Свободата на движение е един от крайъгълните камъни на Европейския съюз. Когато става въпрос за здравеопазването в най-бедните страни на ЕС, тази свобода се превръща в проблем, пише "Политико".

Най-голяма е миграцията в рамките на Съюза на лекари и сестри. Потоците се движат най-често в посока от Изток на Запад, от най-бедните държави към по-богатите. Анализ на "Политико" на данни от Европейската комисия показва, че емиграцията на здравни специалисти е особено голяма от страните от Източна и Южна Европа. На практика тези страни обучават лекари за техните по-богати съседи, обобщава изданието.

"Политико"  разказва за Ингмар Линдструм, който завършва Университета на Тарту в Естония през 2001 г., но за да получи четири пъти по-голяма заплата, той е трябвало да се премести само на 200 км. В Естония той е печелил около 600 евро месечно като семеен лекар. Той харесвал работата си и мястото, където живеел.

"Но не можех да се плащам сметките. Това е основната причина, поради която реших да се преместя във Финландия."

От другата страна на залива младите лекари печелят 2000 или 3000 евро на месец - четири или пет пъти повече от заплатата им в Естония. А недостигът на финландски лекари улеснява намирането на работа там.

"Няколко години след като завърших, 30-40 на сто от всеки дипломиращ се випуск се преместваше", разказва д-р Линдструм.

Обучението на лекарите е дълъг и скъп процес, но не всяка страна може да възнагради завършилите по един и същи начин. Разходите за здравеопазване на глава от населението рязко се различават в отделните страни в ЕС - от 816 евро на година в Румъния до над 4000 евро в Люксембург, Германия и други западноевропейски държави. Така че лекарите и сестрите следват парите.

Изследване точно преди присъединяването на Естония към ЕС през 2004 г.- само три години, след като Линдструм завършва медицина - показва, че над половината от 17 749 здравни работници на прибалтийската държава обмислят да се преместят в чужбина. Страната има 4312 действащи лекари през 2004 г., над 1800 са подали документи за работа в чужбина оттогава.

През 2011 г., член на Борда на Обществото на естонските семейни лекари би тревога за бъдещето на страна, в която няма "семейни лекари в радиус от 100 км", съобщават местните медии.

Естония не е единичен случай. Румъния загуби половината от лекарите си между 2009 и 2015 г. Няколко години след като Полша се присъедини към ЕС, над 60 на сто от студентите по медицина от пети и шести курс планираха да търсят работа навън. Словакия имаше над 15 хил. практикуващи лекари, когато стана членка на ЕС през 2004 г., 3800 от тях са кандидатствали за работа навън оттогава.

Тази миграция на Запад на основно млади лекари се случва във времена, в които средната възраст на лекарите в ЕС расте. Всеки трети доктор в ЕС е на възраст над 55 години през 2014 . Към 2020 г. това ще означава, че над 60 хил. лекари - 3,2% от работната сила - ще напускат професията всяка година, според данните на Еврокомисията.

В някои страни загубата на лекари и сестри вече взема жертви. В Румъния например 10 на сто от населението е лишено от медицинска грижа. 
Когато става въпрос за наемане на лекари и сестри от развиващи се страни, се приема, че приемащата държава има отговорността да не обезкървява от професионалисти страните, от които идват те. През 1999 г. например Департаментът по здраве на Великобритания създаде стандарти за "етическо международно назначаване", като включи списък на развиващи се страни, от които наемането  на здравни кадри трябва да бъде ограничено. Списъкът включваше Хърватия - която загуби 570 лекари - 5 на сто от всички - в емиграция към държави от ЕС, откакто стана част от Съюза през 2013 г., както и много други държави, които сега са в процес на присъединяване към ЕС.

ЕС също така прие документи, които подчертават отговорността му да защити някои неевропейски държави от влошаване на положението с недостига на здравни кадри. но в рамките на Съюза няма такива ограничения. Напротив ЕС направи миграцията по-лесна, пише "Политико".

Процесът на преместване от една страна от ЕС в друга традиционно беше сложно за стриктно регулирани професии като лекари или сестри. Хората, които кандидатстваха за работа, не бяха сигурни къде да дадат своите документи, за да им се признаят дипломите, изискванията бяха много различни в отделните страни и националните власти често пропускаха крайните срокове, за да отговорят на запитванията.
Миналата година Европейската комисия създаде програма, която улеснява процеса за някои професии като качи кандидатстването онлайн. Чрез уебсайта European Professional Card хората, дипломирани в една от петте професии с най-висока вътрешна мобилност в рамките на ЕС - медицински сестри, фармацевти, физиотерапевти, агенти на недвижи имоти и планински водачи - могат да видят какви са изискванията във всяка страна, да въведат в системата своите кварлификации и да платят регистрационна такса. Когато приемащата страна ги одобри, те могат да се преместят и като се взема предвид, че отговарят на определени езикови изисквания, да започнат да практикуват. Ако приемащата страна пропусне да отговори в рамките на крайния срок, кандидатурата се одобрява автоматично.

Комисията смяташе да включи в този списък и лекарите, когато започна да изгражда програмата през 2014 г., но реши да отложи тази част от инициативата за потенциална "втора фаза". Това отлагане се дължи отчасти и на притесненията за сигурността на пациентите и операционните страни на програмата, според вътрешноведомствен документ на Комииията но отчасти и заради "политическата чувствителност" от представянето на програма за лекари в "светлината на съществуващия недостиг на доктори в някои национални здравни системи"....

"Данъкоплатците се притесняваха, че те са платили за нашето образование, а ние напускаме страната", казва Линдструм. "Но аз работех в Естония преди да отида във Финландия и заплащането от тези данъкоплатци беше толкова ниско, че аз си помислих: те ми позволяват да замина".

Ситуацията в Естония доста се е подобрила. Страната даже започна за назначава лекари от по-далечния изток - от Русия, а правителството увеличи заплатите на лекарите, за да ги убеди да останат. Други страни приеха същия подход, понякога с финансовата подкрепа на ЕС.

Миналата година унгарското министерство на човешките ресурси предупреди, че страната може да загуби половината от 6500-те си семейни лекари през следващите 10 години заради емиграция и пенсиониране. То увеличи плащането за основни медицински услуги и въведе серия от мерки - от грантове за индивидуални лекарски практики до субсидирани от ЕС кабинети за развиване на здравето, разпръснати из цялата страна - всичко това с цел да се подобри медицинската система за общопрактикуващите лекари.

Понякога лекарите се завръщат

Когато децата на Линдструм започнали училище, той решава да се върне обратно в родината си. Сега работи в семейна практика в Талин. Но неговият опит показва колко трудно може да бъде за страни като Естония да задържат своите медицински прохесионалисти.

"Беше доста трудно след 15 години работа във Финландия да се върна в Естония", казва Линдструм. "Финландските лекари имат по 15 пациенти на ден, когато имат 16, са много нещастни и го споделят с всички", разказва той. "Естонските лекари приемат по около 30 на ден и не го споделят с никого."