Европейската комисия иска ЕС да въведе данък върху бизнеса в интернет, като например този на Google, Amazon, Facebook, каза днес заместник-председателят ѝ Валдис Домбровскис.

Той представи съобщение на Комисията по въпроса, съдържащо различни форми на такъв данък, който не се радва на единодушна подкрепа сред 28-те.

Главният мотив за него е, че дигитални гиганти като споменатите, реализират приходи от европейските потребители, но не плащат данък върху тях, защото присъстват в Европа само виртуално, а не физически.

"Компаниите трябва да плащат данък там, където е дейността им. Печалбите в ЕС трябва да се облагат в ЕС", каза Домбровскис на пресконференция в Брюксел.

Той посочи, че сегашното правно понятие за място на дейността изостава от цифровата икономика, която се развива във виртуалното пространство. Това позволява на фирмите в нея да си служат с т.нар. "преместване на печалбата" (profit shifting) т.е. отчитането на резултатите от цялата си международна дейност там, където им е най-изгодно, или ерозиране на данъчната основа (base erosion) отчитане на приходите на места, където максимална част от тях минават за необлагаеми. 

Темата беше на масата на неформален съвет на финансовите министри на ЕС в Талин миналата седмимица, където десет министри, включително българският Владислав Горанов, подписаха писмо в подкрепа на такъв данък.

Срещу нея обаче остро се обявява Ирландия, която я приема като атака срещу своя бизнес модел, благодарение на който успява да привлече стотици милиарди евро инвестиции от световната дигитална индустрия.

Домбровскис каза, че Комисията вижда дългосрочно и няколко краткосрочни опции за облагане на бизнеса в интернет. Първата е въвеждането на обща консолидирана корпоративна данъчна основа за многонационалните компании, която би ги принудила да плащат европейски данъци за дейността си в Европа. Този проект държавите членки обсъждат от години, но не намират съгласие по него.

Като други варианти за облагане на дигиталната икономика съобщението предлага данък върху оборота ѝ в ЕС, данък върху трансакциите в интернет (например онлайн плащания, банкови преводи и пр.) или данък върху рекламните приходи.

Трудността на решението идва от обстоятелството, че решенията на ЕС в данъчната област изискват единодушие между държавите членки, а такова липсва.

Лисабонският договор позволява, ако техните лидери постигнат консенсус, да заменят изискването за единодушие с квалифицирано мнозинство при приемането на законодателство по определени въпроси, включително и по данъчните. Ирландия обаче предупреждава, че няма да подкрепи такъв ход.

Домбровскис съобщи, че идеите в съобщението се основават на презумпцията, че правителствата в ЕС биха постигнари консенсус по облагането на дигиталната икономика. Той обаче не изключи то да тръгне по пътя на т. нар. "засилено сътрудничество", когато нови норми се въвеждат с междуправителствено споразумение само между подкрепящите ги държави.

Комисията предпочита европейско решение на въпроса вместо раздробяване не единния пазар на ЕС с разнообразие от едностранни национални мерки за облагане на фирмите в дигиталния сектор, каквито вече се появяват в различните страни, каза Домбровскис.

Той даде за пример различното данъчно третиране на опериращи в интернет международни компании за споделено пътуване или за настаняване като Uber или AIRBnB.