Article_top

„Нито сме длъжни, нито искаме да оповестяваме числа“, заявяват категорично от фирмата, от която предпочитат мълчанието по темата. Но високият интерес на малки и големи към произвежданите продукти се вижда и с просто око независимо от съзнанието, че захарта не е най-полезното вещество за организма.

Колкото и това да е ясно, на изкушението се устоява много трудно и очевидно именно на това залага навремето основателят на "Харибо" Ханс Ригел, който кръщава новото предприятие на себе си и на града, в който го създава – Бон.

Централата на фирмата засега все още е в Бон.

Идеята му е освен традиционното производство на лакрицови сладости да наложи на пазара нов продукт – нов уникален бонбон, който да се различава от всички досегашни. В името на тази цел упорито експериментира в пералното помещение на дома си, подкрепян от съпругата си Гертруд. И съдържанието, и формата на новото лакомство трябва да нямат равни - и точно така се получава благодарение на специалната плодова желирана маса и на... танцуващите по улиците мечки, които по онова време са любима атракция за децата и източник на вдъхновение за бонския майстор-сладкар. Така през 1922  г. на пазара се появяват първите желирани фигурки, стотина години по-късно произвежданите бонбони са над 1000 вида, заводи на фирмата има в 16 страни по света.

За мечетата се знае, че дневното им производство е 100 милиона, знае се и броят на служителите - над 7000, но за оборота само се предполага, че е над два милиарда евро – точните цифри са обвити в плътно мълчание.

По аналогичен начин стоят и нещата около рецептата за желираните меченца – пазят я поне колкото тази на "Кока-Кола".

Известно е само, че години след появата на първите бонбони са внесени някои модификации в съдържанието, но какви – знаят само босовете от семейство Ригел, които управляват фирмата вече трето поколение.

Ханс Ригел-син превръща фирмата
в международен концерн.

През 20-те години на миналия век Ханс Ригел-старши полага фундамента, върху който след Втората световна война надграждат двамата му синове Ханс и Паул. Оставената им база е солидна: още през 30-те години предприятието вече се е сдобило с подходящ рекламен слоган - „Харибо радва децата“, сдобило се и с високопоставени почитатели като Алберт Айнщайн и кайзер Вилхелм. Но започва войната, а с нея и сериозните изпитания пред фирмата. Най-важното, което успява да постигне основателят, е непрекратяването на производството, наложително за всички, чиито продукти не са предназначени непременно за военни цели. Е, с идването на нацизма Ханс Ригел успява да убеди новите управляващи, че произвежданите от фирмата му лакрицови бонбони имат лечебен и стимулиращ енергичността ефект и така опазва предприятието. След американската окупация на Бон през 1945 г. бъдещето обаче изглежда пределно неясно, през март Ханс Ригел умира едва на 52-годишна възраст и всичко остава на ръцете на вдовицата. Производството продължава, макар и в минимален мащаб и силно затруднено – не достигат нито суровините, нито работната ръка, но за щастие двамата синове се завръщат невредими от пленничеството си и незабавно поемат бизнеса.

Мечетата скоро ще
навършат 100 години. 

Ханс и Паул Ригел – това са хората, превърнали "Харибо" в това, което е днес. Много различни по характер, но в крайна сметка една отлично допълваща се комбинация с ясно разпределение на ролите. Ханс официално е начело и именно той е човекът, който олицетворява фирмата пред обществеността. Но не по-малко важна е ролята на Паул – сам избрал да е на по-заден план, но пък заемащ възловото място в решението на техническите въпроси. Той разработва новите машини за разнообразяване и разширяване на производството, а Ханс има грижата за рекламата и популяризацията на марката, с което се справя повече от успешно.

Слоганът е допълнен - „Харибо радва и децата, и възрастните“, и бонбоните на фирмата постепенно стават все по-голям хит.

С нарастването на благосъстоянието през 50-те години започват да се търсят все повече – не могат да им устоят дори и политици от ранга на Конрад Аденауер. Фирмата се управлява строго, но и с мисъл за работниците – в двора на фабриката им е построен басейн, от който могат да се възползват през свободното си време. Иначе за авторитарния стил на ръководство на Ханс Ригел се носят направо легенди, концентрирани около обстоятелството, че не търпи възражения.

В продължение на години основно рекламно лице на "Харибо" е известният телевизионен водещ Томас Готшалк.

Но очевидно подходът му е плодоносен – производството и присъствието на фирмата на пазара все повече се разширяват, а особено важна роля изиграва комуникацията, на която се залага целенасочено. Всеки журналист, пристигнал да интервюира шефа Ханс, задължително трябва да опита от новите продукти и да сподели мнението си. А извън това босът постоянно търси нови идеи, за да намери още по-пряк път до клиентелата – специално чете списанията за деца и юноши, за да е максимално наясно с техните предпочитания. И всяка година се появяват по трийсетина нови продукта, макар не всички от тях да се налагат – фигурките на Светото семейство от желе например, са изтеглени от пазара след породените от появата им протести.

В съответствие с промяната във вкусовете вече се предлагат и бонбони без свински желатин.

Но този вид недоразумения не са често явление – бизнесът се развива стремглаво, особено откакто рекламно лице на "Харибо" става един от най-известните германски телевизионни водещи Томас Готшалк. Двамата с боса Ханс са основният фактор за успеха и експанзията на марката, придобила световна известност.

Мистър Харибо, както наричат Ханс, остава цели 67 години начело на фирмата – до смъртта си през 2013-а. Четири години по-рано е починал и Паул, но оставя достатъчно наследници – от двата си брака има четири деца, двама от синовете му в момента ръководят холдинга, в който фирмата междувременно е трансформирана. И продължава да се развива – в най-скоро време предстои откриването на новата ѝ централа вече не в Бон, а в Графшафт във федералната провинция Райнланд-Пфалц. Да не би при това положение ХаРиБо да стане ХаРиГра, биха могли да изникнат някои опасения. Но няма да бъдат основателни – радостта за деца и за възрастни носи име, което категорично е влязло в историята и вероятност да я напусне няма.
 

 

„Нито сме длъжни, нито искаме да оповестяваме числа“, заявяват категорично от фирмата, от която предпочитат мълчанието по темата. Но високият интерес на малки и големи към произвежданите продукти се вижда и с просто око независимо от съзнанието, че захарта не е най-полезното вещество за организма.

Колкото и това да е ясно, на изкушението се устоява много трудно и очевидно именно на това залага навремето основателят на "Харибо" Ханс Ригел, който кръщава новото предприятие на себе си и на града, в който го създава – Бон.

Централата на фирмата засега все още е в Бон.

Идеята му е освен традиционното производство на лакрицови сладости да наложи на пазара нов продукт – нов уникален бонбон, който да се различава от всички досегашни. В името на тази цел упорито експериментира в пералното помещение на дома си, подкрепян от съпругата си Гертруд. И съдържанието, и формата на новото лакомство трябва да нямат равни - и точно така се получава благодарение на специалната плодова желирана маса и на... танцуващите по улиците мечки, които по онова време са любима атракция за децата и източник на вдъхновение за бонския майстор-сладкар. Така през 1922  г. на пазара се появяват първите желирани фигурки, стотина години по-късно произвежданите бонбони са над 1000 вида, заводи на фирмата има в 16 страни по света.

За мечетата се знае, че дневното им производство е 100 милиона, знае се и броят на служителите - над 7000, но за оборота само се предполага, че е над два милиарда евро – точните цифри са обвити в плътно мълчание.

По аналогичен начин стоят и нещата около рецептата за желираните меченца – пазят я поне колкото тази на "Кока-Кола".

Известно е само, че години след появата на първите бонбони са внесени някои модификации в съдържанието, но какви – знаят само босовете от семейство Ригел, които управляват фирмата вече трето поколение.

Ханс Ригел-син превръща фирмата
в международен концерн.

През 20-те години на миналия век Ханс Ригел-старши полага фундамента, върху който след Втората световна война надграждат двамата му синове Ханс и Паул. Оставената им база е солидна: още през 30-те години предприятието вече се е сдобило с подходящ рекламен слоган - „Харибо радва децата“, сдобило се и с високопоставени почитатели като Алберт Айнщайн и кайзер Вилхелм. Но започва войната, а с нея и сериозните изпитания пред фирмата. Най-важното, което успява да постигне основателят, е непрекратяването на производството, наложително за всички, чиито продукти не са предназначени непременно за военни цели. Е, с идването на нацизма Ханс Ригел успява да убеди новите управляващи, че произвежданите от фирмата му лакрицови бонбони имат лечебен и стимулиращ енергичността ефект и така опазва предприятието. След американската окупация на Бон през 1945 г. бъдещето обаче изглежда пределно неясно, през март Ханс Ригел умира едва на 52-годишна възраст и всичко остава на ръцете на вдовицата. Производството продължава, макар и в минимален мащаб и силно затруднено – не достигат нито суровините, нито работната ръка, но за щастие двамата синове се завръщат невредими от пленничеството си и незабавно поемат бизнеса.

Мечетата скоро ще
навършат 100 години. 

Ханс и Паул Ригел – това са хората, превърнали "Харибо" в това, което е днес. Много различни по характер, но в крайна сметка една отлично допълваща се комбинация с ясно разпределение на ролите. Ханс официално е начело и именно той е човекът, който олицетворява фирмата пред обществеността. Но не по-малко важна е ролята на Паул – сам избрал да е на по-заден план, но пък заемащ възловото място в решението на техническите въпроси. Той разработва новите машини за разнообразяване и разширяване на производството, а Ханс има грижата за рекламата и популяризацията на марката, с което се справя повече от успешно.

Слоганът е допълнен - „Харибо радва и децата, и възрастните“, и бонбоните на фирмата постепенно стават все по-голям хит.

С нарастването на благосъстоянието през 50-те години започват да се търсят все повече – не могат да им устоят дори и политици от ранга на Конрад Аденауер. Фирмата се управлява строго, но и с мисъл за работниците – в двора на фабриката им е построен басейн, от който могат да се възползват през свободното си време. Иначе за авторитарния стил на ръководство на Ханс Ригел се носят направо легенди, концентрирани около обстоятелството, че не търпи възражения.

В продължение на години основно рекламно лице на "Харибо" е известният телевизионен водещ Томас Готшалк.

Но очевидно подходът му е плодоносен – производството и присъствието на фирмата на пазара все повече се разширяват, а особено важна роля изиграва комуникацията, на която се залага целенасочено. Всеки журналист, пристигнал да интервюира шефа Ханс, задължително трябва да опита от новите продукти и да сподели мнението си. А извън това босът постоянно търси нови идеи, за да намери още по-пряк път до клиентелата – специално чете списанията за деца и юноши, за да е максимално наясно с техните предпочитания. И всяка година се появяват по трийсетина нови продукта, макар не всички от тях да се налагат – фигурките на Светото семейство от желе например, са изтеглени от пазара след породените от появата им протести.

В съответствие с промяната във вкусовете вече се предлагат и бонбони без свински желатин.

Но този вид недоразумения не са често явление – бизнесът се развива стремглаво, особено откакто рекламно лице на "Харибо" става един от най-известните германски телевизионни водещи Томас Готшалк. Двамата с боса Ханс са основният фактор за успеха и експанзията на марката, придобила световна известност.

Мистър Харибо, както наричат Ханс, остава цели 67 години начело на фирмата – до смъртта си през 2013-а. Четири години по-рано е починал и Паул, но оставя достатъчно наследници – от двата си брака има четири деца, двама от синовете му в момента ръководят холдинга, в който фирмата междувременно е трансформирана. И продължава да се развива – в най-скоро време предстои откриването на новата ѝ централа вече не в Бон, а в Графшафт във федералната провинция Райнланд-Пфалц. Да не би при това положение ХаРиБо да стане ХаРиГра, биха могли да изникнат някои опасения. Но няма да бъдат основателни – радостта за деца и за възрастни носи име, което категорично е влязло в историята и вероятност да я напусне няма.
 

Коментари

Имало причина значи бомбонките им да са

на вкус като прах за пране, разтворен във Веро.

Нека ви ги ядат дечицата, тя химията е полезно и хубаво нещо.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кой ще понесе отговорността за НАПлийкс?