Повече правомощия в съдебната власт поиска полският президент Анджей Дуда в предложенията си за законодателни промени, които да заместят законопроектите, върху които той наложи вето през юли. След проведени консултации с парламентарно представените партии обаче стана ясно, че планът му няма да събере достатъчно гласове в парламента, за да бъде приет.

"Целта не е аз като президент да имам властта да избирам, целта на предложението е изборът да бъде надпартиен", коментира Дуда, след като партиите в Сейма критикуваха идеите му.

Според плана на Дуда парламенът трябва да назначава съдиите от Националния съвет на правосъдието (аналог на българския Висш съдебен съвет) с мнозинство три пети, а не с обикновено, каквото предвиждаше един от законопроектите на собствената му партия "Право и справедливост". При невъзможност на депутатите да постигнат съгласие се предвиждаше възможност за намеса на президента.

Според законопроектите, на които беше наложено вето, върховните съдии, избрани от магистратите, ще бъдат заменени с такива, избрани от парламента, където "Право и справедливост" има мнозинство, но не три пети.

Дуда предложи също членовете на Върховния съд да се пенсионират на 65-годишна възраст и единствено президентът да може да решава дали да работят след това. Приетите от парламента закони предвиждаха всички съдии от Върховния съд с изключение на назначените от министъра на правосъдието Збигнев Жобро ще бъдат пенсионирани след приключване на мандата им, а изискванията към бъдещите върховни съдии ще бъдат намалени, което би позволило на управляващите да назначат лоялни към партията магистрати.

Предложенията на президента за правосъдна реформа също биха наложили политически контрол върху съдебната система, смятат анализатори.

"Смятам, че тази реформа има огромно значение за обществото и ще бъде приложена", заяви Анджей Дуда.

Лидерът на партия "Право и справедливост" Ярослав Качински заяви, че при проведените с Дуда разговори са проличали "сериозни разлики във възгледите" за съдебната реформа. Той обаче обеща да се водят преговори за уеднакваване на позициите.

През юли Дуда наложи вето върху спорните закони за Върховния съд и Националния съвет по правосъдието, приети от депутатите, които позволяват на парламента да контролира съдебната система.

Приемането на законопроектите предизвика масови протести в Полша. Повече от 50 000 души се събраха в столицата Варшава, за да изразят недоволството си от законите, които на практика поставят съдебната система под политическа зависимост. 

Полша беше заплашена от най-тежките санкции от страна на ЕС заради реформите - ограничаване на членските й права в Съюза. Според член 7 на Лисабонския договор членските права на държава от

ЕС могат да бъдат ограничени, ако в нея съществува системна заплаха за основополагащи принципи на Съюза, какъвто е върховенството на закона.

Вчера в Брюксел се проведе министерска среща на държавите членки на Европейския съюз, които обсъдиха ситуацията в Полша. Вицепрезидентът на Европейската комисия Франс Тимерманс, който ръководеше срещата, приветства предложенията на Дуда.

"Всички на срещата се съгласиха, че върховенството на закона не е възможност, а е задължение. Не е допълнение, а фундамент на европейското сътрудничество. Не е нещо между Комисията и страна членка, засяга всички ни", заяви Тимерманс след консултациите. "Ако върховенството на закона не функционира, вътрешният пазар също не функционира, а това засяга всички."

Унгария беше единствената страна, която подкрепи позицията на управляващите в Полша, като изтъкна, че не е честно страна членка да бъде изолирана от съюза заради вътрешни проблеми.