Изглежда, Путин крачи по земното кълбо като политически Голиат - смесица между Петър Велики и Йосиф Сталин. Било в Сирия или Украйна, руският президент надува мускулите си, а светът като че ли трепери от страх. Вече почти няма съмнение, че Путин умело върна Русия на позицията на глобална сила след разпадането през 1991 г. на СССР, което той нарече "най-голямата геополитическа катастрофа на века". Той наля милиарди долари за модернизирането на военната си машина и се хвърли в забавния, но мрачен свят на новата медийна технология, като я превърна в опасно оръжие на политическата война.

У дома той бръкна дълбоко в руската история, религия и митология, за да засили имиджа си и да заграби властта, като се оприличи с успешни царе като Петър и Екатерина през XVIII век, с православната църква, която набляга на "традиционните ценности" на вярата и патриотизма, с консервативни философи като Сергей Уваров, в чиито творби през XIX век се набляга на "православието, автокрацията и народността", и дори с дискредитираната диктатура на Сталин.

В създаването на образа на тотална лична власт и влияния Путин не оставя нищо на случайността. Той носи голям кръст, даден му от майка му, която се кълне, че е била благословена в Светите земи. Той говори с благоговение за годината (988), в която княз Владимир на Киевска Рус покръства руския народ. При особени случаи той язди коне гол до кръста из руската тундра. Той много добре знае, че руснаците се възхищават от силен вожд, и е решен да бъде техният герой.

Но герой ли е той?

Докато успехите на Путин бяха очевидни, провалите му са умело поставени на заден план.

Да започнем с икономиката. Тя е в стагнация заради сриващите се цени на петрола и западните санкции, наложени през 2014 г., след като Русия превзе Крим и предизвика бунт в Югоизточна Украйна. В цялата страна се провеждат стачки (които все повече попадат под ударите на закона) - краткотрайни, спонтанни и подсказващи за задълбочаващо се недоволство сред работниците. Същевременно заплатите се бавят, понякога с месеци. На семействата се отказва финансова компенсация за децата, загинали при изпълнение на дълга си. Някога това бе гарантирано.

[[nid:61311]]

Но сега бунтът в Украйна влезе в задънена улица, а конфликтът стана скъпо и продължително начинание. Руската намеса в сирийската гражданска война разгневи САЩ и спаси режима на Башар Асад, но също така доведе до опасност от по-дълбок конфликт, вероятно с участието на САЩ. Руснаците започнаха да се питат струва ли си това.

Ако според проучванията рейтингът на одобрение на Путин е 80 на сто, въпросът е защо е това безпокойство. Но Путин се безпокои, и то много. Доказателството е в създаването на 4 април 2016 г. на руската Национална гвардия - сили, наброяващи близо 350 000 военнослужещи, които са лоялни само на Путин. Генералът, начело на гвардията, е Виктор Золотов, който дълги години бе личният телохранител на Путин. Когато той реши да използва войските си, той не е длъжен да получи одобрението от никого освен от Путин - нито от парламента, нито от военните, от никого. Той и войските му действат като независима единица.

Защо му е на Путин мощна преторианска гвардия? Той вече си има отлична превъоръжена армия. Изучаването на този човек е силен намек, че каквото и да твърдят проучванията, Путин изпитва силен страх от собствения си народ. Той се опасява, че един ден той ще се вдигне срещу него, както направи срещу правителството преди 100 години на 7 ноември 1917 г. В собствената му биография едно такова въстание е оставило силен отпечатък. Путин бе офицер от КГБ в Дрезден в края на 80-те години на ХХ век, когато тълпа разгневени германци нахлу в централата му след падането на Берлинската стена. Докато отчаяно се опитвал да изгори официалните документи, той се обадил по телефона в Москва за инструкции. Никой не вдигнал. Шокиран, той се зарекъл това повече да не се повтори.

Вече на власт, Путин бе очевидец на други народни бунтове. "Цветната" революция в Украйна през 2004 г. го уплаши, а по онова време той не бе в състояние да я смаже. През 2008 г. Грузия бе взривена - този път Путин използва военна сила, за да я прегази. Украйна се надигна отново през 2014 г. и тогава Путин, притеснен, че прегръщането на свободата и независимостта от страна на украинците може да се разпространи и върху руския народ, предприе военни действия. Окупира Крим, а скоро след това нахлу в Югоизточна Украйна, която все още тлее.

Путин може да крачи по глобалната сцена, но създаването на неговата лична гвардия  издава съмнения в политическото му дълголетие. Цар Николай II е имал същата гвардия, наречена "охрана". Тя е пазила този управник до 1917 г., когато руският народ казва "стига". Това е думата, която Путин не иска да чуе в близко бъдеще.

-----

* Авторът е старши съветник в Центъра за отразяване на кризи "Пулицър" и почетен професор в Харвард. Статията е публикувана в сп. "Тайм".