Без тях германската автомобилна индустрия би била немислима - клановете Порше и Пиех, които враждуват от години, а през това време богатството им само се увеличава.

Епизод номер три от поредицата ни за големите германски семейни фирми.

Те са тези, които „автомобилизират“ Германия и командват парада на колела от най-високо ниво. Техническите им открития са исторически, но почти от същия порядък са скандалите, които раздират семейството в продължение почти на век.

600 000 служители, разпределени в 120 завода по цял свят – така изглежда днес империята – най-големият производител на автомобили на планетата, възникнала навремето от един „бръмбар“, както на немски наричат „костенурката“. Историята на успеха е история не само за коли, но и за жени, влизащи в почти фатално амплоа, но водещата роля е отредена на мъжете, които в продължение на години мерят силите си.

Сагата за „Фолксвагенови“ може да сложи в джоба си всеки американски сапунен сериал – толкова е изпъстрена с внезапни обрати, големи амбиции и коварни интриги. Но вероятно без това не може – когато става дума за истинска революция и последвалата я трансформация в бита на народа, изразила се и в огромно състояние за онези, които са го постигнали.

Фердинанд Порше започва скромно – от едно предприятие за производство на каляски във Виена в началото на 20-ти век. Автомобилите едва са се появили по улиците и освен че са неимоверно, скъпи, още плашат хората, дори има градове, които ги забраняват заради сигурността на минувачите. Но младият Фердинанд експериментира смело без оглед на разходите и изобщо не се поколебава да се скара с шефа си – вторачен в голямата цел. Тогава е изобретен първият електро-хибриден автомобил, както и този, който има четири двигателни колела. Всичко е под знака на автомобила – и в живота на конструктора, и що се отнася до неговото семейство. Така ще остане и за много години напред.

През 20-те години на миналия век семейство Порше се премества в Щутгарт, а очакванията на бащата се концентрират върху наследниците Луизе и Фери, които предстои един ден да поемат бизнеса. За целта Луизе трябва да бъде омъжена оптимално – каквато възможност се открива в лицето на юридическия съветник на фирмата Антон Пиех. Ходът е печеливш, но има и друга страна – разклонението на фамилията изобщо не страда от липса на амбиции.

Конструкторското бюро Порше е създадено през 1930 с една идея – да направи автомобила масов и максимално достъпен за германците. Начинанието се споделя не само от Фердинанд Порше, но и от Адолф Хитлер, който влиза в ролята на търсения спонсор и разпорежда изграждането на най-голямата автомобилна фабрика в страната – в бъдещия град Волфсбург. Фабриката е държавна, но семейство Порше държи контрола над управлението й – в съответствие с желанията на фюрера. Всичко върви по вода, през май 1938 основите са положени и Хитлер не без удоволствие прави кръгче с новоразработеното автомобилче за масите – обиколка, увековечена от телевизионните камери.

Поставената задача за производството на 300 000 коли до 1940 изглежда реалистична, когато избухва войната и приоритетите се изместват – на първо място са автомобилите за Вермахта, с което предназначената за фолксвагени фабрика се заема отговорно и оправдава възложените очаквания. Не без ангарията – от страна на около 20 000 военнопленници, принудени да работят в завода поради липсата на местни кадри. Условията, при които се трудят, са жестоки, човешките права изобщо не се зачитат, заради което след войната и Фердинанд Порше, и зет му Антон Пиех (ръководител на фабриката във Волфсбург от 1941 до 1945) прекарват по две години във френски затвор.

Каузата „автомобил“ обаче се оказва по-силна от всичко: след войната започват от нула в конструкторското бюро в Щутгарт, където синът на Фердинанд – Фери, се развихря над разработките на спортна кола, наречена Порше в чест на семейството. „Нито една бурма не бих завил другояче“, констатира изпълнен с бащина гордост родоначалникът на империята, давайки максимално висока оценка за постиженията на сина. Всичко изглежда розово, но това е само на пръв поглед – след смъртта си през 1951 Фердинанд Порше оставя на децата си равни дялове от фирмата и задачата кой да поеме бизнеса се оказва с повишена трудност.

Което всъщност не е толкова драматично – докато в Щутгарт още мислят как да наложат спортните коли на пазара, от Волфсбург започват да текат по 5 марки от всеки произведен автомобил, благодарение на патента. В мирно време фабриката се връща към първоначалното си предназначение, масовите возила методично слизат от конвейера и всяко от тях носи постъпления на семейството, създало проекта. До 1950 са произведени 90 000 костенурки, милионната е факт през 1955 като водещ елемент от германското икономическо чудо. Фирмата става акционерно дружество с решаващото участие на семейство Порше/Пиех, което печели стремглаво вече трето поколение.

Но все пак кой да е шефът? Фери и Луизе имат по четири деца, много от които със значителен потенциал да оглавят фирмата. Първи обаче може да е само един и повечето индикации сочат към талантливия син на Луизе Фердинанд Пиех. Той обаче не е Порше, което усложнява нещата, до степен Фери да бъде посъветван да го осинови, за да не настъпи разнобой във фамилията. „Имам достатъчно синове, повече не ми трябват“, отсича Фери и оставя племенника си с „грешното“ име да се бори самостоятелно, което белязва семейната и фирмена история за десетилетия.

Фердинанд Пиех е твърдо решен да остави на свой ред следа в автомобилната индустрия и хвърля всички сили в усъвършенстването на спортното Порше – бъдещ култ и мит. Името на семейството е увековечено, но не преди предприемането на сериозни усилия, довели марката до символ на престижа и лукса. През лятото на 1970 състезателното Порше 917 бие всички рекорди на 24-часовата надпревара в „Льо Ман“ и се превръща в история, както и създателят му Фердинанд Пиех. Тутакси не само автомобилни пилоти, но и известни артисти и други видни личности започват да искат точно този вид кола, без да се интересуват от цената. Както впрочем е и до днес, щом за въпросното древно возило, имало честта да приеме Стив Маккуин по време на снимките за филма „Льо Ман“, през лятото на тази година са платени точно 11,9 милиона евро. Това безусловно е най-скъпото Порше, покрай чиято разработка Фердинанд Пиех поема куп финансови рискове. Но начинанието му се осмисля, Порше става символ на бляскавия начин на живот. Само дето останалите от фамилията изобщо не са съгласни човек с име, различно от Порше, да стои начело на империята.

Синът и дъщерята на основателя на династията само изострят отношенията във фамилията с разпределението поравно на дяловете между децата си, в резултат от което настава такъв тотален разнобой, че всички са съгласни само с едно - така повече не може да продължава. На важния семеен съвет през 1970 дори е поканен медиатор, който да подскаже решение за междуособиците, но и това не върши работа – поради невъзможността да се излезе наглава с нещата, се решава семейството да се изтегли от оперативната дейност и да си остане само с надзора.

Фердинанд Пиех не е удовлетворен и намира всичко случило се за безкрайно несправедливо. Впуска се в роман със съпругата на един от братовчедите си Порше, но в крайна сметка след развода й двамата се отказват да сключат брак – за да не се изтълкува превратно и като опит на Фердинанд да сложи ръка върху още от акциите. Самият той пък прави всичко възможно да докаже независимостта и авторитета си – започва работа в дъщерната фирма на Фолксваген Ауди, набързо се издига до неин шеф, след което с лекота се пренасочва към управителното тяло на Фолксваген, което оглавява. Успява и без да носи прочутото име. Друг е въпросът как – по свидетелства на очевидци чрез доста брутално и безмилостно управление, но тъкмо то изважда предприятието във Волфсбург от кризата, която в онези времена сериозно е разклатила конкурентоспособността на германския автомобилен флагман.

Волфганг Порше командва в Щутгарт, Фердинанд Пиех във Волфсбург, всеки би се запитал какво може да се поиска повече. И няма да се окаже прав – Порше планира да погълне Фолксваген, било то и с цената на кредити, възлизащи на милиарди. Успява, но само донякъде – в рамките на финансовата криза кредитите се оказват непосилни за погасяване и нещата се обръщат: Фолксваген поглъща Порше. От което никой от семейството не губи – ако преди са имали 100 процента от не толкова голямата фирма за спортни коли, сега държат над 50 на сто от най-големия световен автомобилен концерн.

Пак са едно – колкото и да ги делят семейните дрязги. И колкото и да им нарушават имиджа скандалите покрай укритите сведения за изхвърляните вредни газови емисии. Бъдещето на гигантския автомобилен концерн (в който освен Фолксаген и Порше влизат Ауди, Сеат, Шкода, Бентли, Бугати, Ламборгини, Дукати, Скания, МАН и  Неоплан) е в ръцете на 34-мата потомци на родовете Порше и Пиех, един от които – внукът на Фердинанд Порше – Ханс-Михаел Пиех, казва: „Имаме да решаваме толкова много общи проблеми, че не би трябвало да губим време в решаването на излишни спорове“.