В понеделник иракската армия влезе почти парадно в северния иракски град Киркук и възстанови властта на иракското федерално правителство, като свали кюрдските знамена от официалните сгради и вдигна навсякъде знамето на федерален Ирак. Операцията беше подпомогната от и подкрепящите я отряди на Хашд аш-Шааби (Народната мобилизация), която по  уверение на иракския премиер Хайдар Абади трябваше да остане извън града. От 2014 г. градът е окупиран от кюрдските пешмерги (неофициалната армия на Кюрдското регионално правителство), които спряха напредъка на ДАЕШ (б.р. акроним, обозначаващ т.нар. групировка Ислямска държава в Ирак и Леванта), след като иракската армия изненадващо и по заповед от тогавашния министър-председател Нури Малики не оказа никаква съпротива.

Масуд Барзани бързо "клекна"  и обяви, че "кюрдите никога не са искали да започват войни и винаги са търсили мира".

Все още нямаме потвърдени данни за жертви при вчерашната операция, като сигурната информация е, че пешмергите изоставят позициите си и отказват да влязат в сблъсък с иракската армия. От друга страна иракските войници упорито показват, че нямат да горят или да тъпчат кюрдското знаме. В същото време някои анализатори у нас и по света се опитват да внушат, че зад връщането на богатия на петрол Киркук стои Иран, в съзвучие с денонсираната от президента Тръмп атомна сделка. Има няколко причини, които обуславят създалата се ситуация и доказват, че засега Техеран по-скоро иска да изглежда по-значим, отколкото е.

 

Референдумът за независимост не успя, а само втвърди позицията на Багдад и другите съседи

 

Както вече казах в друг текст, иракският премиер Хайдар Абади гради упорито образа на миротворец. Това минава през изличаването на ДАЕШ от иракската териория на всяка цена и възстановяването на териториално-административната цялост на Ирак... отново на всяка цена. За тази цел Абади точно преди една година, на 17 октомври 2016 г., започна офанзива срещу ДАЕШ в Мосул, като не се поколеба да използва подкрепата на тренираните от Иран предимно шиитски отряди на Народната мобилизация (НМ), както и на кюрдските пешмерги. Година по-късно пешмергите са вече отстранени като потенциален извор на напрежение, отново с помощта на Хашд аш-Шааби. Съвсем неслучайно премиерът Абади успя да включи напълно официално НМ в състава на иракската армия, макар и с особен статут. Макар и донякъде верни на Техеран, над 80% от бойците в тези отряди са иракчани шиити и следват наставленията на различни, но предимно иракски духовници, сред които най-значим е великият аятоллах Али Систани, живеещ в свещения за шиитите гр. Наджаф, а 100% са иракчани от други етнорелигиозни групи (туркмени, язиди, сабеи). Именно неговите поддръжници съставят в най-голяма степен НМ. Освен това основната сила, която изнесе финалните битки срещу ДАЕШ. В Мосул, а и в други градове, беше армията, а пешмергите и НМ  не бяха допуснати вътре в градовете Мосул и Хауиджа. Междувременно отряд от  Хашд аш-Шааби, съставен от язиди (етнорелигиозно малцинство, което пострада особено много от ДАЕШ), се е настанил в гр. Синджар в северната провинция Ниневия, който от 2014 г. беше под властта на кюрдите.

Наред с това, с настаняването на иракската армия в Киркук и областта, първите обекти, около които са били разпхоложени войници, са петролните полета и рафинерии, даващи по най-малко 300 000 барела петрол дневно. Този приход е важен за Ирак, защото само възстановяването на втория по големина град Мосул се оценява на най-малко 1 млрд. щщатски долара.

Единството на федерален Ирак е изключително важен знак и за всички съседи, които по този начин гарантират невъзможността местното кюрдско население да предяви искания за по-сериозни политически права.

Кюрдите са разделени

Трите основни партии в политиката на автономен Кюрдистан – Кюрдската демократическа партия на президента Масуд Барзани (КДП), Патриотичния съюз на  Кюрдистан (ПСК) на Бафел Талабани, син на  починалия съвсем наскоро бивш иракски президент Джалал Талабани, и антикорупционното движение "Горран" – не са на едно мнение за референдума, нито за отношенията с Багдад. Масуд Барзани се опита да извлече максимално дивидент от референдума преди очакваните на 1-ви ноември тази година общи избори за парламент и за президент в Иракски Кюрдистан, които обаче може и да бъдат отменени. Докато Барзани развяваше флага на независимостта и печелеше популярност, другите кюрдски лидери осъзнаваха ясно, че Кюрдистан може в духа на онази стара шега да бъде напълно независим и наистина нищо да не зависи от кюрдите. Затварянето на летищата от Багдад  и затварянето на границите от Иран и Турция бързо върна кюрдите в реалния свят. На фона на напълно липсващата международна подкрепа, Барзани остава във все по-очертаваща се изолация.

Според различни арабски, но и кюрдски медии, първите напуснали постовете си пешмерги са били членове на ПСК, които  са отказали да проливат кръвта си заради амбициите на Барзани. Взаимните обвинения се разменят бързо, което нарушава и без друго крехката стабилност в автономния регион.

Българският прагматичен интерес лежи към този момент в подкрепата на териториалната цялост на федерален Ирак, макар каузата на кюрдите за създаване на  така бленуваната национална държава да е справедлива. Проблемът с избирането на тотално неподходящия момент за референдума поставя  на  дневен ред възможността Кюрдистан да изгуби до голяма степен равната на  независимост автономия. Това не бива да бъде пречка за българската дипломация да отстоява върху принципни основания отказа от промяна на съвременни границите в следствие на противоконституционен референдум в държава, която на всичкото отгоре отстои на една граница от нас.

Освен това се отваря възможност български фирми да участват в струващите буквално милиарди проекти за възстановяване на Ирак след изличаването на ДАЕШ от страната.