Скръбта за жертвите в Барселона идва с желание за незабавен и решителен отговор на терористите. При една такава нестандартна заплаха е много важно, обаче, да се разбира стратегията на терористите, за да бъдат ударени те там, където най-много би ги заболяло. И да се предприемат такива мерки, които да не подпомагат – пряко или косвено - техните цели.

А целите на тероризма не е тайна, че са:

1) Да промени начина на живот на европейците. Да ги накара да се отрекат от основните си свободи, а именно:
- да говорят без да се притесняват от цензура;
- да изповядват каквато религия искат; 
- да се движат свободно без огради по границите;
- да са защитени от права и съдилища, а да не са в извънредната и безконтролна власт на правителството.
2) Да разедини и отслаби Европа и Запада като цяло, като ги раздели на отделни национални държави, региони, организации и т.н.;
3) Да раздели европейците по религиозен принцип, като постави мюсюлманите във “втора категория”. Това ще мобилизира политическата подкрепа за джихадистите вътре в самата Европа (тъй като на много места има големи групи мюсюлмани) и ще им гарантира нескончаем приток на терористи;
4) Да убеди мюсюлманите по света, че европейският начин на живот е недостъпен и невъзможен за тях, че радикалният ислям е единственото, на което могат да се надяват.

Тероризмът може и трябва да бъде смачкан без да му се позволява да реализира нищо от посоченото по-горе. Това може да стане с финансови мерки – като се пресича финансирането на организациите им. С дипломация – като се оказва натиск за ограничаване на индиректната подкрепа за терористични организации от Саудитска Арабия, Иран, Турция и др. държави. С военни средства – като не се допускат територии под контрол на терористите. С полицейски и разузнавателни средства – като се засилва контролът над подозрителни лица, радикални имами и т.н. С политически средства – като се консолидират партии и движения, стоящи зад идеите на просперираща, свободна и цивилизована Европа. (И, разбира се, с това, в което Европа е най-силна – образование и социална интеграция – но това са дългосрочни процеси, чийто резултат ще видим поне след десетилетие.)

Всичко останало рискува да е контрапродуктивно.