта (Канада) и Магистър от Университета на Рединг (Англия).

Вътрешните заглавия са на редакцията.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

стелт

Добросърдечен съвет към всички млади. - 1. Увеличавайте непрекъснато професионалните си знания; 2. С професионалните си знания впечатлявайте работодателите си; 3. Избягвайте държавна работа, където (бъдете сигурни) няма да бъдете оценени.
Анонимен's picture
Анонимен

Много добър съвет към близо 50% безработни младежи. Те не могат никаква работа да си намерят, а ти акъл им даваш?
Анонимен's picture
Анонимен

стелт

Бъди сигурен (или сигурна), че образовани хора се търсят. Ученическият мързел, незаинтересоваността на родители и държава към образованието, води само до увеличаване на безработицата. Младите хора не трябва да се превръщат на лумпена маса. А да се борят. Професионалисти се търсят навсякъде по света. Знам го от личен опит и лични наблюдения.
Анонимен's picture
Анонимен

Поредната простотия на Каролев. Опитва се да ни обясни, че цената на тока трябва да се повиши неминуемо, което е абсолютна глупост. Цената на тока за крайния потребител се формира от производствените разходи и разходи за транспортиране и поддръжка на мрежата и печалбата на участващите в този бизнес. Тъй като тия същите непрекъснато искат увеличение на печалбите си, то логично ежедневно седи и въпроса за повишение на цената на тока. И тук не става въпрос за търсене и предлагане, защото цената на тока е нееластична - търсене ще има независимо от цената, защото съвременният човек не може да съществува без електричеството. Изходът е само един - пълна национализация, за да няма излишно натоварване на клиентите с печалбите на олигарсите от сектора. И това важи не само за този сектор, тук трябва да се включат още транспорт, здравеопазване, горива, култура, образование, прехрана, социална система.... Това са все неща които НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ПРАВЕНИ ЗА ПЕЧАЛБА!!!!!
Анонимен's picture
Анонимен

PeterP

Твойто е простотия, а не на Каролев. Ти изобщо не мислиш когато говориш.
Анонимен's picture
Анонимен

carnifex

Пълна национализация? Че енергетиката в момента е 70% държавна, какво ще се промени като стане 100% държавна? Ще стане като ЖП превоза? Знаеш ли, че от социална дейност на БДЖ (разбирай източване чрез строителни фирми и всякакви бандитлъци), от нашите данъци трябва да се дават по 200 милиона на година на тия бандити? И кое му е евтиното? Возиш се - не возиш на влак, плащаш, за да може да се полагат златни релси и да се точи нафта от локомотиви?
Анонимен's picture
Анонимен

Това е така, защото на входа и на изхода стоят частни фирми, които дефакто контролират предприятието. Енергетиката е 70% държавна, ама изкупува приоритетно ток от частни фирми. А за БДЖ случая е друг - искат да го приватизират, защото китайците ще го купят на висока цена, за да могат да си завършат линията до Европа. Така ще си скъсят времето за доставки до европейския пазар. Зорът сега е кой да купи БДЖ, за да го препродаде. А самият модел, по който БДЖ се фалира е елементарен - високи цени за пътнически превози (затова и никой не пътува с влак) и много ниски цени за товарни превози. От 20 години насам големите частни фирми у нас плащат около и под 50% от стойността на товарните превози. Някои от тях дори "фалираха" и дори не си платиха и тоя масраф. Как искаш тогава да има печалба? Истината е, че ние с данъците си субсидираме големите компании, които използват БДЖ - Лукойл,Титан, Холсим, и прочие.
Анонимен's picture
Анонимен

carnifex

Ама какво ме интересува как и защо, когато ме крадат? Където всичко е частно не ме крадат, където всичко е държавно ме крадат. Е, логично е да искам всичко да бъде частно - не съм комплексиран мазохист.
Анонимен's picture
Анонимен

Монополите в България да не би да са държавни? От всичките монополи у нас, май само топлофикация София е държавна. На частника това му е целта - да ти вземе колкото може повече пари. помисли малко преди да пишеш глупости.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кой ще понесе отговорността за НАПлийкс?