Половин година след предсрочните избори за 44-тото народно събрание съотношението на силите между основните парламентарни партии остава без съществени промени. Това са данните от социологическо изследване на "Алфа рисърч" за септември 2017 г. 

ГЕРБ (25.1%) запазва електорална преднина от 6% пред БСП (19.3%). Ако днес имаше избори, ГЕРБ и БСП биха излъчили приблизително същия брой депутати. "Обединените патриоти" бележат лек спад, но запазват третото си място. Няма съществена динамика и в позициите на ДПС, но в парламента не би влязла "Воля" на Веселин Марешки, която има 1.8%. Според официалните данни на ЦИК на последните избори ГЕРБ спечели 33.54%, а БСП 27.93%.

Изминалите три месеца показват, че парламентарната опозиция не успява да уплътни своята роля на алтернатива на властта. За момента обаче няма индикации и извънпарламентарен субект да представлява електорална заплаха за кабинета. Евентуални проблеми могат да възникнат в резултат от напрежения вътре в самото мнозинство. То контролира огромен властови ресурс, а като правило всеки такъв ресурс е обременен с множество потенциални конфликти.

Според "Алфа рисърч" умереното икономическо оживление, съпроводено със спад на безработицата и ръст на доходите в по-големите градове, води до снижаване на социалното напрежение, характерно за последната година, в която бяха проведени два силно поляризиращи обществото избора. От друга страна, скандалите около политици от ГЕРБ, както и неубедителните действия за отстояване независимостта на съдебната система и противодействие на корупцията, консолидират и противниците на кабинета, които нарастват от 33 на 38%.

Президентът Румен Радев запазва преобладаващо обществено доверие. Едва 13 на сто заявяват негативно отношение към него. Положителните оценки обаче също леко намаляват, достигайки 54%. Парламентът, прокуратурата и съдът продължават да бъдат с много ниски нива на доверие, допринасяйки за устойчивото обществено усещане, че е налице огромна дистанция между държавата и обикновения гражданин. Първите действия на парламента за есенния политически сезон задълбочават критиката към неговата работа. Положителните оценки за 44-тото НС спадат от 15 до 12%, а отрицателните нарастват от 39 до 44%. Малко по-високо е доверието към неговия председател Димитър Главчев - 17% положителни срещу 33% отрицателни оценки.

Установеният преди месеци положителен тренд в оценката за работата на полицията също спира развитието си. Въпреки че остава с по-висок кредит на доверие от съда и прокуратурата, одобрението за работата й спада от 26 на 22% срещу 38% отрицателни оценки. Както и в предишни  месеци, дейността на правосъдната система е съпътствана с най-висока обществена критика. Тя преобладава както за работата на съда (10% положителни срещу 58% отрицателни оценки), така и за тази на обвинението в лицето на главния прокурор Сотир Цацаров (9% положителни срещу 49% отрицателни оценки). 

Фрагментираната извънпарламентарна опозиция в лицето на Реформаторския блок, "Да, България" и "Нова република" се ползва със сумарната подкрепа на около 4.5% от избирателите в страната, но нито една от тях не се откроява като фаворит.