Умишлено се крие истината за дерайлиралия в събота влак София - Варна, а машинистите не са виновни. Това заяви пред Клуб Z бившият председател на парламентарната комисия по транспорт и бивш шеф на БДЖ Йордан Мирчев.

Според него хвърлянето вината върху тях е удобна възможност да се спестят отговорите на куп неудобни въпроси. Специалистът с дългогодишен стаж в железниците е категоричен, че истинските виновници за трагедията, при която загина 38-годишният машинист Венко Тодоров и бяха ранени 15 души, се прикриват.

Мирчев допусна и че некачествен ремонт на железния път и проблеми по сигнализацията може да са довели до дерайлирането на композицията.

Подобна теза се разпространява и в железничарските форуми във фейсбук. Много от колегите на машинистите твърдят, че човешката грешка е твърде удобно обяснение за инцидента при гара Калояновец.

Ето какво разказа проф. Мирчев пред Клуб Z:

Тежкият инцидент на гара Калояновец е отражение на всички проблеми в жп сектора. Не става дума само за огромните дългове, а и за цялостната политика на държавата спрямо железниците.

Обвинението спрямо двамата машинисти на влака София - Варна изпревари разследването, което трябва да бъде направено според железопътния закон и европейските директиви. Беше крайно неморално от страна на ръководството на министерството на транспорта и железниците да обявят двамата машинисти за виновни за дерайлирането на влака. Те са отговорни хора, добри специалисти и с опит. Не са самоубийци. Всички недоказани обвинения срещу тях показват безобразния подход за управление на железниците. Те са нарочени, но никой не пита как е бил изпълнен проектът за модернизация между гара Михайлово и Калояновец! Все пак това трасе е съвсем ново.

В последните 4 години ни убеждаваха, как след рехабилитацията на трасето ще пътуваме между Пловдив и Бургас със скорост 160/200 км/ч. Нищо подобно. Ние не изграждаме високотехнологична инфраструктура, а само правим кръпки.

Трябва да се върнем още във времето когато беше проведен търга за строителството и надзора на участъка. Процедурата бе съмнително проведена. И сега вече идват въпросите:

Къде са високите скорости за движение? Къде са системите за безопасност за движение на влаковете?

Освен класически ремонт на железния път и контактната мрежа, при това с много компромиси от страна на възложителя и надзора, нищо съществено по този участък не беше направено. Няма ги европейските системи за безопасност, които сме задължени да въведем. Става дума за системите RTMS, GSM-R и автоматичната локомотивна сигнализация. Дори и само последното да беше налице, щеше да се стигне до аварийно намаляване на скоростта. Нямаше да има дерайлиране, ранени и загинал. 

Продължаваме с въпросите: Как е реализиран проекта за гаровата централизация в Калояновец? Защо влакът е приет в отклонение при входната гърловина на гарата, а не по главния път? Можело е да бъде отклонен на изхода. Това практика ли е или моментно решение на дежурния ръководител движение на гарата? 

Ако влакът беше приет на главния път дежурният ръководител движение щеше да обърне внимание на машинистите да намалят скоростта, тъй като стои на перона и вижда влака. Тогава до изхода на гарата има достатъчно разстояние скоростта да бъде ограничена.

Не може да се хвърля обвинение, че машинистите не са спазили ограничение при входа на гарата. Няма значение кой кара влака. И машинистът, и помощник-машинистът са с еднаква квалификация и правоспособност. При наближаването на предупредителния сигнал двамата повтарят един на друг показанията на сигнала. До входния сигнал на гарата има достатъчно разстояние скоростта да бъде намалена до допустимата за отклонение. Тези неща са много съмнителни. Не може и двамата да са се объркали за сигнализацията.

Ако влакът се движеше по главния път, а не по отклонение, до дерайлиране нямаше да се стигне. Повтарям, машинистите са отговорни хора и не са самоубийци. За този инцидент се крие истината от обществото. Тук е ролята и отговорността на експертите да извадят истината, а не да ни баламосват, че имало слънце и машинистите не били видели точно какво показва сигнализацията.

Гаровата централизация трябва да се провери много внимателно и да се види дали няма отклонения в сигнализацията. Стара традиция в железниците е, че другият винаги е виновен. Вината се прехвърля докато се размие или докато се прехвърли на най-удобния. Служителите по вагоните казват не сме ние, железния път - също нямал вина. Много е некоректно това, което казват от НКЖИ, че влакът е влязъл с 98 км/ч вместо с 40, но не казват нищо за сигнализацията. Много е възможно проблемът да е точно там, защото е много малко вероятно и двамата машинисти едновременно да се объркат за показанията. Според мен в случая ставаме свидетели на опит да се скрие истината.

Случаят Калояновец поражда много съмнения. Докога железопътните проекти ще бъдат жертва на външни интереси при определянето на победителя интереси? Докога жп линиите ще се правят с компромиси в качеството? Не е ли време да се направи една дългосрочна стратегия за развитието на този вид транспорт. Досега приоритетно е само харченето на пари по оперативните програми, но реформите се отлагат от мандат на мандат и ситуацията в сектора все повече се влошава.